неделя, март 29, 2009

Кратери в лабораторията



Как се формират кратерите? Какви процеси стоят зад тези огромни белези по повърностите на планетите с широчина до хиляди километри (на Марс)?

Учените си задават тези въпроси, откакто Галилео за пръв път насочил телескопа си към Луната през 1610г. По негово време е имало само две хипотези - че кратерите се създават от сблъсъци или че са остатъци от вулкани. В XX век геолозите на Земята и астронавтите от мисиите Аполо на Луната доказаха, че кратерите нямат вулканичен произход, следователно хипотезата за метеоритни сблъсъци спечели автоматично и беше официално приета.

Днес обаче има и нова трета възможност, проучвана обстойно от поддръжниците на "електрическата" хипотеза, според която кратерите са резултат от електрически разряди (с други думи - огромни светкавици).

Надупчената от кратери повърхност, която виждате на снимката горе е създадена именно по този начин в лаборатория.

Както виждате сами тези "синтетични" кратери имат всички характеристики на кратерите Земята, Луната, Марс, Меркурии и други тела от Слънчевата система:



● групирани са по размери и на места са подредени в линии и арки;
● повърността около много от тях излежда изгорена или обезцветена, където разрядите са били най-силни;
● много от тях имат малки издатини или хълмчета в средата;
● забележете двата кратера близко до центъра с тъмни ленти от ръбовете си, които забележително много приличат на някои кратери на Марс, които уж са "обдухвани от силни ветрове";

Тази трета хипотеза се появява за пръв път през 60-те години миналия век, но астрономите на бързо я отхвърлят, защото се смята, че силите на електричеството нямат място във вакуума на космическото пространство.

От тогава обаче множество модерни открития са опровергали тази наивна идея. От откритието на коланите на Ван Ален около земното кълбо през 1958г. до последните сведения за магнитните полета на далечни галактики и гама лъчение на галактически купове, ясно е, че заредени частици изпълват това, което преди 100 години е смятано за абсолютно празно пространство.



Още миналата година мисия THEMIS (Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms) на NASA доказа електромагнитното взаимодействие между Земята и Слънцето, макар че астрономите от проекта много удобно нарекоха връзката между двете тела "магнитни въжета", отново избягвайки думата "електричество".

Разбираемо е, че повечето учени предпочитат да избягват тази идея, защото ежедневният опит на човека протича във видимо електронеутралната среда на земната повърхност. Все по често обаче получаваме сведения за ролята на електричеството и плазмата на междупланетни и междугалактически мащаби.


Както показвт лабораторните опити, електрическите разряди (искри, светкавици и тн.) могат не само да "дълбаят" повърността на планетите, образувайки каньони и кратери, но и много други геологически форми.

Според класическата физика от формирането си преди (хипотетично) 4,6 милиарда години, Слънчевата система е в голяма степен стабилна и бавнопроменяща се, а за всички промени са отговорни само механични процеси.

Напълно възможно е обаче, в миналото си тя да е била доста по-електрически активна и главно оформена именно от електричните сили. В такъв случай учебниците по планетарна физика биха се оказали, малко или много, чиста фантастика. Поради тази причина опитите с плазма и електричество трябва да станат приоритет за физиците, за да се разреши спорният въпрос за формирането на кратери и други геологически форми.


Както виждате кратери може всеки да си направи върху екрана на стар CRT монитор или с малко подръчни материали.

петък, март 27, 2009

Милиардер излита за втори път в космоса



Преди точно 24 часа (в 13:49ч. Българско време) излетя ракетата Союз от руския космодрум Байконур с космонавта Генади Педалка, NASA астронавта Майкъл Барат и космическия турист Чарлз Симони на борда.

Американският милиардер е първият цивилен, посетил Международната Космическа Станция два пъти. За пръв път той летя през Април 2007, но силно е искал да повтори преживяването и е имал да върши още неща по негови думи. Чарлз си е планирал пълен график с научни проучвания, образователни дейности и снимане на Земята. Той също така ще пише ежедневно за преживяванията си в блога www.charlesinspace.com. 13 дневното пътешествие до МКС и обратно му струва $35 милиона долара, които явно не са проблем за Чарлз Симони, който по произход е украинец и е направил състояние след като напуснал Майкрософт и основал собствена софтуерна корпорация.

Космическият турист ще се върне на Земята на 7 Април заедно с Майкъл Финк, командирът на Експедиция 18, и руският инженер Юри Лончаков.


На тяхно място руският ветеран Педалка и новакът Макъл Барат ще останат в продължение на 200 дни и ще подготвят станцията за пристигането на Роман Романенко, Frank De Winne от Европейската Космчиеска Организация и канадецът Боб Търск в края на месец Май. Тогава за пръв път на МКС ще пребивават 6 души и екипажът ще включва космонавти от всичките 5 държави-партньори за този проект.

Това е възможно най-после благодарение на екипажа от мисия STS-119, които монтираха последния набор слънчеви панели или така наречената Ферма S6 и вече станцията може да генерира достатъчно електричество, за да поддържа 6-членен екипаж. Астронавтите, които монтираха последното парче от главния „скелет“ на станцията, се разкачиха от МКС преди 2 дни и сега са в орбита, приготвяйки се за навлизане в атмосферата утре. Причината за бавното завръщане е, че след като совалката Колумбия изгоря в началото на 2003г. заради проблем с топлинния щит, вече стандартна процедура е, преди навлизане в атмосферата щателно да се преглежда щита на совалката с помощта на роботизирана камера.

В момента в орбита са рекорден брой от 13 човека. Толкова е имало в космоса само 2 пъти до сега. През 1995, когато в орбита беше мисия STS-67, трима души на борда на станция Мир и един кораб Союз. Също и през 1997г. по време на мисия STS-82 за поправка на телескоа Хъбъл, когато също в орбита са били екипажът на Мир и на кораб Союз.

петък, март 13, 2009

Блогът навърши 1 година!


Скъпи 60-тина редовни читатели,

Преди две седмици Космическа Одисея навърши 1 година от създаването си. Една година и 180 поста по-късно, блогът е реализирал 25 000 уникални посещения.

С приблизително 60 000 думи съм се опитал да споделя този мой интерес. Да изразя ентусиазма и вълнението, свързани с космическите изследвания и да хвърля лек намек върху важността на науката за нас хората.

Твърде често тези мои опити във всеки пост са били по-скоро аматьорски и може би дори смешни за някои хора, но поне съм писал от сърце и с желание!

В последно време твърде много се бях разколебал относно смисъла на това мое начинание, но когато дойде време да платя домейн името за още 1 година, стигнах до извода, че този блог си е струвал. Смятам да продължа да пиша, макар че интересът не е твърде голям, а скоро и дизайнът на блога ще бъде обновен!

От финансова гледна точка блогът също е доста изгодно начинание, защото при разход 18лв. за 1 година съм реализирал 45лв. от реклама. Това последното е в кръга на шегата, но за всичко останало съм напълно сериозен!

Благодаря за интереса Ви и дано и за в бъдеще останете с Космическа Одисея.

Мартин Сотиров

Международната Космическа Станция се разминава на косъм, а совалката Дискавъри излита в Понеделник

Вчера сутринта (Четвъртък) тримата астронавти на борда на МКС бяха инструктирани незабавно да евакуират станцията заради опасения, че парче от стар сателит може да уцели корпуса й в 18:39ч. (българско време – GMT+2).

В НАСА и контролният център в Москва са получили сигнал, че обект с име 25090 PAM-D – вероятно елемент от стар двигател на сателит – ще премине на около 4,5км. от Космическата станция. Установено е даже, че потенциално опасното парче е с широчина точно 12,7см. и тегло под 1кг. Това наистина е нищожен размер, но имайки предвид, че МКС си орбитира кротко на почти 400км. от земната повърхност, 4.5км. е опасна близост.

Естествено астронавтите са действали като по учебник и веднага са влезли в транспортния кораб Союз, с който в случай на пробойна в корпуса на станцията ще имат предостатъчно време (10 минути) да отлетят към Земята.

В последствие сегашният командир на МКС – Майк Финк е споделил с контролния център, че той и колегите му Санди Магнъс и Юри Лончаков са седяли на илюминаторите в очакване да видят преминаващия обект... Аз лично не мога да си представя, как биха забелязали 12-сантиметрово парче метал, което може да премине на 4км. от тях със скромната скорост от няколко километра в секунда.

Важното е, че сега екипажът ще може спокойно да се завърне към важни дейности, като фитнес например (за поддръжка на мускулна маса и плътност на костите).

...в същото време на Земята...

Екипажът на STS-119 очаква отегчено поредния тренировъчен ден.
Снимка: НАСА
Другата новина засягаща Международната Космическа Станция е, че совалката Дискавъри ще излети в Понеделник (01:43ч. сутринта, българско време) със 7-членен екипаж на мисия STS-119.

Този полет беше отложен един път заради теч от водорна клапа на външния горивен резервоар. Инженерите на НАСА обаче смятат, че ще могат да сменят 18-сантиметровата клапа на време и полетът ще може да се осъществи по план.


Главната задача на астронавтите е доставят и монтират последния четвърти набор слънчеви панели или така наречената Ферма S6 (S6-truss).

С пълен състав от 4 комплекта слънчеви панели, станцията ще добива между 84 и 120 Киловата, осигурявайки нужното електричество за повече животоподдържащи системи. Най-после МКС ще може да поддържа 6-членен екипаж.

Двама от астронавтите ще трябва да монтират Ферма S6 в продължение на 4 извънбордни дейности (EVA), като участие ще взима и роботизираната ръка на станцията.

След като приключат 12-дневната си работа, на МКС ще остане Коичи Уаката – първият член на малкото семейство на станцията от JAXA (японската космическа организация). На негово място у дома с Дискавъри ще се завърне Санди Магнъс, която пристигна на станцията със совалката Индевър на 14. Ноември 2008 (мисия STS-126).

Мога само да пожелая на седмината астронавти безавариен полет, освен обичайното зрелищно излитане от космодрума Кенеди.


Ето как ще изглежда станцията с добавянето на новите слънчеви панели (в ляво).