петък, май 30, 2008

Феникс разгъва ръката си, записани са звуци от него

Феникс разгъна безпроблемно роботизираната си ръка, с която сега ще се огледа за нередности, преди да започне копаенето. Освен това европейският сателит Марс Експрес е записал звуци от Феникс при спускането му към повърхността.

Преди ден и половина от JPL изпратиха сигнал на Феникс разгъне ръката си. За това беше използван орбитъра Mars odyssey, въпреки че проблемът с предаването на сигнал от Марс Риконисънс Орбитър вече го няма. Екипът иска да тества втория, преди да го използва отново за връзка между Феникс и Земята.

Ръката вече успешно се е измъкнала от 4-те скоби, които я държаха стабилно по-време на турболентното приземяване и е пробила, така наречената биобариера, която е предпазвала инструмента от заразяване с микроби на Земята. Ръката има три стави и е била сгъната в продължение на 14 месеца.

На картинката в ляво може да видите обхвата на ръката, като теренът е оцветен спрямо височината му (топлите цветове са по-високи). За това е използван инструмента SSI (Surface Stereo Imager).

Сега Феникс първо ще използва ръката, за да надникне с монтираната камера под тялото си. Така ще астрономите в контролниця център ще могат да огледат третия крак на Феникс, който не се вижда от главната камера. Това е важно, за да е сигурно, че Феникс е стъпил стабилно, преди ръката да започне работа. До няколко дена ще започне да копае в марсианската почва.

Първо бяха пуснати невероятни снимки от спускането на Феникс и мястото на кацане, а сега явно и европейският орбитър Марс Експрес е успял да запише звуци от кацащата сонда. Сигналът е между 7 и 8 килохерца честота и е бил различен благодарение на доплеровия ефект, докато Марс Експрес е излизал извън обхват. ТУК може да чуете звуците, които са записани от най-близко 1550км. В началото и в края съдържа фонов шум от самия Марс, но по средата ясно се различава спускането.

Феникс също разполага с микрофон на борда. Идеята е била да записва звуци по време на кацането в комбинация със снимки, докато се спуска, но инженерите са решили да не усложняват кацането. Все пак микрофонът още е на борда и може да бъде използван на повърхността на Марс.

сряда, май 28, 2008

След малък проблем днес има нови вълнуващи снимки от и на Феникс

Неочакван проблем при комуникацията с Феникс възникна вчера, но нещата бяха взети под контрол и сондата изпрати нови интересни снимки.

Проблемът се е появил вчера следобяд в 16:08 българско време, но не е в самия Феникс, ами в UHF предавателя на сателита Марс Риконисънс Орбитър (МРО). Сателитът е трябвало да предаде инструкции за Феникс от Земята, но никой не знае, какво е попречило на сигнала.

При повторен опит за комуникация рано днес, нямаше никакви проблеми. Също така бяха публикувани нови снимки от HiRISE камерата на МРО, който макар и за кратко без комуникация с Феникс, няма никакви проблеми да го снима от 300км. височина. На снимката в дясно се вижда ясно самият феникс с разгънати слънчеви колектори, парашута и обвивката му долу в ляво и топлинния щит в дясно.

Също така НАСА пусна нова снимка от МРО на Феникс, спускащ се рано Понеделник към повърхността на Марс. Тази е дори по-впечатляваща от миналата, която беше първата снимка на летателен апарат кацащ на друга планета. На новата снимка изглежда, сякаш Феникс се спуска в 10-километровия кратер "Хаймдел", но всъщност това е оптическа илюзия. Сондата всъщност е на 20км. от ръба на кратера.

На друга снимка (ляво) се вижда част от външната обвивка на Феникс на около 300м. от него, което пък означава, че другият бял обект на снимката в дясно трябва да е просто оптически артефакт, защото няма как да е част от системите на Феникс. Все пак екипът ще насочи още веднъж стереоскопичната камера на Феникс в тази посока, за да провери дали още ще се вижда бялата линийка близо до хоризонта.

На други снимки пък се виждат ниски хълмове в далечината на около 9км. отстояние, което говори, че е бил изключително ясен ден на Марс с невероятно малко прах в атмосферата.

Метеорологичните данни от първия ден на Феникс на Червената Планета показват, че температурата варира между -30 и -80 градуса по Целзий. Това се дължи на голяма амплитуда във височината на Слънцето в небосвода по време на марсианското денонощие. В този период там Слънцето не залязва, но вечер се спуска много близо до хоризонта. Така повърхността изстива значително и използването на Феникс се свежда до минимум, заради малкото светлина, стигаща до слънчевите колектори.

Сега Феникс ще продължи да прави панорамни снимки на околния терен, който за изненада на астрономите се оказа обсипан с изключително малки полигони (1,5 до 2,5м. широчина). Геолозите в екипа смятат, че полигоните са активни, т.е. често се свиват и разширяват. На Земята подобни образувания са с широчина 15-20 метра, а според анализи на условията в северните региони на Марс, тамошните полигони трябва да са поне 5м. широки. Но не са. За щастие един такъв се намира доста близо до Феникс и той вероятно ще може да копае в почвата на полигона с роботизираната си ръка. Тя се очаква да бъде разгъната и подготвена за работа в началото на следващата седмица.

Лед се топи на Плутон?

Астрономи предполагат, че лед се топи на Плутон, съдейки по снимки от 30-те години.

Брадли Шефер и екипът му от Университета на Щат Луизиана е сравнил яркостта на Плутон на снимки от американски обсерватории от 1933 и 1934г с такива от 50-те годинни. Астрономите са забелязали, че яркостта на Плутон през 50-те е с 5% по-малка от преди 20 години.

Всъщност яркостта на Плутон непрекъснато се мени, защото оста му е силно наклонена, но точно през 30-те и 50-те би трябвало да е бил с една и съща страна към Земята. За това учените отдават промяната на процес, при който тънката атмосфера на Плутон е замръзнала при отдалечаването му от Слънцето и после се е стопила при приближаването. На мен лично ми звучи малко невероятно, имайки предвид, че ротационния период на Плутон около Слънцето е 248 земни години. Едвали 20г. биха имали такъв голям ефект, но кой знае все пак...

Източник: New Scientist

вторник, май 27, 2008

Русия също в надпреварата за космически туризъм

Руската космическа организация РОСКОСМОС вече няколко години предлага пътешествие до МКС за цивилни туристи срещу скромната сума от 20 милиона долара. Сега обаче братушките искат и парче от тортата на Вирджин Галактик.

Сега явно частна компания е поръчала на Завода за самолетен експериментален дизайн Мясишчев да построи космически кораб, с който да се състезават в бъдещата индустрия на космическия туризъм.

За сега инженерите правят начални доклади за технологична възможност на проекта и груб основен дизайн на системата. Поне се знае, че летателното средство ще има 2 пилотски места и 14 за туристи, като може в бъдеще да се разшири за още повече пътници. Корабът ще бъде издиган от традиционен самолет до височина от около 10км., след което ще включва собствените си реактивни двигатели, за да издигне туристите до височина 100км., където да изпитат безтегловност.

За товарен самолет вероятно ще се използват двата Мясишчев ВМ-Т Атлант, с които Русия разполага. Самолетите са конструирани около проекта на руската совалка Буран, но сега ще бъдат използвани за комерсиален космически туризъм. Те са способни да издигат до 50т. товар, а корабът за туристите ще тежи около 27т.

Компанията, чието име не е упоменато, съвсем очевидно иска да е пряка конкуренция на Вирджин Галактик, но за сега не са дадени никакви срокове за проекта.

Феникс е заснет при спускането си в атмосферата на Марс


Сателитът Марс Риконисънс Орбитър (МРО) е успял да направи една снимка на спускането на Феникс с HiRISE камерата си. МРО е бил над 200км. над Феникс и това ясно показва, колко добри са инструментите му за снимане.

На снимката ярко се отличава 12-метровия парашут и самия Феникс отдолу на фона на повърхността на планетата. Мениджърът на проекта МРО Джим Ериксън твърди, че заснемането на изображението е било по-скоро късмет, защото шансовете Феникс да излезе сред снимките на HiRISE са били под 40%.

Все още не се знае кой точно момент е това от спускането на Феникс, но инженерите предполагат, че на снимката апаратът е на около 10км. от повърхността.

Тези снимки бяха запланувани, за да може в случай на авария да се определи по тях какво се е объркало, сега пък ще помогат за бъдещи подобни мисии, защото Феникс кацна абсолютно безпроблемно почти на предвиденото място вчера рано сутринта. Вече е заснел няколко снимки със стереоскопичната си камера, оцветени ръчно от НАСА, а до седмица трябва да започне да копае в марсианската почва в търсене на органични молекули. На мястото на кацане на Феникс е измерена около -77 градуса по Целзий температура и за това астрономите от проекта са доста оптимистични, че могат да бъдат открити запазени органични молекули.

понеделник, май 26, 2008

Успешно кацане за Феникс!


Феникс кацна благополучно в северните региони на Марс. Радио сигналът, потвърждаващ това, дойде точно, както беше предвидено, в 2:53:44ч. българско време.

Сред екипите в контролния център на JPL беше и шефа на НАСА Майкъл Грифин, който коментира, че това е първият апарат кацнал на Марс, без да използва омекотяващи възглавници от Викинг 2 през 1976 насам.

Феникс измина 195 милиона километра до Червената Планета и всичко за сега върви по план. Тепърва екипът трябва да получи други данни от 7-минутното спускане в атмосферата на Марс и потвърдителни сигнали за доброто състояние на апарата. Скоро трябва да се разбере и статуса на слънчевите панели чрез радио сигнал предаден през спътника Mars Odyssey Orbiter.

Роботизирана ръка на Феникс няма да бъде разгъвана поне за 2 дена, иначе с нея сондата ще копае от марсианската почва и лед, за да я анализира с лабораторията на борда.

неделя, май 25, 2008

Тъмна Енергия е "заснета" за пръв път

Регионите с по-плътна материя са в червено, а сините са почти празни пространства. Оказало се, че най-топлите и най-студените области са съответно малкo по-топли и малко по-студени от очакваното. Това илюстрира ефекта на Тъмната Енергия. Илюстрация: Granett/Neyrinck/Szapudi/NASA/SDSS
От 10 години течат спорове за съществуването на мистериозната Тъмна Енергия и сега за пръв път екип астрономи твърдят, че са засякли ефектна на въпросната Енергия, един вид са я заснели.

Идеята за Тъмната Енергия се роди през 1998г., когато астрономи видяха, че дадени свръхнови са по-тъмни от очакваното, следователно са по-отдалечени. Това доведе до твърдението, че разширяването на Вселената се ускорява, а за този ефект беше набедена някаква Тъмна Енергия.


От тогава насам никой не е успял да обясни, какво точно представлява тя, а много учени твърдят, че това е просто илюзия и не съществува.
За да разкрие истината, István Szapudi (нямам представа как се чете това име) от хавайския Университет в Хонолулу, САЩ и колегите му са използвали Космическия Микровълнов Фон (КМФ) - остатъчна радиация от Големия Взрив. На детайлна карта на КМФ астрономите сравнили най-горещите и съответно най-студените области. Идеята е, че тъмната енергия би предизвикала нещо като горещи буци на КМФ.

Ефектът се обяснява на кратко така: докато един фотон навлиза регион с по-плътна материя, съответно по-силна гравитация, енергията му се увеличава. Когато напуска региона и навлиза в място с по-разредена материя, той губи енергията си. Би трябвало загубената да е равна на спечелената - това ни учат в училище.

Тъмната Енергия обаче кара областта с по-голяма плътност да се разшири още докато фотноът е вътре. Така той по-лесно я напуска и енергията, която губи е по-малка от спечелената. Така на практика, фотонът излиза с малко по-висока енергия от тази, с която е влязъл.

Именно този процес би довел до по-горещи области от очакваното на карта на КМФ. Проблемът е, че увеличената енергия е изключително малка и лекото повишение на температурата може лесно да се сбърка с нормална температурна вариация.

За това екипът решил да наблюдава само най-плътните и най-пустите зони на картата (съответно най-горещи и най-студени), където ефектът би бил най-голям. Szapudi използвал 3000 галактически суперкупа и 500 пусти региони от Sloan Digital Sky Survey (SDSS) и ги сравнил с КМФ картата на сателита WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe). Оказало се, че съвпадат перфектно.

Други екипи преди са изтъквали това, но те са търсили най-различни обяснения за ефекта. Szapudi твърди, че е изчислил 1 към 200 000 шанс това, което наблюдава, да не е Тъмна Енергия. Той също така се надява, че откритието му окончателно ще отхвърли съмненията в съществуването на Тъмната Енергия.

Все пак още има скептици. Томас Бучерт от Университета в Лион, Франция изтъква факта, че екипа на Szapudi е открил по-големи температурни вариации от очакваното за Тъмна Енергия, т.е. той твърди, че може и да има други фактори, за които още не знаем.

Източник: New Scientist

Траекторията на Феникс няма да бъде коригирана повече

Контролният център на Феникс в НАСА реши да не направи заплануваната втора корекция на траекторията на капсулата. Ако възникне някакъв проблем, навигационната информация от идните часове ще го покаже и от НАСА ще имат възможност до към 8 часа преди кацане да коригират пътя на апарата.

Най-рано ще разберем дали Феникс е кацнал успешно в 2:53ч. (българско време) сутринта на Понеделник. Кацането ще се е осъществило 15 минути по-рано, но радио сигнала от спътниците в орбита около Марс пътува 15 минути до Земята.

При навлизане в атмосферата със скорост 20 100км/ч. топлинният щит на Феникс ще се загрее до 1500 градуса по Целзий. После щитът трябва да се откачи и парашутът да се отвори 217 секунди преди кацането, забавяйки апарата от 1800км/ч. до по-приемливите 200км/ч. Тогава на едва 18 секунди от повърхността трябва да се включат 12 мини ракетни двигателя, които да забавят сондата до малко над 8км/ч.

Предишният апарат с подобна система за кацане се разби. Няма нужда да уточнявам, колко голям е шансът и Феникс да го последва. Дано всичко мине наред!

събота, май 24, 2008

Интересно откритие на Марс малко преди кацането на Феникс

Едва ден преди кацането на Феникс на Марс, изненадващо откритие сочи, че в миналото си Червената Планета почти сигурно е имала гейзери от гореща вода, подобни на тези в Националния парк Йелоустоун, САЩ. Доста вероятно е именно там да се открият следи от живот, тъй като гейзерите на Земята са пълни с микроби и микроорганизми.

Откритието идва от марсохода Спирит и всъщност е направено миналата година, но НАСА едва сега обяви финални резултати във вчерашния брой на списание Science.

Докато Спирит е изучавал 100-метрови хълмове по средата на кратера Гусев миналата година, блокиралото дясно колело на марсохода е изкопало малък ров при движение на заден ход. След това роботът се е върнал и проучил показалата се почва с два инструмента: Mini-TES (Малък Спектрометър за Топлинни Емисии) и Alpha Particle X-Ray Spectrometer (рентгенов спектрометър за Алфа частици). Оказало се, че е почти чиста силика
(силиконов диоксид SiO2, вещество най-често срещано на Земята под формата на пясък или кварц. По- интересен е факта, че толкова наситена силика (над 90% съдържание) се образува при взаимодействието на много гореща вода и скали.

После се оказало, че всъщност околността е пълна с остатъци на силика. Много интересно откритие, тъй като горещите гейзери на Земята са пълни с микро живот и съвсем логично е да заключим, че и марсианските гейзери са били благоприятно място за живот на микроорганизми. Ако това е така, то най-вероятно ще могат да бъдат открити следи от фосили на микроби в остатъците от силика. За съжаление обаче марсоходите не разполагат с инструменти за засичане на организми.

Все пак е любопитно, че такива следи се намират насред кратер. До кацането на Феникс остават близо 30 часа, а той ще търси живот на доста различно място - близо до Северния Полюс на Марс. Стискаме палци за успешно кацане!

петък, май 23, 2008

Ново трето червено петно на Юпитер

От ляво на дясно: новото петно, Червено Петно Джуниър и Голямо Червено Петно. Заслуги: NASA/ESA/M Wong/I de Pater/University of California, Berkeley
От миналото лято насам гигантът Юпитер започна да става доста бурен и големи промени настъпват в атмосферата на външната планета. Сега се е разярила трета гигантска червена буря. Другите две са известното "Голямо Червено Петно" и по-новото "Червено Петно Джуниър".

Голямото червено петно, което е станало своеобразен симпвол на Юпитер е на повече от 340 години, както сочат най-ранни наблюдения с телескопи и е най-голямата буря в Слънчевата Система с широчина 3 пъти колкото на Земята.

По-малката буря Джуниър пък се образува постепенно от сливането на 3 бели бури между 1998 и 2000г. От 2006 е червена, вместо бяла.

Сега пък нови снимки на Хъбъл от 9 и 10 Май разкриват нова червена буря наполовина по-малка от Джуниър. Никой не знае причината за червения цвят на трите гигантски бури, но най-разпространената идея е, че поради супер-бързи ветрове, материал от по-долните слоеве на атмосферата биват издигани на повърхността - например фосфорни молекули, които поради химическа реакция имат червен цвят, изложени на светлина.

Според анализи на снимки от сателита New Horizons, които премина покрай Юпитер през Февруари 2007, на път към Плутон, скоростта на ветровете на Червеното Петно Джуниър е около 620км/ч - колкото най-бързите ветрове наблюдавани в самото Голямо Червено Петно. На кратко, Джуниър тепърва набира мощ.

Тези три гигантски бури не са единствения признак за промените в атмосферата на Юпитер. Забелязва се, че атмосферната лента, в която се намира Голямото Петно е станала значително по-турболентна около голямата буря, също и други нови бели бури бяха наблюдавани близо до Северния Полюс на Юпитер по-рано тази година. По този повод има теории, че Юпитер има нещо като климатичен цикъл от около 10 години, но това не е доказано.

Източник: New Scientist

сряда, май 21, 2008

За пръв път е наблюдавана свръхнова експлозия на живоф

Преди 4 месеца астрономката Алиша Сондерберг и неините колеги, изучавайки останките от свръхнова от миналата година, съвсем случайно станаха свидетели на екстремно ярко рентгеново лъчение, продължило 5 минути. Те са първите хора, наблюдавали експлодираща звезда.

Откритието им е публикувано в днешния брой на списание Нейчър (Природа).
От години астрономи си мечтаят да хванат свръхнова точно по времето на експлозията й, но до сега винаги сме виждали светлината от останките на подобни събития седмици по-късно. Алиша и екипът й са имали невероятно рядък късмет. Били са на правилното място, в правилното време и са наблюдавали с правилния инструмент - рентгеновия сателит на NASA Swift.

На 9. Януари тази година астрономите са изучавали останките на свръхнова SN 2007uy на 90 милиона светлинни години в галактиката NGC 2770. Точно тогава са станали свидетели на 5-минутно рентгеново лъчение от експлозията на нова свръхнова - SN 2008D в същата галактика. Едва дни по-късно експлозията се е проявила във видима светлина и това доказва оспорваната теория, че свръхновите експлозии първо излъчват в рентгенови лъчи.


(Рентгенова снимка в ляво и видима светлина от дясно веднага след експлозията; Заслуги:NASA/Swift Science Team/Stefan Immler)

Веднага след това всички големи телескопи, включително Хъбъл са били насочени в тази посока, за да определят точната енергия на SN 2008D - резултатите сочат, че е най-обикновена не особено голяма експлозия на средно голяма звезда, изразходвала всичкото си гориво за ядрени реакции. Това, което отличава събитието е просто факта, че е първото такова, наблюдавано на живо.

Източник: Space.com

вторник, май 20, 2008

Мъниче звезда с чудовищно изригване

Дизайнерска интерпретация на мощното изригване, разтърсило EV Lacertae. Заслуги: Casey Reed/NASA
На 25-ти Април инструменти в околоземна орбита засякоха най-яркото изригване от обикновена звезда освен Слънцето. Експлозия с мощност хиляди изригвания на нашата собствена звезда.

Мъничкото червено джудже, по познато като EV Lacertae до скоро не беше нищо особено, една от най-често срещаните звезди. На 25ти миналия месец обаче руския инструмент Конус на сателита на НАСА Wind засече чудовищно ярко изригване от този мъник звезда. 2 минути по-късно и рентгеновия телескоп Swift засече събитието, но светлината е била толкова ярка, че първоначално апаратът се е самоизключил като предпазна мярка.

Малката EV Lacertae има едва 1% от яркостта на Слънцето и 1/3 от масата му. С неиния магнитут на видимост 10, тя е абсолютно невидима за невъораженото око, но по време на изригването, което е продължило 8 часа, Lacertae би била ясно видима с просто око, ако тогава е била в удобно положение за наблюдение.

Звездата е един от най-близките ни съседи, намира се на едва 16 светлинни години, т.е. събитието се е случило преди 16 години.

Най-вероятна причина за мощното изригване се крие в сложна плетеница от магнитното поле на EV Lacertae. Тя се върти около оста си за едва 4 дена - доста по-бързо от нашето Слънце с период 4 седмици. Това предизвиква мощни локализирани усуквания на магнитното поле 100 пъти по-силни от тези на Слънцето. Освен това джуджето е 15 пъти по-младо от нашата звезда.

Смята се, че всички звезди в по-ранна възраст се въртят по-бързо и имат подобни гигантски изригвания. Така че EV Lacertae ни дава поглед към нашето Слънце преди няколко милиарда години. Едно такова изригване тогава тотално би изпарило Земята и други околни планети.

Обратното броене започва...

Феникс е почти на края на дългото си пътешествие към Марс през последните почти 10 месеца. Сега апаратът прави последни корекции на траекторията си и маневри, за да забави скоростта си от 21 000 км/ч.

Дългото чакане е в края си, но последните минути преди навлизането в атмосферата на Марс са най-тежки. Остават малко повече от 5 дена до съдбовния момент.

Феникс излетя на 4 Август миналата година на ракета Delta II и ако всичко протече гладко и по план, се очаква около 02:46ч. българско време на 26-ти Май да се получи потвърдителен сигнал за навлизане в рехавата атмосфера на Марс. Едва 7 минути по-късно вече трябва всичко да е приключило и да получим сигнал за успешно кацане, а около 04:30ч. се очакват първите снимки от околността на Феникс. На сайта на проекта има таймер до кацането.

Както може би знаете, Феникс използва модифицираното шаси на Mars Surveyor 2001 Lander, който бе отхвърлен през 2000г. заради скорошния провал на Mars Polar Lander (MPL). На Феникс се намират и някои от инструментите, които са били на MPL.

По време на кацането си новият апарат ще прави някои метеорологични проучвания, но основният акцент на мисията е анализирането на почвата, върху която ще кацне. Общо взето това ще стане, като роботизирана ръка с лопатка загребе малко пръст и я изсипе в нещо като малка фурничка, където почвата буквално ще се изпече. Ще бъде снимана с различни микроскопи и ще бъде анализиран газът, който ще се изпусне от почвата при загряване. Идеята е, че тъй като по време на въртенето си около Слънцето Оста на Марс се клати много - от изправено положение до хоризонтално, при което полюсите гледат почти директно към Слънцето. Земята няма такива проблеми, защото Луната стабилизира оста ни, така че почти да не се клати. На Марс обаче се смята, че това може да води до периодично стопяване на определено количество лед от полюсите, което може евентуално да създаде подходящи условия за живи организми. Така че, общо взето главната задача на Феникс е не да търси живот, ами да провери, до колко почвата близо до северния полюс би била подходяща за живот.

Мястото на кацане представлява елипса с размери 100 на 20км. Смята се, че там е най-концентрираното наличие на лед извън самите ледени шапки. На картинката се вижда геоморфоложкия състав на околността.


Всички тези модификации и инструменти правят апарата твърде тежък за технологията с въздушните възглавници, използвана на последните 3 успешни мисии до Марс. Вместо това, Феникс ще трябва да разчита на парашут и добрия стар метод със запалването на двигатели в последния момент за забавяне на скоростта до по-приемливите 8 км/ч. Мениджърът на проекта Бари Голдщайн от Лабораторията за Двигателни Системи (JPL) твърди, че екипът е взел в предвид всеки един проблем, който може да е бил отговорен за загубата на MPL и е доста уверен в успешното кацане на Феникс.

Да се надяваме, че човекът знае какво говори, защото за някои хора от Университета Аризона Феникс е като собствено дете и ако поради някаква причина просто не се получат никакви данни от апарата, това ще е загуба на почти десетилетие работа.

Сега можем само да чакаме със затаен дъх ранните часове на 26-ти и да стискаме палци!

неделя, май 18, 2008

Вселената е два пъти по-ярка, отколкото виждаме

Галактиката Андромеда. Снимка: Robert Gendler
Астрономи от английски, австралийски и немски университети изчислиха, че всъщност Вселената е два пъти по-ярка, от колкото сме си мислили. Оказва се, че около половината от светлината, която Вселена произвежда в момента, се блокира от космически прах.

Ръководителя на проекта Др. Саймън Драйвър от Университета Св. Андрю казва: "В продължение на две десетилетия спорим, дали светлината, която виждаме от далечните галактики е реалната или не. Оказа се, че не е. Всъщност едва половината енергия създадена от звездите достига нашите телескопи директно, останалата бива блокирана от частици прах."

Когато светлината достигне прах, той почва да свети с нея. Това беше голям проблем за всеки космологичен модел за сега, защото от нашето положение се вижда, че повече прах и газови облаци светят, от колкото звезди и галактики.

Екипът, провел ново проучване, е комбинирал нов модел за разпределението на прах в галактиките и данни от Хилядолетния Галактически Каталог, който съдържа снимки с висока резолюция на 10 000 галактики. Така астрономите са изчислили точно количеството светлина блокирана от праха и уравнението се е балансирало перфектно. Количеството поглъщана светлина е отговорило точно на количеството излъчвана от светещия прах и газ.

В момента Вселената произвежда чрез ядрен синтез в звездите около 5 квадрилиона (5 * 1015) Вата енергия за кубична светлинна година - 300 пъти средното потребление на населението на Земята.

Чрез новото изследване, наблюденията на хиляди различни галактики пасват перфектно на компютърните модели на галактики пълни с прах и газ. Сега космологичните модели могат да се калибрират правилно и да се изчислява с голяма точност реалното количество енергия излъчвано във всяка посока от дадена галактика. Това е важна стъпка напред към пълен модел на Вселената.

За момента дори най-добрите ни инструменти са ограничени от праха блокиращ светлината, но това ще се промени. Екипът ще продължи изследването си, но ще го фокусира сега главно върху индивидуални галактики. Ще се използват два инструмента, които тепърва трябва да бъдат пуснати в работа. Телескопът VISTA в Чили ще може да "вижда" директно през облаците прах. Сателитът Herschel пък ще засича светенето на самия прах. Той трябва да бъде изстрелян по-късно тази година.

Изследването е финансирано от Съвета за Научни и Технологични Съоръжения (STFC), Австралийския Изследователски Съвет, Института Макс Планк и Университета на Централен Ланкашайър.

Източник: Science and Technology Facilities Council (STFC)

събота, май 17, 2008

Черни дупки в ядрата на звезди (статия)

Представете си звезда с такива невероятни размери, че спокойно може да побере цялата Слънчева Система. Минали са само няколко стотин милиона години от Големия Взрив, а тази чудовищна звезда е по-ярка от цяла галактика с трилион звезди в нея. Това не е всичко, представете си, че в ядрото и се намира огромна масивна черна дупка.

Шантава идея и то противоречива на стандартната идея за формирането на черни дупки. Те би трябвало да се формират, когато голяма звезда свърши горито си и ядрените реакции вече не могат да удържат на гравитацията. Последното място, където бихме очаквали да намерим черна дупка, е в ядрото на огромна звезда. Все пак Митчел Бегелман от Университета Колорадо смята, че именно тези обекти могат да обяснят една от най-големите мистерии на космологията.

Едва милиард години след началото на Вселената вече е имало супер масивни черни дупки - 10 милиарда пъти масата на нашето Слънце! За тях знаем, защото именно това са квазарите. Светлина, излъчвана от нагорещения газ, който потъва в супер масивна черна дупка. Това лъчение пътува до нас близо 13 милиарда години. Въпросът е, как тези невероятни черни дупки са имали време да се формират толкова скоро след Големия Взрив?

От много години различни екипи се опитват да отговорят на този въпрос, но според никоя симулация, няма как за 1 милиард години черна дупка да достигне маса милиарди пъти по тази на Слънцето. За това Бегелман и колегите му се обръщат към идея, първо предложена от Фред Хойл и Уили Фаулър през 1963г.

Те са се опитали да обяснят радио лъчението от някои галактики с наличието на гигантски звезди в центровете им. Оказало се, че грешали, но идеята им за чудовищно голяма звезда вдъхновила Бегелман.

Изследвайки еволюцията на една такава потенциална звезда, той открил нещо невероятно. Всички уравнения са доказали, че ако материалът, образуващ звездата, започне да се свива под силата на гравитацията прекалено бързо, то тогава ще се образува звезда с черна дупка в ядрото.

Ключът е скоростта на свиване. Материалът потъващ навътре произвежда шокова вълна, която загрява газовете наоколо. Те се разширяват в по-външни региони и изстиват. Така заради рязко спадащата температура се образуват два обекта в един. Зародиша на звезда по средата и външна обвивка от по-студен газ.

Когато въшният материал продължи да потъва в звездата, новата маса я смачква още и температурата се покачва още. Когато тя достигне критичните 500 милиона градуса по Целзии, звездата вече е достатъчно гореща, за да може фотони светлина спонтанно да се превръщат в двойки електрони и позитрони. Двете противоположни частици се анихилират една друга, при който процес също се образуват частици и античастици. Сред тях са неутрино и антинеутрино. Те почти не взаимодействат с нормалната материя и за това бързо отнасят топлината на звездата от нея.

Така спират ядрените реакции и звездата вече не може да удържа гравитацията и се формира черна дупка, вградена в газова обвивка. Когато обвивката почне да потъва в черната дупка, се излъчва супер ярка светлина, която ние виждаме и наричаме квазар. Също така бързо се формира и невероятно масивна черна дупка. Според изчисленията на учените черна дупка в центъра на звезда ще може да расте с 10 до 100 пъти по-бързо от обикновена черна дупка.

Естествено тя не остава завинаги в пъшкула си. Когато газът от вът се охлади до близо 4000 градуса, падът на ионизацията изхвърля обвивката като експлозия, откривайки гола супер масивна черна дупка. Сега тя е 1000 до 10 000 пъти масата на Слънцето и трябва да продължи да се храни от обикновен междузвезден газ.

Бегелман си представя звезди с черни дупки с маса 100 милиона до милиард слънчеви маси. Такова чудовище би имало радиус отвъд орбитата на Плутон и би било по-ярко от целия Млечен Път.

Тази теория има доста поддръжници, но естествено не всички са толкова ентусиазирани. Един голям проблем е, къде би се формирало такова нещо. Според общия модел, първите звезди са се формирали в малки газови ареоли, еволюиращи после в първите галактики. Такъв газов облак обаче не би имал нужното гравитационно привличане, за да концентрира газ достатъчно бързо.

Най-добрият начин за Бегелман да убеди критиците е просто да открие такива звезди, но това няма да е възможно поне до пускането на космическия телескоп Джеймс Уеб през 2013г. Според Бегелман би трябвало да се вижда поне по една такава звезда във всеки изглед от Джеймс Уеб. Проблемът ще е да се различат от други обекти, като близки кафяви джуджета, силно изместени към червения спектър стари звезди или общо взето всичко, което излъчва силно в инфрачервени вълни.

Разбира се има и друга възможност. Според Бегелман в първите 100 000 години от живота на тези звезди, преди да се формира самата черна дупка, ултравиолетовата светлина от звездите би могла да ионизира околен водороден газ, който не излъчва радио вълни, за разлика от самата звезда. Така звездите с черни дупки биха изглеждали като дупки в една радио карта на небосвода, но за това ще се нужни много мощни сателитни чинии. Например проектът Square Kilometre Array, който започва да бъде конструиран от 2012г.

Рядко някой предлага изцяло нов астрономически обект, но звездите с черни дупки биха били липсващото звено в космологията. Обяснението за наличие на супер масивни черни дупки в прекаленно раннен стадии на Вселената.

Оригинална статия: Black holes may lurk in unexpected places

ESA най-после ще се сдобие със собствен космически кораб

Концпетуална картинка на ATV Жул Верн и МКС.
Може би скоро ще видим първият европейски космически кораб за пилотирани полети. Европейската Космическа Организация може би ще построи космически кораб на базата на автоматичния транспортен кораб ATV, който да може да транспортира астронавти до Космическата Станция или евентуално до Луната.

За сега ESA разчита на американските совалки и руските Союз, което ограничава броя на полетите на европейски астронавти до един на две години. Със собствен транспортен кораб, организацията ще може да пуска по 3ма човека на няколко полета на година. Проекта обаче още е в твърде начална фаза. Тепъртва трябва през Ноември Космическите министри в организацията да решат, дали ще отпуснат финансиране на пилотиран кораб.

Макар ATV да пожъна голям успех благодарение на сложната си навигационна система, която прави почти всичко автоматично, все пак ще се наложат доста промени по кораба, за да се пригоди за пътници хора.

Най-основно ще трябва да се разработи животоподдържаща система за постоянно подаване на кислород и контрол над температурата и налягането. Също така ATV могат да правят само еднопосочни пътувания, т.е. на връщане изгарят в атмосферата. За това ще трябва да се разработи адекватен топлинен щит, който да предпази капсулата при навлизане в атмосферата на Земята.

Трябва да се обърне внимание и на носещата ракета, която вероятно ще е Ариана 5. Тя не е пригодена за изнасяне на хора в орбита и ще трябва да се модифицира, за да се намалят вибрациите при излитане.

Сегашният начален дизайн на космическия кораб е от EADS Astrium, главния предприемач на Европейската Космическа Организация. Те предлагат 3 метрова капсула за пътниците. Капсулата при навлизане в атмосферата се отделя от главната част на кораба, която изгаря. След кацането, капсулата би могла да се използва за други полети.

петък, май 16, 2008

Венера Експрес откри хидроксилни групи на друга планета

За пръв път апаратът на Европейската Космическа Организация ESA "Венера Експрес" засече хидроксилни групи на друга планета. Откритието ще помогне на учените да разберат как работи атмосферата на Венера.

Хидроксилната група е важна, но трудна за откриване. Тя се състои от един кислороден и един вороден атом и беше засечена на 100км. от повърхността на планетата от спектрометъра на Венера Експресс - VIRTIS (Visible and Infrared Thermal Imaging Spectrometer).

Наличието на хидроксилни групи е установено, като Венера Експрес е насочил спектрометъра си към най-външните слоеве на венерската атмосфера от страни на планетата. Инструментът е засякъл инфрачервената светлина от хидроксилните групи.

Екипът астрономи, ръководещ проекта, за сега е анализирал данните от едва няколко орбити и е стигнал до извода, че количеството хидроксил варира силно по повърхността на Венера, на места до 50%.

Хидроксилът е важен за атмосферата на всяка планета, защото е силно реактивен. На Земята ролята му е да поглъщата замърсители от атмосферата, а на Марс се смята, че помага за стабилизирането на въглеродния диоксид и предотвратява превръщането му във въглероден моноксид. Освен това се знае, че хидроксилът е тясно свързан с богатото наличие или обратното липсата на озон в атмосферата.

Озонът е важен, защото поглъща ултравиолетовата радиация от Слънцето и явно на Венера също има такъв слой, но с много различна дебелина по-повърхността.

"Венера Експрес и преди ни е показвала, че Венера е доста по-подобна на Земята, от колкото сме вярвали и разкритието на хидроксил в атмосферата на планетата ни води една крачка по-близо.", казва Джузепе Пичиони, ръководител на VIRTIS спектрометъра и член на Италианската Космическа Организация.

Той и колегите му тепърва трябва да анализират данните от 50 други орбити на Венера Експрес, а ще последват и много нови.

Източник: European Space Agency

четвъртък, май 15, 2008

Останки на свръхнова разкриват липсващо парче от пъзела

Комбинирана снимка. Синьото е свръхнова G1.9+0.3 в радио вълни през 80-те години, а външната обвивка е снимка в рентгенови лъчи от 2007г.
Заслуги за радио нимката:NSF/NRAO/VLA/Cambridge/D Green et al; Заслуги за рентгеновата:NASA/CXC/NCSU/S Reynolds et al
Останките на свръхнова близко до центъра на галактиката ни може би една от най-младите.

Свръхновата G1.9+0.3 се намира на около 28 000 светлинни години към центъра на Млечния Път. През 80-те години на миналия век е наблюдава с радио телескопи и хората са решили, че е кръговидна свръхнова, но сега нови снимки в рентгеновата част на спектъра се вижда, че останките имат доста по-сложна форма и също така са увеличили широчината си с 16%. Значи с прости изчисления се вижда, че ако скоростта на разширяване на газа е била постоянно, то останките са на експлозия от преди едва 140 години.

Преди се е смятало, че свръхнова, наблюдавана през 1680г. и наречена Касиопея А е най-младата в галактиката ни. Разбира се G1.9+0.3 не е била видима за астрономите от 19-ти век, заради гъстотата на газовете близо до центъра на галактиката, но в радио и рентгенови вълни останките се виждат ясно.

Това откритие е важно, защото разкрива едно липсващо парче от космологичния пъзел. Според моделите на галактиката, трябва да има около 3 свръхнови избухвания на 100 години в Млечния Път. Това означава, че има още 10-ина по-млади от Касиопея А и G1.9+0.3 е една от тях.
Източник: New Scientist

Сателити комуникират чрез лазерна технология

Комуникационните сателити традиционно използват радио вълни за пренос на данни, но сега количеството на предадена информация се увеличава стократно чрез използването на лазери вместо радио сигнали. Два сателита проведоха успешно тест за пренос на данни с лазерни диоди.

Немският сателит TerraSAR-X и американският NFIRЕ, на разстояние 5000км. един от друг, комуникираха без никаква грешка чрез лазер. Скоростта на сигнала е тази на светлината, а количеството данни според официални говорители е близо 400 ДВД-та или около 500Mb/s, ако изчисленията ми са правилни. До сега такива скорости не са постигани от сателити, заради ограниченията на радио вълните. Освен това, още едно предимство на лазерите е, че се фокусират в една точка и така много по-точно се насочват.

Лазерните модули, използвани на двата сателита, са малко по-големи от кибритена кутийка и тежат не повече от 150гр. Разработвани са от Института по Лазерна Технология Фраунхоф в Аахен, Германия. Програмата е финансирана от немската Космическа Организация.

За да постигне малкия размер и тегло, екипът внимателно е подбрал правилните материали. Всичко, което не е абсолютно наложително, просто не е било включено в модула. Все пак въпреки намаленото тегло, модулите се нуждаят от охлаждане.

"Лазерните модули трябва да издържат на вибрациите и ускорението на борда на сателитите, докато излитат и трябва да могат да оцелеят в неблагоприятните условия на космоса - екстремна радиация и големи температурни разлики", казва Мартин Трауб, който е ръководил разработката в Института. "За това ги тествахме в екстремния условия, още преди да ги изпратим в космоса, поставихме ги на температури между -35 и 60 градуса по Целзий, ускорение 1300 пъти това на Земята, както и облъчване с гама-лъчи."

Източник: Space Daily

сряда, май 14, 2008

Microsoft атакува космоса

Безплатното приложение WorldWide Telescope, което Microsoft aнонсира Февруари тази година, сега вече от два дена е достъпно за сваляне. Програмата още е във фаза на бета тестинг, но вече изглежда впечатляващо.

WorldWide Telescope представлява нещо като безплатната Celestia. Позволява на потребителите да наблюдават цялото небе с най-добрите и детаилни снимки на космически телескопи като Хъбъл, Шандра и Спицър, както и 10-ина наземни обсерватории. Всичките тези терабайти снимки са комбинирани, така че да представят цялата наблюдавана до момента вселена на обикновения потребител.


Интерфейсът е базиран на тъмбнейли (малки картинки за превю). Когато наблюдавате някое съзвездие, тъмбнейлите се ъпдейтват с най-интересните обекти от наблюдаваната част от небосвода. Разбира се до обектите може да стигате и ръчно със зуумване, но тъмбнейлите предлагат много удобен и бърз начин за навигиране.

За всеки обект (галактики, мъглявини, звезди и тн.) има подробна информация с кликване на десния бутон и от там може директно да се стига до Wikipedia и други по-подробни източници.

Разбира се WWT не се ограничава само до небосвода. Както GoogleEarth икорпорираха Google Sky в програмата си, така и Microsoft пък позволяват наблюдения на Земята чрез WorldWide Telescope. Резолюцията не е толкова детайлна като при GoogleEarth, но пък при задържане на CTRL всеки детайл по ландшафта може да се наблюдава в 3Д, включително и по-забутани места, като планините в нашата мила родина.

Режимите на наблюдение в World Wide Telescope:

*Sky: превръща компютъра ви в безплатна обсерватория. Интуитивен и опростен интерфейс ви помагат за секунди да намерите желания обект. Също така целият небосвод е наличен в 50-ина различни варианта. Т.е. фонът на снимките от телескопите може да се сменя с най-различни части на спектъра. Видима светлина, инфрачервена, ултравиолетова, има дори микровълновия фонов шум на сателитите WMAP. Изключително приятно и зарибяващо е!

*Earth: Подобно на GoogleEarth, но в по-ниска резолюция и с добре реализиран 3д режим. Земята може да се наблюдава в 4 режима: Aerial, Hybrid, Streets и Night.


*Planet: Тук може да наблюдавате Венера, Луната, Марс, Юпитер и 4-те му най-големи спътника Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Отново чрез задържане на CTRL се разкрива триизмерен пейзаж на обектите с твърда повърхност.

(Валес Маринерис - Гранд Каньона на Марс в 3D)

* Panorama: Тук има панорами от марсоходите Спирит и Опортюнити. Доста добре е реализирано, но за сега има малко на брой панорами.

Трудно е да се опише цялото приложение така, просто има множество дребни елементи на интерфейса и функциите, които я правят супер удобна програма и просто трябва да се види. За сега е WWT е в стадий на бета и си личи, че има какво да се прави. Трябва да добавят още 3д обекти и планети, по-подробна информация за звездите и обектите и тн. Още няма информация, кога ще излиза финална версия, но и това, което има до момента е доста добро. Единстветният недостатък на приложението е, че иска относително мощен компютър. Не съм пробвал на машина под препоръчаните спецификации, но все пак мисля, че повечето хора няма да имат проблеми с програмата.

Минимални изисквания:
процесор: Intel Core2Duo поне 2Ghz
RAM: 1GB
видео карта с минимум 128Мб памет
харддиск: поне 1GB място

На сайта на програмата може да прочетете повече, а от ТУК може да я свалите (20,8Mb).

Официален Press Release на Microsoft Research

вторник, май 13, 2008

НАСА ви кани да помогнете в търсенето на разбита сонда

Снимки на марсохода Опортюнити от HiRISE 2006г. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona
НАСА кани доброволци да помогнат с претърсването на снимки от HiRISE камерата на орбитъра MRO, целта е да се открият останките на Mars Polar Lander, който се разби близко до южния полюс на червената планета през 1999г.

Както много от вас знаят, НАСА понесе тежък удар, когато през 1999 загуби и двата апарата от програмата Mars Surveyor `98. Mars Climate Orbiter (MCO) навлезе на 3 пъти по-ниска височина от предвиденото, поради навигационна грешка и изгоря в атмосферата на Марс през Септември 99-та. После 3 месеца по-късно и Mars Polar Lander (MPL) беше изгубен. Връзката с с апарата прекъсна точно преди да навлезе в атмосферата. Според главното разследване, най-вероятната причина е, че двигателите са объркали вибрация от спускането с кацане на повърхността и са се изключили на 40-50м.височина. Програмата беше скъпа мисия на стойност над 320 милиона долара.

През 2005 беше обявено, че MPL е намерен на снимки от Mars Global Surveyor, но по-добри снимки от 2006 разкриха, че това е било само мираж.

Разбираемо е, че сега 12 дена преди кацането на Феникс, НАСА отново се сеща за трагично изгубените апарати от преди 9 години. Сега Гай МакАртър от Университета Аризона, където е правен Феникс, приканва доброволци да помагат с претърсването на снимки на вероятното място на разбиване.
Карта на заснетата част, в която протича търсенето.

Снимките са едва 18, но са с огромна резолюция и тъй като екипа на HiRISE има доста работа, се нуждае от нашата помощ. В този PDF документ, може да откриете съвети от Тим Паркър от NASA JPL, който преди е използвал HiRISE за откриване на други кацнали апарати.

Ако искате да се включите в търсенето, тук може да откриете снимките и детайлна информация за тях. Повечето са в мащаб 25см/пиксел.

Ако останките от MPL бъдат открити и видяното бъде разбрано, това може да помогне за бъдещи мисии и сонди.

неделя, май 11, 2008

Астрономи търсят безследно изчезващи звезди

Астрономи са започнали да следят около един милион супер масивни звезди, в търсене на такива, които изчезват безследно. Подобно изчезване би подкрепило теорията, че някой звезди имплодират след смъртта си, вместо да избухнат в ярки свръхнови или гама-лъчи.

Когато масивните звезди остаряват, образуват постепенно желязо в ядрата си. Желязното ядро става толкова масивно, че в един момент вече не може да издържа на собствената си гравитация и звездата се смачква, образувайки черна дупка.

По някога това става, чрез свръхнова експлозия, а в по-редки случай черната дупка може да изхвърли силни струи гама-лъчи или така наречените гама-лъчеви избухвания.

Според някои астрономи може дори половината черни дупки да умират тихомълкон, без никаква експлозия да сигнализира събитието. Ново проучване на Кристофър Кочанек от Университета Охайо цели да засече такива звезди, които внезапно изчезват.

Астрономът използва двете 8,4-метрови огледала на "големия бинокъл" или LBT (Large Binocular Telescope), за който писах през Март. Това изследване е именно първата задача на новия телескоп. LBT сега следи около 1 милион червени супергиганти звезди от 30 близки галактики.

Екипът смята да снима звездите по два пъти на година, следейки за внезапни изчезвания. Проучването ще трае 5 години.

"Няма гаранция, че изобщо ще открием такива неща, защото може би просто всички звезди преминават през свръхнова в определен момент", казва Кочанек. "Все пак няма причина да не се пробваме."

Има шанс тези звезди да изглежда, че изчезват, защото просто излъчват радиация под формата на рентгенови лъчи или гама лъчи, вместо видима светлина, каквато очакват да видят астрономите. Все пак ако изглежда, че някоя звезда е изчезнала, екипът ще се опита да потвърди дали там няма останала черна дупка, чрез търсене на гама-лъчи от материалът около черната дупка.

Дори да не открие, това което търси, експериментът може да засече гигантски избухвания на масивни звезди, които са близко до окончателната си смърт като свръхнова. Такава звезда е Ета Карина, която се смята за най-ярката открита звезда и за последно през Април 1843 е имала такова избухване. Смята се, че тя ще умре окончателно в следващия милион години.

Източник: New Scientist

събота, май 10, 2008

Дали мястото ни във Вселената е специално с нещо?

Дали нашето място във Вселената е специално по някакъв начин? Този въпрос е вековно стар и скоро може да имаме окончателен отговор.

Според стандартния модел и принципа на Коперник, Вселената е горе-долу еднаква на всякъде и ние не сме изобщо централна точка на нищо. Това твърдение се базира на предположението, че Вселената се разширява на всякъде с еднаква скорост (ускорение) и материята е равно разпределена на всички места.

Никой до сега обаче не е успял да докаже принципа на Коперник и всички космологични модели се базират на него. Сега Жан-Филипе Узан от паришкия Институт по Астрофизика, заедно с няколко колеги предлага експеримент, който ще е способен да провери принципа на Коперник.

Астрономите предлагат да се измери червеното отместване на спектрите на няколко далечни обекта, напримвер квазари, от различни крайща на Вселената. За да е точен, един такъв експеримент трябва да събира данни продължително време, например 10 години. Така ако се окаже, че Вселената се разширява с различно ускорение на различните места, това би променило много неща. Най-хубавото би било, че ще се отървем от Тъмната Енергия, измишльотина за обяснението на ускоряващото се разширяване на време-пространството.

За съжаление може да се наложи, да почакаме, преди да получим някакви резултати. Подобно точно замерване може да се осъществи чрез CODEX спектрографа на Екстремно Големия Европейски Телескоп (E-ELT - European Extremely Large Telescope) с диаметър на огледалото 42м., но той няма да бъде завършен преди 2017г.

Ruth Durrer от Университета Женева, Швейцария харесва идеята, но смята, че ще е доста по-бързо да се провери същото нещо, чрез измерване на "барионните акустични колебания" - звукови вълни, създадени в плазмата на новородената Вселена. Измервайки тези осцилации от различни места на небосвода, би показало, ако разширението на Вселената има различни скорости на различните места. Все пак ще е доста по-точно, да се измерят спектрите на реални обекти, както Узан предлага, но ще трябва да се въоръжим с търпение.

Източник: новия брой на New Scientist

петък, май 09, 2008

Частната космическа станция завършва 10 000 обиколки

Първата частна космическа станция, или по-точно нейният прототип Genesis 1 завърши юбилейните 10 000 обиколки на Земята.

От Bigelow Aerospace, частната космическа компания на американския предприемач Робърт Бигелоу, обявиха, че първият прототип на тяхната надуваема космическа станция вчера е навършил 10 000 обиколки на Земята. Genesis 1 също така скоро ще почва третата си година в орбита. За сега е без екипаж от хора и е във фаза на тестване на бордовите системи. Екстериорните камери на станцията са направили над 14 000 снимки на Земята, а слънчевите колектори са произвеждали ток в продължение на 15 840 часа.

Genesis 1 беше изстреляна през 2006г. на обикновенна военна ракета и се самонаду в орбита. Миналата година излетя и Genesis 2, която също оперира без проблеми за сега.

Двата прототипа имат дължина 4,4 метра и диаметър 2,5м - една трета от размера на бъдещата официална космическа станция BA-330 на Bigelow Aerospace, която трябвя да излети 2012-2013г.

Следващият прототип на компанията ще е станцията Sundancer, 2 пъти по-голяма от Genesis 1 и 2 и ще бъде изстреляна между 2009 и 2010г.

10 000 орбити може да са важно постижение за надуваемата станция прототип на Робърт Бигелоу, но пак остава доста назад от Международната Космическа Станция. Най-старият й модул - руският Заря е минал 50 000 орбити още миналия Август. Това са над 2,3 милиарда километра.

Източник: Space.COM

четвъртък, май 08, 2008

НАСА тества системите за дишане за новата пилотирана мисия до Луната

НАСА започна първите тестове върху хора на животоподдържащите системи, които ще са важна част от техниката нужна за връщането на Луната.

В продължение на 3 седмици, между 14 Април и 1 Май, 23 доброволци са участвали в тест на системата за рециклиране на въздуха, проведен в Космическия Център Джонсън в Хюстън. Доброволците са прекарвали многочасови сесии в стая с размер горе-долу като на капсулата Орион (250 кубични метра), която трябва да отведе американските астронавти до Луната около 2019г.. По време на тестовете, хората са спели, ядяли, тренирали и други активни дейности, изискващи интензивно дишане и потене.

Така се тества системата CAMRAS - Carbon-dioxide and Moisture Removal Amine Swing-bed или накратко извлича въглеродния диоксид и влагата от въздуха и ги изхвърля във вакуума на космическото пространство. CAMRAS е важна част от животоподдържащата система на бъдещата капсула Орион, апаратът за кацане Алтаир и луноходите.

Миналата година CAMRAS е тествана чрез машини, произвеждащи въглероден диоксид и влага, но емисиите не са били достатъчно интензивни, както при използване от истински хора, за това е бил нужен този тест. Предвидени са още 2 фази на тестване за тази система.

Главната животоподдържаща система, от която ще е част CAMRAS, също ще трябва да рециклира кислород и водни изпарения, както и отпадъчната вода, за да я пригодява за пиене и повторно ползване.

сряда, май 07, 2008

Малка, но важна част от космическия пъзел е открита

Смесена снимка от видима светлина и рентгенови лъчи.
Заслуги: ESA/XMM-Newton/ EPIC/ ESO (J. Dietrich)/ SRON (N. Werner)/ MPE (A. Finoguenov)
Космолозите все още се опитват да разберат точната структура и еволюцията на Вселената, но до сега една съвсем малка частица се явяваше пречка за повечето космологични модели. Сега екип учени от Германия e намерил точно нейното място в космическия пъзел на вселената.

Това, което до момента сме открили също не е малко предвид ограничените ни технологични възможности. Знаем, че горе-долу 90% от Вселената представлява някаква мистериозна енергия, наричана "Тъмна Енергия", която е отговорна за ускоряващото се разширяване на Вселената. 21% са Тъмна Материя, за която също за сега не знаем нищо и едва 4% са нормална барионна материя - кварки и лептони или на по-прост език, това от което сме изградени ние.

До сега обаче всичкия наблюдаем космос не можеше да се побере дори в половината на тези 4%, т.е. половината барионна материя се губеше някъде. Повечето космологични модели предполагаха, че тя е под формата на затоплен газ, но никой не знаеше нещо конкретно.

Екип астрономи от Института по извънземна физика Макс Планк в Гархинг, Германия сега е изследвал два галактически купа чрез космическата рентгенова обсерватория XMM-Newton. Оказало се е, че галактическите купове Abell 222 и Abell 223 са свързани от нещо като нишка от супер нагорещен газ. Оказали са се прави, когато са очаквали този газ да излъчва в ултра-виолетовата и рентгеновата част на спектъра, заради огромната темопература. Характеристиките на газа, като температура и плътност например, съвпадат много точно с предсказаните величини от компютърния модел на екипа и тази нишка отговаря за поне една част от липсващите бариони.

Алексис Финогуенов и колегите му са избрали именно тези два галактически купа, защото са разположени много удобно към нас, а и нишката, която ги свързва, няма нужда да се гледа от страни, ами директно.

За пръв път се наблюдава връзка между галактически купове и то в рентгенови лъчи. Това е важно откритие и стъпка напред към пълното разбиране на космическата еволюция. Разпределението и състава на барионната материя ни показва, какво точно е станало след Големия Взрив и какво можем да очакваме в бъдеще.

_________________________________________

РЕЧНИК:

*Кварк - частица със спин ½, от която са изградени две от основните частици на барионната материя - протоните и неутроните. Биват 6 вида или "цвята" със съответните им античастици.

*Лептон - заедно с кварките образуват групата на фермионите. Лептоните са елементарни частици, от които са изградени електроните, неутриното, мюоните и тн.

*Барион - протоните и неутроните, както и някои по-тежки частици са бариони, те изграждат почти цялата барионна материя. Всички бариони са изградени от по три кварки.
_________________________________________

Източник: Макс Планк Институт по Извънземна Физика

вторник, май 06, 2008

Дали някога Земята е имала повече от една Луна?

Дали Земята някога е имала повече от 1 спътник? Нов модел предполага наличието на множество малки Луни, окупирали земното небе в продължение на десетки милиони години.

Според общата теория, Луната е формирана при сблъсък на Земята с обект с размерите на Марс преди 4,5 милиарда години.
Сега екип астрономи от Изследователския център на НАСА - Ames твърди, че при този сблъсък е възможно множество малки обекти да са били прихванати в лагранжовите точки на системата Земя-Луна - там гравитационното притегляне на Земята и Луната се неутрализират точно едно друго. Обекти заключени в орбита на точките на Лагранж се наричат Троянци. Според Jack Lissauer, член на изследователския екип, сателити троянци могат да поддържат стабилни орбити до 100 милиона години. Тогава гравитационното притегляне на другите планети в Слънчевата Система, колкото и малко да е, измества с малко орбитата на Земята и съответно Троянците биват или изхвърлени или се разбиват в Земята или луната.

Matija Cuk, астрофизичка от Университета Британска Колумбия в Канада, има свой собствен модел и също потвърждава, че обекти с размер на астероиди (10-ина км. диаметър) може да са се подвизавали като Троянски сателити милиони години след раждането на Луната.

Източник: New Scientist

Сонда на НАСА ще навлезе в самата корона на Слънцето

Сондата с размер на минибус и грамаден кръгъл щит ще навлезе в самата корона на Слънцето, на 6,6 милиона км. от ядрото му.
НАСА планира да изстреля сонда през 2015г., която да стигне 8 пъти по-близко до Слънцето от всяка предишна. Мисията ще изследва короната на Слънцето, ще има бюджет от 750 милиона долара и евентуално ще разбули големите мистерии около Слънцето.

По време на 7-годишната си мисия, апаратът ще направи 7 засилвания към Слънцето чрез обиколки на Венера, така при последното апаратът ще е на едва 8-10 слънчеви радиуса от ядрото му или по точно около 6,6 милиона километра. Предишният рекордьор, апратът Хелиос, е стигнал до 67 радиуса от звездата през 70-те години.

Апаратът с размер на минибус ще оперира в най-горните пластове на короната на Слънцето, където се ражда слънчевия вятър. НАСА тепърва събира комисия да определи инструментите, които да присъстват на борда на сондата, но главната цел ще е да се разбере, защо короната има температура от почти 2 милиона градуса по целзий, докато повърхността на Слънцето е едва 5000° C. Друг важен въпрос е, какво ускорява слънчевия вятър до неговите свръхзвукови скорости.

Ако питате мен, трябва да има и инструменти за измерване на електромагнитните свойства на плазмата около Слънцето, за да се потвърди или окончателно отхвърли електрическата теория на Уолъс Торнхил. http://www.thunderbolts.info/

Както и да е, да се върнем на темата. Апаратът ще бъде защитен от невероятните температури благодарение на щит на въглеродна основа, с формата на диск с радиус 2,7м. и дебелина 15см. Същата технология е използвана и на сондата Месинджър, който този Януари обиколи Меркурий за пръв път.

Топлинният щит ще се затопля до 1400° C, а инструментите от зад ще поддържат стайна температура. Ако се питате, как в среда с температура милиони градуси, щита ще се загорещи едва до малко над 1000 градуса, всъщност частиците на короната са толкова раздалечени, че способността им да нагряват твърди тела е намалена многократно.

Ами това е, аз лично се радвам да видя малко истински научни перспективи на фона на безсмислената програма Констелейшън - колонизирането на Марс и Луната.

Източник: New Scientist

понеделник, май 05, 2008

N-prize ви предлага 25 000лв, за да изстреляте свой сателит

Винаги сте си мечтали да изстреляте собственоръчно направена ракета? Сега даже ще ви бъде платено да изпълните пироманските си мечти.

Британският биолог Пол Диър предлага 9999,99 паунда на човек или екип, който пръв изстреля в орбита сателит с тежест между 10 и 20 грама, а общия бюджет трябва да е под £999. За да спечелите наградата от близо 25 000лв. трябва миниатюрният ви сателит да извърши 9 орбити около Земята и трябва да можете да докажете, че ги е направил над 100км. височина.

Може да звучи невъзможно за бюджета и размера на сателита, но човекът е съвсем сериозен.
Освен това Диър много държи на това, което той нарича "духа на n-prize". Биологът насърчава креативното използване на материали и методи за достигане на орбита, използването на стари или рециклирани неща и тн. Дали ще използвате нещо като голямо оръдие за изстрелване на спътника или ракета, излитаща от балон с горещ въздух, това зависи изцяло от вас, организатора насърчава иновативните идеи.

Срокът на състезанието е 19:19:09 часа (GMT) на 19. Септември 2011г. Ако пък и успеете да върнете част от носещото устройство (ракета и тн) или дори самия сателит в срок от 99 дни след изстрелването, може да получите бонус награда от още 10 000 паунда. Общо двете награди възлизат на около 50 000лв.

Може да прочетете правилата и да се регистрирате на http://www.n-prize.com/

неделя, май 04, 2008

Космическа бомба избухва точно по график

Анимация на неутронна звезда засмукваща хелий и водород от втора звезда.
Чрез наблюдения на данни от сателита на НАСА RXTE (Rossi X-ray Timing Explorer) екип астрономи е открил точен механизъм за предричане, кога неутронните звезди в бинарни системи избухват. "Открихме часовник, който се забавя все повече и повече, докато накрая бомбата не се взриви", коментира ръководителя на проекта Диего Алтамирано от Университета Амстердам.

Неутронните звезди представляват невъобразимо плътни обекти, остатъци от смъртта на големи звезди завършили живота си като свръхнови. Много неутронни звезди в бинарни системи успяват да "откраднат" хелий и водород от компаньона си. Газовете се завъртат около неутронната звезда и постепенно се загряват до критична температура. Тогава започват неконтролируемо да се сливат, създавайки по-тежки елементи и термоядрена реакция се разпространява бързо по повърхността на цялата звезда. Резултатът е мощна експлозия в рентгенови лъчи. Тези експлозии имат по-голяма енергия за 10 до 100 секунди, от колкото Слънцето излъчва за цяла седмица. С други думи представете си, че сто 15-мегатонни водородни бомби се взривяват едновременно на всяка площ с размера на пощенска марка от повърхността на звездата.

До сега са изследвани такива избухвания от над 80 различни неутронни звезди, но никой не е успял да изгради модел за предвиждане на периода им. До сега.

Сателитът на НАСА RXTE, за който писах миналия месец, че е открил най-малката черна дупка, сега отново идва на помощ, отново чрез засичане на полу-периодичен осцилационен сигнал или на кратко QPO сигнал (quasi-periodic oscillation). Явно докато хелия и водорода постепенно се сливат на повърхността на неутронната звезда, процесът излъчва именно рентгеновия сигнал наречен QPO.

Според модела, от който е тръгнал екипа на Диего Алтамирано, честотата на сигнала трябва да е около 0,009 цикъла за секунда (9 милихерца или 1 цикъл на две минути). Тези цифри са изключително близко до QPO сигнала на неутронната звезда 4U 1636-53, измерен от Алтамирано и колегите му чрез замервания на сателита RXTE. Въпросната неутронна звезда се намира на 20 000 светлинни години от нас и има сигнал с честота 12 милихерца, който постепенно се забавя до 8 милихерца и когато това стане, звездата експлодира мощно в рентгенови лъчи.

"Все още не знаем дали осцилацията предизвиква експлоцията или просто ни показва точния момент на експлозията. Нужни са още изследвания от RXTE, преди да разрешим този въпрос.", казва колегата на Алтамирано Михиел ван де Клис.

Това е важно откритие, тъй като QPO сигнала е свързан с масата и размера на неутронните звезди и следенето му може да помогне за по-подробно изследване на тези невероятни небесни тела.

Източник: Space Daily

събота, май 03, 2008

Специален телескоп може да работи и без огледало и лещи

Екип астрономи предложи проект за космически телескоп, който да фокусира светлина чрез тънък лист надупчен в определена шарка вместо чрез стандартно голямо огледало или лещи. Такъв телескоп би имал супер детайлна картина и би могъл да снима екзопланети с размер като Земята.

В традиционните телескопи светлината се улавя чрез огледало и лещи ако се налага корекция на образа, но тъй като светлината представлява вълна, за нея важи физичното свойство дифракция (благодарение на него чуваме звуци зад ръба на стена). Именно заради дифракция, светлината може да се фокусира чрез непрозрачен тънък пласт с дупки разположени в определена шарка. Тези листове се наричат Листове на Френелова Зона, кръстени на френския физик Августин-Жан Френел, изучавал дифракцията на светлина в XIX век. Листове на Френелова Зона се използват отдавна за фокусиране на лазери, но никога не са намирали приложение в астрономията.

Сега екип, ръководен от Laurent Koechlin от обсерваторията Midi Pyrénées в Тулуза, Франция, смята, че Френелово устройство за астрономически наблюдения може да се изработи от метално фолио, надупчено с френелова шарка и закачено за твърда рамка на летателен апарат.

Главното предимство на такъв проект би било, че фолиото е леко и може ефтино да се произведе в големи размери и също значително по-ефтино да се издигне в орбита. Стандартните телескопи с огледала са ограничени от тежеста на стъклото и малкото пространство на апаратите за издигане в орбита.

Друго предимство е, че такъв френелов лист може да фокусира и други вълни от спектъра, като ултравиолетови инфрачервени. Френелово фолио може да прави точно толквоа детайлни снимки, колкото и огледало със същия размер, нищо че фолиото би събирало едва 10% от идващата светлина.

Според екипа на Laurent с 30-метров Френелов лист ще могат да се правят снимки на екзопланети на разстояние до 30 светлинни години и това се дължи главно на много добрия контраст. С традиционни телескопи екзопланетите се губят в блясъка на звездите си. Освен да снима самите планети, листът би могъл да анализира спектъра на светлината им за следи на нужните условия за живот, като кислородна атмосфера например.

От това произлиза и главния недостатък на идеята - 30 метров лист ще има фокусна точка доста далеч, камерата с леща и други инструменти трябва да бъдат на втори космически кораб няколко километра зад фолиото. Това разстояние ще направи изключително трудно прецизното нагласяне на камерата, а нейното положение трябва да е точно до милиметър за правилен фокус.

Друг недостатък е, че за всяка смяна на наблюдаемия обект, втория апарат ще трябва да се мести значително разстояние. Според Laurent може да има гориво за наблюдение на 10 000 обекта в рамките на срока на мисията.

Големият размер на френеловия лист предполага, че ще трябва да е сгънат в апарата за изстрелване, а разгъването в орибта може да се окаже сериозно предизвикателство.

Проблемите на концепцията продължават - дори най-малкия отблясък на слънчева светлина от металното фолио може да доведе до сериозни проблеми с изображението на наблюдавания обект. Следователно ще трябва да се използват някакви огромни сенници.

Както се вижда, френеловия телескоп за сега има повече недостатъци, отколкото предимства и не е чудно, че проектът не бе избран сред 10-те финалисти на "Космическа Визия 2015-2025" за финансиране от Европейската космическа Организация (ESA).

Все пак екипът не се е отказал от идеята, направили са работещ прототип с диаметър 8см. и са снимали обекти от лабораторията с него. Сега смятат до следващата година да направят френелов телескоп с широчина 20 сантиметра и да го използват за истински астрономически наблюдения, за да докажат, че концепцията работи.
Източник: New Scientist