Сателит със слънчево платно ще лети след месец

"Вдигни дланите си към слънцето. Какво усещаш? Топлина, разбира се, но има и натиск, въпреки, че никога не си го усещал, защото е много малък. На площта на дланите ти, натискът е едва 30 милионни от 1 грам.

Но в космоса, дори такъв малък натиск е важен, защото е непрекъснат, час след час, ден след ден. За разлика от ракетното гориво е безплатен и неизчерпваем. Ако искаме, можем да го използваме, можем да направим платна, които да улавят радиацията, идваща от слънцето."

Това не са думи на някой учен от НАСА, ами на герой на разказа "Вятърът на Слънцето", написан от патрона на този блог Артър Кларк преди 36 години.

Всъщност идеята за слънчевите платна е предложена още от немския астроном Йохан Кеплер в 17-ти век., но в близките няколко десетилетия интересът за тази технология се възроди и съвсем скоро може да видим първото успешно използване на слънчево платно.

До сега прототипи на слънчеви платна са срещали само неуспехи: проектът Космос 1 се провали през 2005г. заради ракетата Волна, изстреляна от руска подводница. Същият екип претърпя неуспех и по време на тестове на умален вариант на Космос 1 през 2001г.

В 2006г. 15-метрово слънчево платно беше доставено в орбита от M-V ракета, но то пък не можа да се разгъне напълно.

Слънчевото платно в PPOD контейнера си по време на тестове с вибрации, симулиращи условията при излитане с ракетата.

Екип от изследователския център на НАСА Ames успешно разработи и тества слънчевото платно NanoSail-D с диаметър 10 кв. м. То трябва да излети между 29. Юли и 6. Август на борда на Falcon 1 ракета от частната компания SpaceX от остров Омелек в Тихия Океан. NanoSail-D ще дели пространство с още 2 малки сателита и след като достигне орбита, ще разгъне платното си, тествайки не само потенциала на тази технология за придвижване, но и като начин за забавяне и спускане към Земята. Това е важно, тъй като орбитата на Земята се пълни все повече с космически боклук - остарели сателити, които стават с години след мисията си в орбита. Общо цялата мисия на апарата ще трае около 2 седмици.

NanoSail-D всъщност представлява супер лека алуминиева и пластмасова конструкция с тежест едва 4,5кг. Когато сателитът е сгънат, той се побира в малък куфар и всъщност от НАСА точно така го транспортират.

Никой не знае със сигурност, каква производителност ще има слънчевото платно, но технологията определено има потенциал. На къси разстояния като пътя до Луната една ракета определено би била много по-бърза, но никоя ракета не може да побере достатъчно гориво за път извън слънчевата система. Тук идва слънчевото платно на помощ, то не се нуждае от гориво и непрекъснато ускорява скоростта си. Освен това може да ви върне у дома, лавирайки настрани, както корабите с платна плуват срещу вятъра.

Стискаме палци, всичко да мине наред, защото винаги е добре да се разработват нови и иновативни системи за транспорт.

Източник: Sailing Ships in Space? Maybe.
Официален сайт на проекта: www.nanosaild.org

Румънци излитат към Луната до 3 месеца

ELE (European Lunar Explorer) е система от 3 фази, която трябва да стигне до Луната за 116 дена.

Румънският отбор ARCA смята до 3 месеца да изстреля своя собствен луноход в частната лунната надпревара на Google и фондацията X-Prize.

Както може би знаете, Google и XPrize предлагат от миналата година 30 милиона долара на първия частно финансиран екип, който изстреля мисия до Луната преди 2012г. с робот способен да измине 500 метра и да изпрати снимки и видео до Земята.

На 28ми Май румънците от ARCA (Aeronautics and Cosmonautics Romanian Association) изненадващо обявиха, че смятат да са първия излетял отбор в надпреварата. Сега те съгласуват усилия с предишните си конкуренти в състезанието Pablo De Leon and Associates Company от Аржентина и смятат в срок до 3 месеца да изстрелят своята мисия, именувана "Mission4-ELL".

Техният 42-килограмов луноход ELL (European Lunar Lander) ще бъде монтиран на ракета STABILO, която е тествана успешно няколко пъти. Тя съответно ще бъде пусната с балон от открито море, който ще я издигне на 18км. височина. Тогава ще се задействат двигателите на ракетата, издигайки ELL на 100км. височина. След като последната фаза от системата се разкачи от ракетата, ще й трябват 116 часа да стигне и кацне на Луната.

Модулът ELL ще се разкачи от последната фаза на ракетата на 10км. от повърхността и ще направи меко кацане с комбинация от главния си двигател и омекотителни гумени полу-сфери.

Ако ARCA успее, въпреки малкото време, което са си дали за разработка, те ще се първата частна мисия до Луната и ще грабнат 30-те милиона на Google. Разбира се това не значи, че другите отбори трябва да се отказват. Все още има 5 милиона долара за вторият успял екип, както и $5 мил. за мисия, която открие останки от Аполо мисиите, руски такива или пък воден лед, например на дъното на кратер. Също има обещани и $5 мил. за екипа, чийто робот остане функциониращ най-дълго.

Повече детаили за ARCA можете да откриете на официалната им страница -> ТУК.

Почвата на Марс е благоприятна за живи организми

Роботизираната ръка на Феникс над лабораторията за "мокри" експерименти. Снимка от главната стерео камера на 24. Юни. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Texas A&M University

Изследването, което провежда Феникс най-после даде полезен резултат 1 месец, от както роботът е на Марс. Оказва се, че не само преди е имало вода на повърхността на Марс, но и дори в момента почвата на нашия съсед не се различава особено от тази на Земята и с нищо не би била неблагоприятна за живи организми.

Тези дни бяха проведени първите "мокри" експерименти в TEGA лабораторията на Феникс, т.е. почвената проба се мокри и след това се загрява до 1000 градуса по Целзий. Така беше открито наличието на най-различни соли и вещества, включително Магнезий, Хлорид, Натрий и Калий. Солите ясно говорят, че някога почвата е имала взаимодействие с вода.


Органични въглеродни форми няма да могат, да бъдат открити с наличните инструменти на Феникс, все пак не това е задачата му, но въглерод като цяло не беше открит и от Викинг мисийте до Марс през 70-те години на миналия век.

Може би най-важното откритие до момента идва от инструмента MEGA (микроскопия, електрохимия и анализатор на проводимост), който показва, че pH нивото на почвата на 5см. дълбочина е между 8 и 9 (колкото морска вода на Земята) - далеч от предричаното от някои учени киселинно ниво от около 1 (гастридна течност).

Т.е. на прост език, почвата на Марс с нищо не би застрашила един прост жив организъм или както Самюел Кунавс от Университета Тъфтс се изразява: "Почвата не е много по-различна от това, което бихте открили в градината в задния ви двор, дори бихте могли да отглеждате аспержи, но не и боровинки." Шегата на страна, всичко над повърхността не би оцеляло, поради жестокото ултравиолетово облъчване заради тънката атмосфера и ниските температури.

До скоро учените мислеха, че водата е задължително условие за наличието на живот, но и това не е съвсем така, тъй като така наречените "екстремофили" спокойно обитават най-екстремните места на Земята и се "хранят" буквално със скали. Това, което се опитвам да кажа е, че някакви организми спокойно могат да се крият в горния слой на марсианската почва или леда малко по-надолу, а и роботът тепърва ще пробва да отчупи ледена проба и да я анализира в TEGA фурничките.

Освен това през изминалите 32 дена на Марс Феникс непрекъснато събира метеорологични данни за облаците, ветровете, праха във въздуха, температури и дори налягането на атмосферата през деня и вечерта. Освен това 360-градусовата цветна панорама от стерео камерата е на 55% завършена.

Общо взето смятам, че Феникс е завършил една много голяма част от мисията си, доказвайки, че почвата е подходяща за живот, все пак това беше главната му задача. Сега остава да анализира и ледена проба.

Phoenix Returns Treasure Trove for Science - University of Arizon

3000 до 4000 човека ще загубят работните си места в НАСА

Совалката Дискавъри в хангара за скачане към буустърите и външния резервоар преди мисия STS-124. Снимка: NASA/Troy Cryder

НАСА обяви този Понеделник, че очаква между 3000 и 4000 загубени работни места, когато совалките спрат да летят след 2 години - около половината на това, което преди бяха обявили.

Реално 6000 до 7000 човека ще загубят работата си в Космическия Център Кенеди, но пък 3000 нови позиции ще се отворят около новата програма Констелейшън за изграждането на космически кораби за пътуване до МКС и евентуално до Луната.

Американският сенатор Бил Нелсън, който е летял на совалка през 1986, изяви наждеждата си, че със смяната на правителството може да има промени в космическата политика и да се отпусне повече бюджет за НАСА.

Шефът на НАСА Майкъл Грифин обаче не може да даде точни числа относно работните места преди 2009г. НАСА работи по правителствена заповед да завърши МКС и да спре полетите на совалките до 2010г.

За щастие повечето от най-важните длъжности, като главните инженери ще запазят позициите си, като просто се прехвърлят на новата програма Констелейшън, но като цяло новите ракети и космически кораби ще се нуждаят от много по-малко обслужващ персонал. Тъжно е за хора, които работят това от 20 години, но пък и без това бюджетите за космически изследвания са обидно малки и няма смисъл допълнително да се утежнява ситуацията.

Новия космически кораб на НАСА - Орион не се очаква да лети преди 2015г. и според Нелсън това може да унищожи икономически организацията, аналогична ситуация на дупката между Аполо мисиите през 70-те години и първия полет на совалката през 1981г.

Европейският космически кораб ATV надминава очакванията

Миналата седмица европейският транспортен кораб (ATV) "Жул Верн" за втори път издигна орбитата на Международната Космическа Станция (МКС) със 7км. на височина от 345км. За сега ATV не само се справя блестящо, доказвайки Европа като космическа сила, но и минава отвъд най-оптимистичните очаквания на дизайнерите си. С разрешение от контролния център, астронавтите на МКС използват допълнителните 48 кубични метра на транспортната капсула за най-разнообразни дейности извън първоначалното предназначение, например къпане, пране, складиране на вода и дори като спалня.

По искане на екипажа на МКС от контролния център на ATV във Франция са разрешили капсулата да се използва за хигиенни дейности. По специално астронавтите са използвали ATV, за да си мият косите със специално пригоден за безтегловност шампоан. Освен това се оказало, че просторната кабина е много удобна за ръчно пране на дрехите им.

Астронавтите успешно са тествали складиране на 110л. кондензирана вода в 1 от празните резервоари на ATV и са пренесли 856кг. гориво от кораба на станцията. Освен това се наблюдава един неочакван ефект - допълнителното пространство на Жул Верн спомага за ниското ниво на влажността на въздуха на станцията.

По принцип на МКС има 2 малки спални кабини за 2ма астронавти, но третият се обикновено се налага да спи някъде другаде по станцията. От скоро обаче третият човек, който е на ред, избира все ATV за спалня. Оказало се, че кабината на европейския кораб е едно от най-тихите места на МКС, където вентилационните системи и други охлаждащи вентилатори се чуват най-слабо.

Сред по-незначителните приложения на ATV можем да споменем, че първата астронавтка от Южна Корея Yi So-yeon е провеждала експерименти в просторния транспортен кораб по време на мисията си до МКС през Април. Освен това ATV използва някои от 28-те си малки двигателя (220N) в продължение на 400 милисекунди, за да тества динамично поведение на 400-тонната станция с ново добавената 16-тонна лаборатория Кибо.

Всъщност мисията на ATV е толкова успешна, че ръководителите на проекта са решили да удължат живота на Жул Верн с 1 месец. Сега кораба ще бъде изгорен в атмосферата на Земята с 6,3т. отпадъци през Септември, вместо Август, както беше запланувано.

За повече детайли относно ATV може да разгледате статията на сайта на ESA, a на това видео може да видите, как астронавтите използват просторния ATV и по-скоро как се веселят, вместо да работят.

Феникс потвърждава наличието на лед

Тъкмо се бяхме разочаровали малко, след като анализът на почвената проба от Марс не откри наличието на какъвто и да било лед миналата седмица, сега се оказва, че белите образувания в копките на Феникс наистина са били лед.

На нови снимки се вижда, че за 4 дена белите частици с размер като зарчета са изчезнали от мястото, където Феникс копа за пръв път, наречено Dodo-Goldilocks. Това говори почти сигурно за сублимация на лед и отквърхля теорията, че парчетата може да са някакви солни образувания.

На снимките ясно се вижда, че белите неща са изчезнали. Двете снимки са от 15-ти и 19-ти Юни (съответно 21-ви и 25-ти ден от както Феникс е кацнал).

След като апаратът направи две нови копки една до друга - Snow White 1 и 2, ясно се виждат подобни ледени парчета на същата дълбочина, като изчезналите от Dodo-Goldiblocks. Освен това по-рано днес, когато Феникс се е опитал да копае по средата на един от полигоните около него, наречен Wonderland, лопатата се е ударила в твърда повърхност отново на същата дълбочина. След три опита да продължи надолу, роботизираната ръка с лопатата се е сгънала в изчакваща позиция, както е програмирана да прави, ако срещне трудност.

През това време от Lockheed Martin Space Systems в Денвър приготвят софтуерен пач за Феникс, който да позволи на робота да запазва научни данни в паметта си за повече от 1 ден. До сега се практикуваше изпращане на данните в края на всеки ден, защото много от информацията се дублира и екипът не искаше да рискува да я запазва във флаш паметта на Феникс.

Според Бари Голдщайн от Лабораторията за Двигателни Системи на НАСА и мениджър на проекта Феникс, работата върви не само добре, но и изпреварва графика си. От 90-дневната мисия екипът е предвидил 30 дена за такива непредвидени забавяния и за сега Феникс е имал само един такъв случай.

Официална публикация

Телескоп, седящ на четири континента

Телескопът Арекибо от Пуерто Рико вече е част от мрежата на e-VLBI и участва в едно проучване на месец. Снимка: NAIC/Arecibo Observatory/NS

Някога представяли ли сте си телескоп, простиращ се на 4 континента?

e-VLBI (Electronic Very Long Baseline Interferometry) представлява мрежа от радио телескопи в Северна Америка, Южна Америка, Европа и Африка, които чрез така наречения процес "интерферометрия", гледайки наблюдавайки едновременно един и същи обект, създават изображение с резолюция, аналогична на разстоянието между телескопите. e-VLBI има резолюция колкото 10 пъти тази на Хъбъл.

И преди са били съгласувани данните от телескопи от различни местоположения, но процесът е бил ограничен до скоростта, с която дискът с данни би пристигнал на другия край на планетата с куриерска фирма. Сега e-VLBI прави това в реално време чрез кабели с оптични влакна и данните биват предавани веднага в центъра на проекта в Холандия, където се появява финалната композирана картина от всичките чинии. Това на практика позволява на телескопите мигновено да се фокусират върху обща точка и да наблюдават динамично събитие като свръхнова например.

Източник: New Scientist

Близнаци звезди не са баш идентични

Две звезди с еднакви маси в бинарна система се наричат "близнаци". За пореден път астрономите се "изненадват", този път на открието, че две звезди близнаци в мъглявината Орион на 1500 светл. год. от Земята не са никак идентични - имат различни яркости, температури и дори вероятно размер.

Дали има някакъв скрит процес при образуването им или това е поредния пирон в ковчега на стандартната космология с нютоновата гравитация и разните там Големи Взривове?

Откритието на двете млади звезди е публикувано в броя на списание Нейчър от 19. Юни, но дали някой ще му обърне внимание? Астрофизиците обичат да игнорират явления, които са в разрез с утвърдените модели, а тази бинарна система никак не се вписва в стандартната космология.

Според предварителната оценка, звездите трябва да са на около милион години възраст и всяка от тях има маса около 41% от тази на нашето Слънце. Масата и съставът са основните неща, които определят характеристиките на една звезда и тъй като тези двете са се "кондензирали" от един и същ облак прах, според астрономите няма как да имат различни температури, яркости и тн. Освен ако разбира се втората звезда не се е образувала половин милион години преди едната, но оценката на възрастта им сочи, че са на една и съща възраст, а пък нютоновата гравитация не позволява от 1 облак да се "образуват" две различни звезди.

Интересно ми е, какво ще измислят този път, за да закърпят разпадащата се стандартна теория..

Тъмна материя в Слънцето?!

Рентгенова снимка на короната на Слънцето. Заслуги: Hinode JAXA/NASA/PPARC

Честно казано, вече ми става смешно, като прочета подобно заглавие. Имам чувството, че всеки път, когато нещо не излезе в сметките на някой физик, той си измисля нова теоретична частица.

Теорията за аксионите е измислена още през 70-те години, за да се обясни проблем, за който даже двама учени са отнесли нобелово златце през 80-та година. Сега упорито "учените" смятат, че мистериозната тъмна материя е изградена или от така наречените уимпове (WIMP - weak interacting massive particle) или именно от аксиони.

WIMP-овете се радват на повече популярност и повече екипи търсят такива - все пак става въпрос за интересно звучащи (теоретични) явления като суперсиметрия и скрити измерения, кой не би искал да се занимава с такива работи?!

Явно все пак има и хора, които търсят по-скучните, но все така невидими и мистериозно неоткриваеми аксиони. Спейс.Ком най-учтиво ни информират, че Дейвид Танер и компания физици от Университета Флорида смятат, че ще засечат въпросните, не другаде, ами именно в нашето Слънце. Астрономите ще го наблюдават с три рентгенови сателита - Yohkoh, RHESSI и Hinode. Фактът, че на сегашни рентгенови снимки няма и следа от аксиони ни най-малко не притеснява Дейвид и колегите му. Те смятат да наслагват много снимки и така да изолират статичния шум и рандом артефакти, докато остане само следата на аксионите. Искрено им пожелавам успех, защото именно според тяхната теория (на астрономите), аксионите са частици без заряд или спин (е, това не мога да си го представя!) и взаимодействат невероятно малко със нормалната материя.

Идеята е, че когато фотоните от ядрото на слънцето взаимодействат с виртуалните фотони от магнитното поле на Слънцето в короната му, те се превръщат в аксиони, като и обратното е възможно. Т.е. аксион може да мине през ядрото на Слънцето и в короната да се преобразува във фотон.

Да, знам. "Реалността е по-странна от научната фантастика", Стивън Хокинг.

Бъдещите костюми на астронавтите на НАСА

НАСА обяви миналия Четвъртък, че е сключила договор с компанията Oceaneering International от Хюстън, Тексас за разработката на нови космически костюми за мисии до МКС и евентуално за програмата Констелейшън до Луната.

Компанията има време от Юни 2008 до Септември 2014г. да изгради, тества и оцени костюмите, за да са готови за първите човешки полети от Констелейшън през 2015г. За този първи период от разработката Oceaneering International имат 183 милиона долара от НАСА.

Също така има опция за сключване на още два под-договора. Първият за разработката на костюмите "Конфигурация 2". Те ще са за повърхността на Луната и ще представляват нещо като ъпгрейд на Конфигурация 1. Астронавтите ще трябва да могат да ги носят поне седмица без прекъсване, за да са готови за евентуални 6-месечни експедиции до Луната. Договор за конфигурация 2 може да бъде сключен за периода 2010 - 2018г. на стойност 302 милиона долара.

Договор за конфигурация 1 би бил между 2014 - 2018г. на стойност $ 260 милиона. Тези костюми ще са за капсулата Орион по време на пътешествието до Луната, както и за пътувания до МКС.

Ще трябва да има 4 костюма за Луната и по 6 за МКС. Сега вече са сключени договори за всичките основни части за мисиите до Луната. През изминалите 2 години НАСА подписа договори за капсулата Орион и носещата ракета Арес I.

NASA Press Release

Дискавъри се завръща благополучно след 14-дневна мисия

Совалката Дискавъри кацна успешно днес 17:15ч. българско време на пистата на Космическия Център Кенеди след 14-дневна мисия и 9,1 милиона км. изминати.

Главната цел на мисия STS-124 беше да се достави втория и главен модул на японската лаборатория Кибо до Международната космическа Станция (МКС). Екипът направи това в рамките на 3 извънбордни дейности (EVA), като монтира JEM (Japanese Experiment Modulе) за модула Хармония, а модула ELM (Experiment Logistics Module), който беше донесен от екипажа на миналата мисия до МКС беше закачен върху JEM. Също така роботизираната ръка JRMS (Japanese Remote Manipulator System) беше монтирана на Кибо и активирана.

Също да не забравяме не по-малко важната задача: тоалетната в модул Звезда беше оправена и наемателите на МКС ще могат да си я ползват щастливо.

Дискавъри, след като се отдели от МКС преди 2 дена. Заслуги: НАСА

Екипажът на STS-124 се състоеше от: Кенет Хам (пилот), специалистите Карън Найберг, Роналд Гаран и Майкъл Фосъм, както и японския астронавт Акихико Хошиде. И трите извънбордни дейности със средна продължителност между 6 и 7 часа за всяка бяха извършени от Майкъл Фосъм и Роналд Гаран, а Грегъри Чамитов, който всъщо пътуваше на совалката, остана на МКС, взимайки мястото на Гарет Райсман. Чамитов ще се върне на Земята със совалката Индевър на мисия STS-126, която ще излети на 10 Ноември.

STS-124 беше третия полет на совалка за годината, както и: 123-ти полет от началото на програмата, 35-ти за совалката Дискавъри и 26-ти до МКС. До закриването на програмата на совалките през 2010г. остават 9 или 10 полета.

Следващата мисия STS-125 на совалката Атлантис е запланувана за 8. Октомври. Тя ще е последния ремонт на Хъбъл, който трябва да подготви стария космически телескоп за поне още 5г. научна дейност.

Екстериорът на ELM от горе и ново инсталирания JEM отдолу. Роботизираната ръка също се вижда долу в ляво. Заслуги: НАСА

Колко време бихте издържали във вакуума на космоса?

Ако най-важният въпрос в живота ви е, колко време бихте оцеляли във вакуум, след като напуснете космическия си кораб без защитен костюм, то сте попаднали на правилното място.

На сайта OnePlusYou може да намерите новия калкулатор, който на базата на няколко физеологични данни изчислява, за колко време ще умрете в пълен вакуум.

Хората определено правят цветущи описания на това, което ни очаква, ако си забравим космическите костюми: "В първите 30 секунди всяка течност по тялото ви ще почне да ври, поради липса на налягане, включително слюнката в устата ви и влажността на очите ви. Най-вероятно тъпанчетата ви ще се спукат, докато налягането в ушите ви се опитва да се изравни с вакуума отвън. За щастие, поне тялото ви няма да се взриви, както някои научно фантастични филми показват.

След първите 15 сек. ще изгубите съзнание. Ако задържите въздуха си, може да запазите съзнание по-дълго, но рискувате белодробна травма.

Налягането във вените ви ще нарастне до толкова, че сърцето ви вече няма да може да изпомпва кръв и просто ще умрете."

Според OnePlusYou, аз не бих издържал над 1 мин и 29 сек.


Created by OnePlusYou

Нов телескоп се присъединява към космическата армада от инструменти

GLAST се подготвя за излитане върху ракета Delta II.

Новият гама-лъчев космически телескоп на НАСА GLAST (Gama-Ray Large Area Space Telescope) излетя преди няколко часа с Delta II 7920H ракета. 3-тонният детектор вече е в орбита от 560км. и скоро ще е готов за работа.

Гама-лъчите са най-високоенергийните вълни (най-висока честота и ниска дължина) и отварят възможности за открития, иначе скрити от видимата светлина.

Изследвайки гама-лъчението на небосвода, новият телескоп на НАСА ще проучва най-бурните космически събития, като супер масивни черни дупки, пулсари, космически лъчи, гама лъчеви избухвания и тн. Освен това GLAST ще търси частицата WIMP (Weak interacting massive particle), която се смята, че изгражда тъмната материя, ако тя изобщо съществува.

Телескопът ще изследва и галактиките с екстремно ярки ядра (active galactic nuclei), където се смята, че има черни дупки с маса милиони, дори милиарди пъти масата на Слънцето, които при поглъщането на материя, излъчват силни гама-лъчи от хоризонта на събития.

Физици и астрономи очакват с еднакво нетърпение пускането на телескопа в действие, защото той ще може да изучава субатомни частици с много по-големи енергии, от тези които създаваме в ускорителите на частици на Земята.

Феникс отново не успя да анализира проба от марсианската почва

Феникс отново не успя да вкара почвена проба в TEGA (Thermal and Evolved Gas Analyzer), след като вчера пробва с вибраторите при филтъра да разтърси пробата.

На снимките се вижда, че почвата се е преместила, т.е. вибраторите работят, но инфрачервеният детектор в TEGA е засякъл не повече от 2-3 частици и то супер микроскопични. От екипа очакват хиляди частици или около 20-30 милиграма, за да може да се направи пълен анализ на пробата.

Филтърът има дупки с широчина 1мм. и от снимките се вижда, че има доста почва от горе, но явно е сплъстена, по необясними за сега причини.

Днес Феникс тества друга техника: изсипа съвсем бавно нова копка почва върху плоската повърхност на друг от уредите си. Така се вижда, че с "ръсене" могат да се отделят дребни частици и сега ще опита по-този начин да вкара в съседната клетка на TEGA. Инженерите от JPL очакват до 2 дни да са успяли да анализират проба.

Радио вълни могат да разчистват поясите на Ван Ален

Нови наблюдения сочат, че както беше предсказано, радио предаватели на Земята могат да разчистват заредени частици от вътрешния пояс на Ван Ален (бариера от заредени частици, плазма, която бива държана от магнитното поле на Земята). Това може да има бъдещо приложение, защото се смята, че заредените частици, натрупани на вътрешния колан от слънчеви изригвания и други космически лъчения, могат да представляват проблем за комуникационни сателити с орбита при пояса.

Геомагнитното поле на Земята прихваща заредени частици от космоса в концентрични пояси около планетата. Има 2 пояса: външен и вътрешен, като частиците се задържат по-дълго на вътрешния - до 1 година. Това може да доведе до смущения на сателити орбитиращи в тази зона, ако се натрупат много частици след някоя слънчева буря например.

До сега имаше идеи, че нискочестотни радио вълни (5 - 25kHz), излъчвани от Земята, помагат за разчистване на заредените частици от поясите на Ван Ален, но това не беше наблюдавано и доказано. До сега.

Френският сателит DEMETER е измерил нивото на електрони по вътрешния пояс на Ван Ален, когато мощем излъчвател на радио вълни в Австралия е включен и когато не е.

Освен това от американските Военовъздушни Сили са приготвили план за разчистване на поясите от страх, че важни военни сателити могат да бъдат повредени.

Този сега доказан ефект има едно интересно следствие - явно никога не сме наблюдавали поясите на Ван Ален както са били оригинално, защото нискочестотни радио вълни се ползват от 20-те години на миналия век, а поясите са открити едва 1958г.

Източник: New Scientist

П.П. Ако се чудите, защо вече пускам постове толкова рядко, то е защото напоследък все повече се съмнявам в теорията с Големия Взрив и като цяло утвърдения космологичен модел на Вселената. За това предпочитам да избягвам теми, които може да се окажат пълна фантастика и измишльотини някои ден.

Феникс копае, но има проблеми с анализа на пробите

Снимка от главната стерео камера на Феникс. Вижда се лопатката с почвена проба над вратичката на една TEGA фурна. 05.06.2008. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Texas A&M University

След две тестови копки, вчера Феникс накрая загреба почвена проба колкото седем супени лъжици с лопатката си. Препращайки новите команди от Земята обаче сателитът Mars Odyssey премина в авариен режим на сигурност и сигналът не достигна Феникс. За това се наложи НАСА да използва другия сателит МРО (Марс Риконисънс Орбитър) и Феникс изсипа почвената проба върху филтъра на една от седемте си фурнички TEGA (Thermal and Evolved-Gas Analyzer). За съжаление сензорите на тази една TEGA не показват изобщо някакви частици материал да са влезли през филтъра. Причината е неизвестна.

Вратичките на 7-те фурнички на Феникс имат широчина 10см. всяка и разполагат с филтър с 1мм дупки, който да не пропуска по-големи частици. Евентуална причина за проблема може да е, че самата почва е сплъстена и гъста и липсват фини частици.

Екипът анализира ситуацията и ще снима отново мястото, където направи двете си първи тестови копки, за да се провери дали проблемът е в структурата на почвата. Има и вероятност просто сензорите на фурничката да не отчитат частиците, които всъщност са влезли, но дори това да е така, все още имаме 6 други фурни.

Според Рей Арвидсън от Университета Сейнт Луис, научен ръководител на Феникс, ако се окаже, че проблемът е в почвата, екипът може да опита преди следващото копане да разбута мястото за копане с лопатката, за да се разтрошат буците.

Програмата Феникс е на стойност 420 милиона долара, финансирана от НАСА, изпълнена от Униврситета Аризона със съдействието на Лабораторията за Двигателни Системи (JPL), NASA. Самият апарат Феникс кацна безпроблемно на Марс и вече 13 дена и половина е на Червената Планета.

Двете вратички на отделението на TEGA, което трябваше да се използва за анализ на пробата, са отворени (долу, дясно), но почвата си седи скупчена от горе. Снимка от камерата на роботизираната ръка на Феникс, 06.06.2008. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Max Planck Institute

Източник: NASA

Какво е имало преди Големия Взрив?

Какво е имало преди Големия Взрив и изобщо имало ли е Време в традиционния смисъл на думата? Доста деликатна тема! До сега са ни учили, че преди Големия Взрив просто не е съществувало нищо и все пак екип астрономи може би е на път да докаже, че е имало друга Вселена преди нашата. Адриене Ерикчек и проф. Шон Керъл се опитват да отговорят и на един още по-фундаментален въпрос: Защо времето върви праволинейно от "вчера" към "утре".

Проучването на екипа на проф. Керъл има за основа данните от сателита Cobe, който от 1992г. изучава Космическия Микровълнов Фон (КМФ) - остатъчната радиация от Големия Взрив, когато Вселената е била на едва 400 000г. На КМФ се наблюдават малки температурни вариации, които се смята, че са най-ранните зародиши на днешните галактики. Др. Адриене Ерикчек и колегите й обаче смятат, че те могат и да съдържат следи от предишната Вселена.

Да данните за КМФ от по-новия сателит WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe - 2001г.) също се забелязва, че в едната посока на небосвода флуктуациите (вариации) са 10% повече от противоположната посока. Това може да е наследена структура от Вселената-родител на нашата собствена.

Проф. Керъл и др. Ерикчек обаче мислят, че могат да стигнат и до отговор на въпроса за праволинейността на Времето. Никой не бърка "вчера" с "утре" и всички знаем, че ако счупим яйце, няма как да го съберем. Все пак това не обяснява, защо времето тече по права линия, но това е същината на един много фундаментален физичен закон - втория закон на термодинамиката. Астрономът Артър Едингтън е казал "ако теорията ти е в противоречие с втория закон на термодинамиката, значи няма надежда; обречена е да се сгромоляса срамно".

Професор Керъл обаче изтъква, че този закон е изказан с предположението, че Вселената е започнала живота си в строго подреден ред и състояние, а ако нашата Вселена се е родила спонтанно от празното пространство на предишната Вселена, то това пак би било строго подредено начало. Следователно няма противоречие с термодинамиката.

Още много работа има да се върши обаче. Тепърва трябва астрономите да изчислят, какви изобщо са шансовете, Вселена да се появи от пространството на друга Вселена.

Все пак ако дори малка част от работата на екипа от Калтех даде позитивни резултати, то ще имаме първата информация за това, което е било преди нашата Вселена.
Източник: BBC News

SpaceX тества своята Falcon 9 ракета с 5 двигателя

Частната компания SpaceX, като бъдещ предприемач на НАСА, тества своята Falcon 9 ракета с 5 двигателя за пръв път на 29. Май. На пълна мощност 5-те Merlin 1C двигателя са имали почти 220 KN тяга и са изразходвали 800л. гориво (керосин и течен кислород) в секунда.

До сега SpaceX тестваха Falcon 9 с един и с три двигателя. Следващата стъпка е направо с 9 и в края на годината тестов полет от Кейп Канаверал. При пълен комплект двигатели ракетата трябва да има тяга 4 000 килонютона и да може да изведе 9,9т. товар в ниска околоземна орбита. Тежкият вариант на Falcon 9 ще има два ускорителя с по още 9 двигателя и ще може да издига 27,5т. товар.

Следващото насрочено събитие около SpaceX е тестов полет на по-малката Falcon 1 през Юни или Юли тази година.



Източник: Daily Space

Черни дупки може да са осветявали новородената Вселена

Много преди да се родят първите звезди или в така наречената "тъмна епоха" на Вселената (до към 400 000г. след Големия Взрив), може би миниатюрни първични черни дупки са осветявали пространството. Те биха имали маса не по-голяма от на астероид и създадени от самия Голям Взрив, вместо по стандартния метод от имплозията на звезда.

Физиците Катерин Мак от Университета Принстън и Даниел Уесли от Кеймбридж смятат, че е възможно спекулативните "първични" черни дупки да са загрявали супата от водород след Големия Взрив чрез силно излъчване на радиация, включително гама-лъчи.

Водордният газ в "тъмната епоха", нямайки си друга работа, основно се е занимавал с поглъщане на радиацията, останала от Големия Взрив. На местата, където (ако) е имало първични черни дупки, той би трябвало да поглъща радиацията от тях и способността му за поглъщане на радиация от Големия Взрив би се намалила. Това си е вид температурна следа и би могло да бъде открита от бъдещи супер чувствителни радио проучвания.

Естествено, дори да бъде открита тази следа, може да има много други причини за затоплянето на водорода на места. Например разлагащи се частици тъмна материя, които изпускат също радиация. Освен това, ако първичните черни дупки са създадени от Големия Взрив, има голяма вероятност да са били с еднаква маса. Ако това обаче е така, те би трябвало по едно и също време да се изпарят и това би създало много рязка температурна разлика, вместо постепенния процес на затопляне, който се наблюдава в различни проучвания.

Миналото съществуване на тези черни дупки е доста спекулативно, но ако все пак се открие такава следа, това може да докаже, че по принцип черните дупки могат да се изпаряват, а това все още не е наблюдавано!

Източник: новия брой на New Scientist

Телескопи с течни огледала... скоро

6-метровото огледало на експерименталния Large Zenith Telescope до Ванкувър, Канада. Снимка: Paul Hickson, University of British Columbia

Идеята за използване на рефлектираща течност вместо скъпи и трудни за производство огледала при телескопите не е никак нова, но едва сега може би ще видим първото приложение на тази технология.

Първата професионална астрономическа обсерватория с течно огледало трябва да се появи през 2009г. Международния Течно-огледален Телескоп (ILMT) ще използва 4-метрово огледало от живак и ще се намира на планински връх в северна Индия. Също така астрономи от Университета Ню Йорк, САЩ са предложили план за 8-метровия течно-огледален ALPACA (Advanced Liquid-mirror Probe of Astrophysics, Cosmology and Asteroids), а има и идеи за такъв телескоп с диаметър на огледалото между 20 и 100м. на Луната. Канадски екип предлага 2-метров течно огледален телескоп за Луната, като първи тест на идеята.

Как все пак работят тези телескопи?

На кратко басейнче с течност се върти и повърхността се извива в точната парабола нужна за фокус на светлината. Главното предимство на тази технология е, че такова "огледало" е много по-леко, евтино и лесно за производство.

За съжаление концепцията има и недостатъци. Телескоп с подобно огледало би бил ограничен до областта небе точно над себе си, поради невъзможността за въртене на огледалото. И все пак един 8-метров телескоп с течно огледало би могъл да наблюдава 1 милиард галактики над себе си и голям брой свръхнови избухвания.

В университета Лавал, Канада се разработват рефлективни течности с голям вискозитет (вътрешно триене), така че да може огледалото на такъв телескоп да се накланя до 30 градуса, което би увеличило многократно полезрението му.

Като цяло тази технология още е в начален стадии на развитие, но постепенно ще се наложи според мен, защото с растежа на диаметрите на съвременните телескопи, рязко нараства и цената им. Течно-огледалните телескопи биха стрували едва 1/10 от цената на традиционалните.

Източник: New Scientist

Колко ръкава има Млечният Път?

До сега най-добрата ни представа за структурата на нашата галактика Млечния Път идваше от наблюдения с радио телескопи, които показваха, че се намираме в спираловидна галактика с разкъсан пръстен в ядрото и 4 главни спирални ръкава.

Ново проучване от Университета Уисконсин, САЩ с инфрачервения телескоп Спицър показва, че всъщност ръкавите "Норма" и "Стрелец" липсват. Съдейки по новата супер детайлна инфрачервена карта на галактиката, Стрелец и Норма може да са просто концентриран газ с редки скупчвания на млади звезди, според Робърт Бенджамин от екипа, провел проучването.

За сравнение, другите два главни спирални ръкава "Щит" (Scutum) и "Персей" разкриват в инфрачервения спектър много голяма концентрация на газ и млади и стари звезди. Може би за наблюдател от страни, например от съседната галактика Андромеда, Млечният Път би се откроявал именно с тези два основни ръкава, вместо с четири.

Също така галактиката ни има и няколко малки частични ръкава, например нашата Слънчева Система се намира в мини-ръкава "Орион" на около 7,62±0,32 килопарсека (приблизително 24 800 светл. год.)

Това обаче не е толкова точен въпрос или както Домас Дейм от Центъра по Астрофизика в Кеймбридж, Масачузец, САЩ се изразява "При опитите за създаване на точна картинка на Млечния Път използваме 40% е точна наука и 60% въображение." Все пак галактиката ни е просто купчина материя събрана под общо гравитационно привличане и няма точно определени резки граници на спираловидната форма.

Източник: New Scientist

Открита е планета, едва 3 пъти по-голяма от Земята

Концептуална илюстрация на студената екзопланета в орбита около кафяво джудже. Заслуги: Exoplanet Exploration Program/NASA

Това, което преди две десетилетия беше немислимо, сега се случва все по-често. Сега е открита нова екзопланета с още по-близък размер до този на нашата Земя. MOA-2007-BLG-192L е едва 3 пъти по-голяма от нашата планета и се намира на около 3000 светл. год. отстояние. Според предварителна оценка на получените данни, съставът й е основно скали и лед.

Новата екзопланета има орбита като Венера, но се смята, че на повърхността й е дори по-студено от на Плутон, защото тя се върти около кафяво джудже - най-малките и студени звезди. Джуджето е с маса между 6 и 8% от тази на нашето Слънце и вероятно не може да поддържа ядрени реакции в ядрото си.

Тази планета не е от голям интерес за нас поради неблагоприятните си условия, но самото откритие е важно поради няколко причини. Първо, това доказва, че дори много малки звезди могат да задържат собствени планетни системи и космическия телескоп на НАСА Джеймс Уеб, който излита 2013г., ще може да наблюдава такива в близост до Земята.

Второ, за астрономите е изгодно да търсят планети около малки звезди, защото поради ниската им яркост има доста по-голям шанс да се забележи транзита на малък обект като планета.

Откритието е направено чрез ефекта на гравитационните лещи благодарение на телескопа MOA II (Microlensing Observations in Astrophysics) в Нова Зеландия. Също така е потвърдено и от Много Големия Телескоп (VLT- Very Large Telescope) в Чили.

Резултатите ще бъдат публикувани на 1. Спетември в Astrophysical Journal.

Всъщност и по-малка "планета" е откривана, но PSR 1257+12b има едва 2% от земната маса и орбитира около мъртва неутронна звезда.

Източник: New Scientist

Феникс откри лед и направи първите си копки

Вчера Феникс предприе маневра за инспекция на положението под тялото си чрез камерата на роботизираната си 2,35-метрова ръка. Това беше нужно, за да се провери, дали третият крак на робота е стъпил стабилно в марсианската почва, но изненадващо се оказа, че под него има бяла повърхност вероятно до 1м. широка. Най-вероятно става въпрос за лед, открит от почвената си покривка от двигателите на Феникс при кацането му преди 1 седмица.

Екипът, ръководещ мисията на Феникс, се радва значително на това откритие, защото явно ледът е доста близко до повърхността, а те се опасяваха, че може да е на до половин метър дълбочина, което щеше да изисква продължително копане с малката лопатка на робота.


След това Феникс оставъ първия си отпечатък върху Червената Планета. Няколко тестови копки в марсианската почва. Камерата на лопатката снима почвената проба и се виждат бели частици, които са или парченца лед или соли. За сведение, снимките не са изкуствено оцветявани, ами камерата на лопатата осветява пробата със червена, зелена и синя светлина по-отделно, като после се композира цветно изображение.

Снимка на проба марсианска почва от камерата на лопатката Robotic Arm Camera (RAC). Заслуги:NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Max Planck Institute

По-късно тази седмица се очаква Феникс да изсипе първата си пълна лопатка в една от фурничките си, където пробата трябва да се загрее и състава на изпаренията да се анализира. Преди това да стане, трябва да се направят още малко тестове с ръката и да се провери статуса единия резервен нагревател на фурничката, защото сензорите показват, че един от нагревателите е дал на късо.

С нетърпение чакаме първите резултати от анализ на марсианската почва и евентуално на леда от долу.

Много нови земеподобни планети са открити

Най-после ловът на "супер Земи" - скалисти екзопланети с размер, близък до този на Земята - почва да дава резултат. На тазгодишното събиране на Международния Астрономически Съюз в Бостън беше обявено, че са открити 45 нови екзопланети, от които едва 1/10 са газови гиганти като Юпитер. За сравнение преди това откритие знаехме за малко под 300 извънземни планети, почти всичките газови гиганти. Според екипът на HARPS (High Accuracy Radial Velocity Planet Searcher), използвал европейската обсерватория в Ла Сила, Чили, съотношението между супер земи и горещи юпитери в галактиката ни е около 3:1.

В проучването си астрономите от HARPS са използвали метода на гравитационно поклащане - следили са за ефекта на гравитационното привличане на планетата върху Звездата й. Без съмнение, макар и по-малки голяма част от новооткритите планети пак ще са от газов тип като Нептун - водя, водород и хелий от горе. Все пак поне някои ще се окажат скалисти. Това са предварителни цифри, но членовете на екипа са доста сигурни в това.

Новото откритие отваря възможността за нещо, за което астрономите си мечтаят вече дълги години - наблюдаването на транзит на супер-Земя пред звездата й. За да има по-голям шанс това да се случи, е нужно орбиталният период на планетите да е по-къс, а новооткритите екзопланети пасват идеално. Всичките се въртят около Слънцата си за под 50 дена, а някои дори до 10.

Например екзопланета HD 80606, която има невероятно издължена елипсовидна траектория и отдалечеността й от звездата варира цели 30 пъти, е доста добър кандидат за наблюдение на транзит. Тя в момента е скрита зад звездата си, но според Грег Лафлин от Университета Калифорния, тя трябва да е наблюдаема от Земята отново на 6. Юни и имаме шанс 1 към 7, тя да мине точно пред звездата.

Тези транзити обаче не се наблюдават лесно от Земята и за целта разполагаме с няколко сателита, които са способни да забележат транзит. Един от тях е канадския MOST.

Може би се чудите, защо все пак е толкова важно да наблюдаваме, как планета преминава пред звездата си. Все пак това само ще затъмни едва забележимо яркостта й. Ами всъщност чрез анализ на промяната в спектъра на звездата можем да разберем учудващо много неща за екзопланетата. От нейния радиус чак до състава на атмосферата й и плътността й, което пък би довело до доста точни предположения за вътрешната й структура.

Например както писах преди време, Хъбъл откри наличието на метан и водна пара в атмосферата на HD 189733b.

Като цяло новооткритите планети са голяма крачка напред според мен. Все повече си увеличаваме шанса да открием втора Земя като нашата и се приближаваме до ултимативната цел - открието на извънземен живот и друга обитаема планета, подходяща за въглеродни органични форми като нас.

Източник: новия брой на New Scientist

Сферични надуваеми марсоходи могат някой ден да обхождат Червената Планета

Армия от малки сферични надуваеми роботи може икономично да проучва огромни територии от Марс или други твърди планети.

Фредрик Брун от Шведската космическа Организация твърди, че роботите му ще могат да изминават по 30км. на 1 зареждане на батерията.
И преди е предлагана идеята за сферични търкалящи се роботи, но никога те да са надуваеми. Творенията на Брун ще се надуват, удвоявайки размера си до диаметър 30см. Външната обвивка ще е от супер здрав полимер (PEEK - PolyarylEtherEtherKetone), който издържа на високи температури. Освен това ще има слънчеви панели по обвивката, която доста ще наподобява 5-ъгълниците на футболна топка.

В сферите ще има ос, минаваща точно през средата. На нея ще е закачено махало, на което ще се намират всичките инструменти и електроника. Освен това то ще се използва за придвижване, като просто чрез електрически мотор се накланя напред или назад. Така се променя центъра на тежестта и сферата се движи. Освен това махалото ще може да се накланя и на двете си страни за още по-голяма маневреност.

Звучи доста фантастично, но всъщност такива роботи има вече построени и в действие, макар и малко по-големи и ненадуваеми. Важното е, че принципът работи и компанията Rotundus от Стокхолм вече тества такива сферични роботи, за използване за сигурност и наблюдение.

"Тези роботи лесно могат да патрулират върху големи области, като например пристанища, търкаляйки се по сняг, пясък, чакъл - терена е без значение", казва Фредрик Брун, "Сферата се допира само в една точка до земята и така триенето е сведено почти до 0. Това е най-ефективната откъм потребление на енергия геометрична форма за придвижване върху непредвидим терен."

В средната куха ос ще се намират камери, атмосферни сензори и други инструменти, а външната повърхност на обвивката ще е покрита с електроди, които да анализират свойствата на терена под робота.

Приложението за такава технология би било голямо. Например голям марсоход като Спирит и Опортюнити може кацайки на Марс да надува свой собствени мини-сферични съгледвачи и да ги пуска, да разучат околния терен. Със скорост от 30км/ч и способности за анализ на терена, малките помощници ще могат бързо да ориентират големия робот към най-интересните цели за научна дейност.

Идеята за надуваеми роботи идва още от BepiColombo мисията на Европейската Космическа Организация (ESA), която трябваше през 2013г. да лети до Меркурий, но кацащият надуваем елемент е отложен, поради липса на финанси.

Източник: New Scientist

Дискавъри излита безпроблемно на... водопроводна мисия до МКС

Совалката Дискавъри излетя успешно в 00:02ч. българско време на 14-дневна мисия STS-124 до Международната Космическа Станция (МКС). На совалката й трябваха 8 минути и половина, за да достигне околоземна орбита.

7-те астронавта на борда имат 3 запланувани Извънбордни Дейности (EVA), всяка по 6,5ч., по време на които трябва да инсталират главния модул на японската лаборатория Кибо (бел. пр. "Надежда") - 11,2-метров цилиндър с тегло 14,8 тона на Земята. Със совалката е и 10-метровата роботизирана ръка, която ще се използва специално за експериментите на Кибо, когато лабораторията бъде завършена през 2009. Една по интересна задача за астронавтите е да поправят тоалетната на модула Звезда. За целта носят 15-килограмова помпа. Тоалетната в руския модул прави проблеми от миналата седмица и се налага 2ма човека ръчно да "пускат водата", което им отнема около 10 минути!

По-интересен е факта, че Дискавъри е първия полет с новите горивни резервоари - изцяло преправени заради трагедията на Колумбия през 2003г. От тогава до сега се използваха просто леко модифицирани резервоари, а новите трябва почти изцяло да елиминират изтичането на уплътняваща пяна.

Това е третия полет на НАСА за 2008. Остават още 2 планирани, като следващият е на совалката Атлантис за последна поправка на стария Хъбъл. До края на програмата на совалките и тяхното пенсиониране остават 9 полета, запланувани.

Източник: NASA

Космически частици си играят с мозъците на астронавти

Често се случва астронавти, които спят или са със затворени очи да "видят" проблясване на бяла светлина. Едвали 80% от хората, били в космоса, полудяват едновременно.

Странният феномен на "фосфените" за пръв път е наблюдаван от Бъз Олдрин и Нийл Амстронг по време на Аполо 11 мисията от 1969г. на Луната. Официалното разследване по случая е заключило, че ефекта се дължи на бързо движещи се частици или космически лъчи, минаващи през очната ябълка. Сега обаче нови доказателства предполагат, че фосфените може да се дължат на частици стимулиращи визуалните части на мозъка и има шанс да не са толкова безопасни, колкото се смяташе.

Притесненията идват от факта, че нищо не се знае за ефекта на този феномен върху здравословното състояние на астронавтите в далечен план. Освен това астронавтите от совалките и МКС са до голяма част предпазени чрез магнитното поле на Земята от повечето космически частици. На мисия до Марс или при дълъг престой в една лунна база, облъчването с чуждестранни частици ще е доста по-голямо, а щом тези могат да стимулират визуалния кортекс, вероятно могат да имат ефект и върху други части на мозъка, отговорни за други възприятия, слух, обоняние и тн. Това може да разсея астронавт в ключова ситуация.

Във всеки случай това не е някаква измишльотина. Почти всички хора, летели в космоса, са виждали фосфени със затворени очи, а някои дори с отворени.

До сега за причина на фосфените се смяташе Черенковия Ефект - скоростта на светлината е по-ниска в течността в очната ябълка, отколкото във вакуум и някои високо скоростни космически частици могат да превишат тази скорост (на светлината във очна ябълка или друг прозрачен материал). Това предизвиква нещо като звуковата експлозия при превишаване на скоростта на звука. На този принцип работят и детекторите на неутрино.

Идеята, че Черенковата Радиация може да е отговорна за фосфените, се е появила през 70-те, когато Питър МакНълти и колегите му от колеж в Ню Йорк са поставили собствените си глави пред поток от мюони в ускорителя на частици в Университета Принстън. Действително са видяли проблясъци бяла светлина, но и са стигнали до извода, че Черенков не е отговорен за целия ефект. След като са намалили скоростта на частиците чрез щит, отново са се появявали фосфени. МакНълти си изградил хипотеза, че частици стимулиращи нервните клетки зад окото могат да избутват електрони от околни атоми. Този малък електричен заряд би бил възприет от оптичния нерв като блясък светлина. Експериментите, в които облъчвал дирекно отделни части от мозъка си, обаче не показали абсолютно нищо.

Ливио Наричи, физик от Института за Ядрена Физика в Рим, Италия предприема нов експеримент по този въпрос, който ще бъде отнесен на МКС по-късно тази година. ALTEA (Anomalous Long Term Effects in Astronauts' Central Nervous System) се изразява в големи шлемове, които ще бъдат носени от астронавтите на борда на станцията за по 1 час на сесия. Няколко десетки различни частици преминават през главите им всяка минута и ALTEA шлемовете ще разполагат с няколко детектора на частици с размера на кутия за обувки, които да следят всяка една частица в мозъците на астронавтите. Когато видят фосфен, те трябва да натиснат копче, маркирайки точния час на събитието. Детекторите следят целия мозък, така че независимо дали частицата се е насочила към визуалния кортекс, оптичния нерв или окото, това ще бъде засечено.

ALTEA обаче не е нищо ново. Ранна версия на шлемовете е използвана на станцията МИР и е засякла около 233 фосфена за 26 часа. По-нова версия на МКС обаче е засякла едва 20 проблясъка за 7 часа.

Източник: новият брой на New Scientist