Разрешиха загадката на Спагетеното Чудовище!

(Кликнете за по-голям размер)

Как да не ми се убие желанието, да публикувам новини, когато всеки ден чета за поредния екип астрономи/космолози/астрофизици надробил поредната безсмислена глупост?

Отварям тази сутрин на закуска NewScientist Space и що да видя? Заглавие "Галактическо Спагетено Чудовище се захранва от магнитни полета". Ако случайно още не сте се сетили, екипът на NewScientist е проявил забележителна оригиналност в именуването на това, което виждате горе или по-точно на елиптичната галактика NGC 1275. Тя е доста голяма, намира се в галактическия куп Персей и винаги е извиквала смущена физиономия на лицето на астроном, случайно попаднал насред разговор за именно тази галактика.


Това е така защото, както се вижда на снимката в ляво (копие на горната, но с по-силни цветове, за да се отличават детайлите) от ядрото на NGC 1275 стърчат хаотично във всякакви посоки някакви влакнести нишки от "горещ газ". Астрономите винаги са срещали сериозни проблеми да обяснят, как може да съществуват такива тънки газови нишки с дължина по 20 000 светл. год. и маса милиони пъти по-голяма от тази на Слънцето, без още да са се смачкали под собственото си гравитационно привличане, формирайки сумати нови млади звезди.

Сега обаче някой си астроном Андрю Фабиан от престижния Университет Кеймбридж, изучавайки новите снимки на NGC 1275 от космическия телескоп Хъбъл, е стигнал до обяснение за мистериозните нишки. Явно, предполагаемата черна дупка в ядрото на елиптичната галактика засмуквайки бясно материя от околността, изстрелва струи материя, който образуват мехури от силно енергийни частици, които пък се разрастват, изстиват и биват оформени в тънки нишки под въздействието на магнитни полета, които не се знае от къде или как мистериозно се появяват. Разбира се, както казва въпросният учен, за да може едно магнитно поле да оформи тези грамадни газови облаци под формата на нишки, трябва в тях да има заредени частици, които да взаимодействат с магнитното поле.

Този г-н Фабиан е стигнал до това забележително прозрение, като само е забелязал в новите снимки на галактиката с висока резолюция, че в големите нишки има други по-малки нишковидни структури, ясен знак, че наоколо се навърта магнитно поле!

Поредното доказателство, че астрономите знаят много малко физика извън тяхната под-област и нямат никаква представа, че всъщност магнитни полета се образуват САМО и ЕДИНСТВЕНО под въздействието на електричество и не случайно е по-правилно да се наричат ЕЛЕКТРОмагнитни полета! Дори в собствените си думи, Андрю Фабиан потвърждава това. "Горещ газ със заредени частици (йонизиран)" обикновено се нарича ПЛАЗМА, която е електропроводима материя, а самият "поток от заредени частици" също си има официално название и това е ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОК.

А относно "черната дупка" в ядрото на галактиката... аз лично не виждам никаква дупка, камо ли пък черна! Виждам само едно активно и високо енергийно плазмено ядро и съм сигурен, че ако някой се сети да насочи обсерваторията Чандра към NGC 1275, ясно ще се види в рентгенови лъчи, че става дума за електромагнитен феномен, а не мистериозна черна дупка, за чието съществуване няма никакво доказателство и още по-мистериозно магнитно поле, което се формира ей така от нищото!

Смешно е как, астрономите се борят да обяснят космическите феномени, без да споменават думи като "плазма", "електричество", "ел.-магнитно поле", но са абсолютно сигурни в съществуването на математически абсурд като "безкрайно плътна точкова сингулярност" или на прост език "Черна Дупка".

Аз лично предлагам, Андрю Фабиан и колегите му да си вземат по една купа спагети Болонезе и да отпразнуват разгадаването на мистериозното спагетено чудовище NGC 1275. Браво и добър апетит!

Третата тестова ракета Falcon 1 на SpaceX беше изгубена в Събота

От както основателя на гиганта Paypal Елон Мъск създаде частната космическа компания SpaceX през 2002, той обеща да направи 10 пъти по-ефтини космически полети реалност. Калифорнийската компания започна на чисто, без да има никакъв опит в ракетостроенето и е разбираемо да среща многоброини затруднения. За съжаление миналата Събота компанията изгуби трета поредна Falcon 1 ракета.

На фаталния 2-ри Август, когато Черно море взима жертви всяка година, този път космоса, така да се каже, взе за жертва третата поредна тестова ракета от най-лек тип на SpaceX и заедно с нея товар, състоящ се от 1 сателит на Пентагона и 2 NASA проекта, сред които Слънчевото Платно NanoSail-D.

Ракетата е излетяла в 05:35ч. (Неделя) българско време от остров в Тихия Океан на около 4000км. юго-западно от Хавайте. След около 2 минути и 20 секунди, екипът просто е изгубил връзка с нея. При последната проверка Falcon 1 е била на височина 35км. и се е движела със скорост от 1050 м/с (3780 км/ч). Предполага се, че пъравата фаза на ракетата не е успяла да се отдели от втората, когато тя се е запалила, т.е. ракетата е унищожена.

През 2006 първата изстреляна Falcon 1 на компанията се взриви секунди след излитане заради изтичане на гориво. Вторият опит през 2007 беше по-успешен и тогава Falcon 1 достигна височина 300км., но втората фаза на горене се изключи твърде рано.

Интересно защо такъв сериозен проблем, ако наистина става въпрос за възпрепятствано разкачване на фазите, се появява чак сега, след като опита през 2007 беше горе-долу успешен.

Има интересен слух, че всъщност фазите са се разделили, но след това са се сблъскали. Това е възможно, защото 1вата фаза ползва нов подобрен двигател (Merlin 1C), който се охлажда чрез самото гориво, което навлиза в него. Това води до факта, че при разкачване в двигателя на първата фаза остава още гориво и докато то се изразходва, може просто тя да е "настигнала" горната втора фаза и така да са се сблъскали.

Разбира се това нищо не значи, гигантската ракета Saturn V, закарала Аполо астронавтите до Луната, например е имала 4 различни проблема при втория тестов полет, които не са се явили при първия.

По важното в случая е, не просто че след 3 поредни провала инженерите на SpaceX са крайно демотивирани, ами че сега провалът коства загубата на 3 други важни проекта.

Така например, това е трети пореден неуспех за слънчевото платно NanoSail-D да достигне орбита. 9-метровото платно, за което съм писал, има втори резервен вариант, но НАСА още не са обявили намерение да го изстрелят. Също така не е ясно, дали SpaceX предлага застраховка за товарите на борда, в случай на подобна авария.

UPDATE: Основателят на SpaceX Елон Мъск потвърди на сайта им, че и тяхните инженери са стигнали до същото заключение като изложената по-горе теория. Долният двигател Merlin 1C на първа фаза е продължил да гори след подадения импулс за разделяне на фазите и това му е било достатъчно, за да настигне горната фаза.

Залягайте! Идат плазмени куршуми или каква е тайната на полярното сияние?

Както може би вече са разбрали част от читателите, тези дни НАСА разтръби по всички астрономически сайтове, че сателитите от мисия THEMIS са разкрили тайната на аурора светлините и в по-научен аспект са доказали физичния феномен "магнитно свързване".

Дори да не сте винаги информирани астрономически гийкове, сега го научавате от мен, но ще видите и защо съм крайно скептично настроен към това "откритие".

Когато мисията THEMIS (Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms), която се състои от 5 сателита общо на стойност 200 милиона долара, миналия Декември откри, че полюсите на Земята са свързани директно със Слънцето чрез "магнитни въжета", плазмените космолози затаиха дъх с надеждата, че най-после ще има стабилно доказателство за Плазмената теория на Вселената. "Реномираните" учени обаче се направиха на ударени и нарекоха това, което очевидно са електрически потоци в плазма, всеки от които широк поне колкото самата Земя, с глупавия термин "магнитни въжета".

Добре, това им го прощаваме, защото очевидно астрономите още имат параноичен страх да изричат думи като "електричество", "плазма" и "електродинамика" в такъв контекст.

Сега обаче THEMIS се натъкна на неочаквано откритие! На 26-ти Февруари (една година след излитането на мисията) 5-те сателита бяха като по-чудо разположени точно както трябва, за да засечат високо енегийно събитие - внезапно избухване на магнитни полета с енергия около 1015 джаула или колкото земетресение магнитут 5 на Земята.

Въпросната "експлозия" е изстреляла 2 "плазмени куршума", не, не се шегувам, така ги наричат от НАСА. Единият плазмен облак с широчина колкото радиуса на Земята и дължина 10 пъти диаметъра е излетял в посока към Земята и директно е облъчил 4 от сателитите THEMIS на пътя си. Другият се е отправил в обратна посока, където също като по-чудо е уцелил точно 5-тия сателит. Въпросното събитие е предизвикало бурни и ярки аурора светлини, засечени от десетки станции в Канада и Аляска.

Сега учените са във възторг, че са наблюдавали така нареченото "магнитно свързване". Феномен, при който магнитни полета от различни източници се свързват и усукват. Според утвърдената космология, именно магнитното свързване (усукване) е виновно за слънчевите изригвания, нищо, че този феномен нарушава закона за приблизително запазване на енергията в плазмената физика. Освен това никой до сега не е успял да пресъздаде този процес в лабораторни условия, т.е. явно в междупланетни мащаби работи някаква друга физика, невъзможна за пресъздаване в лаборатория.

Плазмените физици обаче веднага биха разпознали, че тук става въпрос за процеси свързани с двойните слоеве в плазма или по-точно наблюдаваното събитие най-вероятно е хармонично резонантно трептене при двойни слоеве, а не мистериозното магнитно свързване. Разликата е, че "плазмени куршуми" в две противоположни посоки могат да се пресъздадат чрез двойни плазмени слоеве в лаборатория, докато за магнитното свързване няма грам доказателство.

Повече за двойните слоеве и електрическите вериги в космоса може да прочетете в този доклад на нобеловия лауреат Ханс Алфвен или с други думи - бащата на плазмената космология.

Чудя се, кога ли ще дойде денят, когато астрофизиците ще осъзнаят, че:

А) "Магнитното свързване" е псевдо-научен феномен, измислен, за да не се признае ролята на електричеството в космоса, въпреки доказателствата за обратното;

Б) ЕДИНСТВЕНИЯТ доказан начин за образуване на магнитно поле е чрез електрически поток!

Аз съм доволен от резултата на мисията, това че учените в екипа на НАСА интерпретират данните по единствения начин, който знаят, не пречи на други стотици учени в сферите на плазмената физика, електро инженерството и тн. да виждат истината. Стандартните космолози също няма да могат да отричат още дълго, защото това е само началото, противоречиви резултати спрямо техните теории тепърва ще се трупат.

Плазмени потоци в мъглявината Орион?

Композитна снимка от инфрачервена на телескопа Спицър и рентгенова от XMM-Newton

Поредното астрономическо наблюдение говори срещу утвърдените теории, но физиците отново измислят купчина хипотетични глупости, за да не признаят, че може би нещо не е наред с погледа ни върху Вселената.

Става въпрос за проучване на сателита на Европейската Космическа Организация (ESA) XMM-NEWTON, който на скоро беше публикуван в сп. Science. Въпросният рентгенов сателит е открил случайно плазмен поток или по-точно облак плазма в мъглявината Орион.

Според стандартния астрофизичен модел, всички невероятни структури, които наблюдаваме в небето, се отдават на механични процеси и главно на сгъстяването на студени газове под силата на гравитацията.

Грамадни облаци водород, хиляди пъти по-редки от облаче пушек, постепенно и малко мистически се завъртат и сгъстяват в обща точка на гравитационно привличане, където евентуално след сумати време се ражда самоподдържаща се чрез ядрен синтез на водород, сфера, т.е. звезда.

Излъчването на рентгенови-, гама лъчи и ултра виолетова светлина става по механичен път - на въпросните звездни ядрени реактори им свършва горивото и рухват към ядрото си, изхвърляйки външните слоеве. Ако тогава го направи по-големичка звезда, наричаме случката свръхнова.

Да, всички си знаем урока, но дали наистина нещата се случват така?

С изграждането на нови все по-мощни телескопи и космически обсерватории, като европейския XMM-Newton, нещата почват да изглеждат малко съмнително.

С новото проучване на мъглявината Орион, която е широка 2,5 светл. год., отново астрономите са "изненадани", както често се случва напоследък. Някои звезди наистина излъчват в рентгеновата част на спектъра, но мъглявина, която се очаква да е съставена от студени газови облаци, които постепенно формират звезди, не се очаква да съдържа плазма с температура над 1 милион градуса Келвин.

Естествено обяснение, на неочакваните резултати веднага е съчинено, "слънчевите ветрове" на най-различни звезди се сблъскват и образуват шокови вълни, които загряват околните газове с милиони градуси. Въпреки това, от екипа на XMM-Newton си признават, че този ефект е чисто хипотетичен и се нуждае от още изследвания.

Ако обаче приемем хипотезата, че звездите са електричен феномен, няма нужда от въпросните изследвания. Може би вместо механични процеси, силното рентгеново излъчване на мъглявината Орион се дължи просто на увеличен електричен заряд на централните й звезди. Електрическата обвивка на региона е невидима, но при увеличено напрежение от Биркеландовите течения, които се пресичат там, плазмата спокойно може да премине в режим на светене, точно както флуоресцентната лампа свети. Увеличената маг. индукция там "откъсва" материя от околните звезди и образува плазмени потоци, които наелектризират газовете на мъглявината.

В проучването си астрономите от екипа на XMM-Newton, както много други астрофизици напоследък, наричат плазмата "горещ газ". Фантазират си, че някакви си облаци газ могат да се загреят достатъчно, че да излъчват рентгенови лъчи, без да има никакво участие на електричество. Самата идея, че "слънчевия вятър" от йони не е електричен поток и че единствения начин да ускориш поток йони е чрез механични шокови вълни е абсолютоно смехотворна. За пореден път учени изсмукват от пръстите си някаква теория, за да предпазят остарелия модел на космоса, без да се съобразяват с резултатите от наблюденията на XMM-Newton.

Тъмна материя като звездно гориво за ядрен синтез?!

Според стандартната космология след Големия Взрив Вселената постепенно се е охладила в продължение на 300-400 хил. години до състояние, в което електроните вече могат да орбитират ядра, формирайки така атоми, които на свой ред формират молекули водород и тн. Звездите родени в този период се предполага, че са били невероятно горещи и плътни, което е съкращавало живота им до едва 100 000г.

Ново проучване от Франция обаче сочи, че някои от тези "първородни" звезди може още да се навъртат наоколо 14 милиарда години по-късно. Кой е виновника за това замразяване на еволюцията им? Тъмната материя разбира се!

Още от миналата година се спекулира, че може първите звезди на Вселената да са използвали тъмна материя вместо водород като ядрено гориво и това да е удължило живота им с десетки, хиляди години, преди отново да почнат, да изгарят водород.

Сега екипът на Джианфранко Бертоне от паришкия Институт по Астрофизика във Франция е стигнал до заключението, че ако такива звезди са родени в региони близо до ядрата на галактики, където концетранцията на тъмна материя е голяма, то може те да имат достатъчно тъмна материя около себе си, за да им стигне практически за винаги от гледна точка на възрастта на Вселената.

Това не е всичко! Французите спекулират, че ако бяло джудже (предполагаемият остатък след смъртта на малка звезда, като Слънцето) се измести в регион с много тъмна материя, може да почне да гори отново, чрез ядрен синтез между частиците на тъмната материя (или така наречените уимпове/ WIMP - weakly interacting massive particle) и тези на стандартната. Такава възкръснала звезда би била 30 пъти по-ярка от преди!

За някой извън областта на астрофизиката, чийто мозък не е бил промит от преподаватели със същите идеи, това изглежда точно като научна фантастика! Изграждането на теория, чрез уповаване на заключенията от проста спекулация, за да се стигне до нова такава е напълно несериозен научен подход! И като се има предвид, че предполагаемата тъмна материя се смята за невидима и невъзможна за засичане, астрономията като че ли постепенно потъва в абсолютна ирония!

В същото време плазмените космолози предлагат елегантно обяснение за супер стари звезди, които "още не са си изхабили горивото", без да се уповава на неоткриваеми, мистериозни явления, като Тъмната Материя. В алтернативната теория на електрическата Вселена, галактиките и звездите са задвижвани от електрически потоци в прашни плазмени облаци.

Биркеландови течения под формата на полярно сияние, лабораторна симулация на Кристиан Биркеланд.

Биркеландови електрически потоци (на норвежкия физик Кристиан Биркеланд) образуват на места усуквания на Бенет (Уилард Харисън Бенет), където плазмата се компресира в светещи сфероиди (или звезди). Не само, че тази идея може да се тества в лаборатория, ами Биркеландовите потоци са открити и в между-планетен мащаб. Сателитът на НАСА THEMIS откри миналата година, че северния полюс на Земята е свързан със Слънцето чрез "магнитни въжета", както учените от агенцията ги нарекоха.


За сметка на това, ако разгледате публикацията на французите (PDF файл) относно звездите с тъмна материя, няма да откриете един път да се споменава нещо за лабораторна симулация или пък данни от наблюдение с телескоп. Всичко, което ще видите са математически формули! Подходът на тези френски физици, не е по-различен от останлите днешни астрономи. Доказват дадени явления с математически формули, още преди изобщо да е наблюдавано такова нещо някъде.

За съжаление днешните "учени" не осъзнават, че "работата на науката е да проучва необяснимото, а не да обяснява неоткриваемото" - Др. Стивън Рорк.

Новата планета джудже Макемаке

Един от най-големите обекти в колана на Кайпер отвъд орбитата на Нептун най-после се сдоби с име - Макемаке. Познат преди като 2005 FY9, сега този обект е третия плутоид (или "планета джудже") след Плутон и Ерис.

Макемаке с диаметър от около 1500км. е голям почти колкото Плутон и е съвсем малко по-голям от Ерис, която има диаметър около 1300км.

Новият плутоид е кръстен на бога, създател на Вселената според културата на Рапа Нуи или Великденския Остров. Комисията по именуване на планети джуджета от Международния Астрономически Съюз бързо е взела това решение, защото обекта е открит около Великден през 2005г.
За сметка на това именуването на следващия плутоид няма да е толкова лесно, защото не е ясно точно кой го е открил пръв.

Екипът на Майк Браун от Калтех, НАСА и екип от Института по Астрофизика Андалусия, Гранада, Испания твърдят, че са открили 2003 EL61 около лятото на 2003г., но първият обвинява испанците, че са откраднали откритието му, като са видяли лог на телескопа, с който са работили от Калтех.

И двата екипа са подали предложения за име до Международния Астрономически Съюз преди почти 18 месеца, но решение все още не е взето.


Източник: NewScientist SPace

Учени потвърдиха, че на Луната има вода

Най-после се върнах от краткото, но хубаво море и мога да обърна малко внимание на блога ми.
Изглежда сега нещо, за което отдавна се спекулираше, е най-после потвърдено: на луната е имало вода!

Алберто Сийл от Университета Браун и негови колеги са проучили на ново лунни скални парчета от мисиите Аполо 15 и 17 от началото на 70-те години. Още от тогава се знае, че във (вулканичните?) скали има малки зелени стъклени сферички с диаметър не повече от 0,2мм. Сега екипът на Алберто е открил до 50 части на милион вода именно в тези малки кристални сфероиди.

Количеството не е дори близко до това в земната мантия - 500 до 1000 части на милион. Естествено, това сравнение не е много обективно. Не можем да съдим за цялата луна по количеството в няколко камъчета. Може преди време, когато системата Земя-Луна се е формирала, количеството вода на спътника ни да е било доста по-голямо. Най-различни процеси може да са отговорни за изпаряването й. Най-разпространената хипотеза е волканизъм разбира се. (Всеизвестно е, че стандартните астрогеолози не познават други процеси освен вулканизъм и метеоритни сблъсъци!)

Сийл и колегите му обаче не са спряли до тук. За да разберат средното количество вода под повърхността на Луната в момента, те са измерили концентрацията на летливи вещества като Хлор в ядрото на сферичките кристали и са сравнили данните с тези от края им.

Заключението е, че в мантията на Луната сега има между 260 и 700 части на милион вода. Това определено е неочаквано откритие, защото най-различни лаборатории на Земята разполагат с лунни камъни от 40 години, но едва сега е направено това важно откритие.

Естествено бъдещи мисии до Луната няма да открият реки от вода, но не е изключено да има воден лед на сенчести места, например дъната на дълбоки кратери.

Източник: Now the Moon reveals its water

Меркурий се смалява? Още мистерии на малката планета

Според нов анализ на данните от Месинджър, който облетя Меркурий на 14. Януари тази година, малката планета всъщност се смалява или се е смалила в определен период от миналото си. За този феномен е набедено изстиващото ядро на планетата.

Меркурий е доста проблемно тяло и поради екстремните си условия винаги е отказвал да се впише в моделите на стандартните космолози.

Когато Маринър 10 откри преди 35 години, че Меркурий всъщност има магнитно поле, това беше голям шок за астрономите. Поради изключително малките размери на планетата (Ганимед и Титан, съответно луни на Юпитер и Сатурн са по-големи от Меркурий), ядрото й трябва отдавна да е изстинало и втвърдено. Иначе това би бил голям проблем за теорията на "магнитното динамо", според която магнитните полета на планетите, включително на Земята, са образувани от въртенето на течно, стопено метално ядро.

Новите данни от тази година от Месинджър пък показват, че магнитното поле на Меркурий е диполярно, като на Земята, т.е. има Северен и Южен полюс, а не е останало вградено в кората на планетата на места, както редполагаха някои астрономи.

Това не е единствения проблем! Тъй като Меркурий е невероятно плътен за размерите си, се смята, че ядрото му заема над 60% от диаметъра на цялата планета! Това не може да се обясни със стандартния модел за формиране на планети и тук на помощ идва "някогашен сблъсък с друго тяло". Голяма част от астрономите вярват, че някога нещо е ударило Меркурий, отнасяйки със себе си по-неплътната част от планетата и това, което е останало е сегашната плътна малка топка.

Имам чувството, че винаги когато нещо не се вписва в идеите на космолозите, те просто решават, че космически сблъсък е отговорен. Планетата Уран е обърната и се върти на почти хоризонтална ос, значи някога нещо я е ударило непременно. Марс има супер тънка атмосфера, отново нещо го е ударило и е отнесло атмосферата на нашия съсед със себе си.

И какво имаме сега? Огромно за размерите на планетата ядро, което по всички физични закони трябва отдавна да е изстинало и твърдо, но пак магнитно поле се произвежда от някъде!

Не стига това, ами сега НАСА отново набеди ядрото на малката планета. Този път, че е отговорно за смаляването на Меркурий. Сигурно се питате как учените на НАСА са стигнали до това заключение? Ами много просто, на трите снимки от дясно се вижда, че около някои кратери има много високи скални образувания или "извити стръмнини" (lobate scarps), както НАСА ги нарече. Следователно, планетата се е свила чрез някакви незаини мистериозни процеси и стръмнините около кратерите са останали на по-високо ниво от другата част от повърхността.

Сред други от новите открития на Месинджър са, че гладката повърхност на втория по-големина "кратер" на Меркурий - така наречения басейн Калорис, се дължи на вулканична дейност и изстинала лава. Изкуствено оцветената снимка най-горе показва именно къде астрономите смятат, че има следи от вулкани. Тук също има проблеми! За да е отговорна вулканична лава за гладкото дъно, то трябва почти целия басейн Калорис с диаметър 1550км. да е покрито от средно 2,7км. дълбока лава. Кратерът паяк (снимката в ляво) от средата на басейна Калорис също остава необяснен от стандартните астрономи, а факта, че удар произвел кратер с 1/3 диаметъра на самата планета би трябвало буквално да я е сцепил на две изобщо няма да го споменавам!

Другото по-маловажно откритие е наличието на най-различни йони в екзосферата на Меркурий, за които не може да е отговорна плазмата на слънчевия "вятър". Те се отдават на реакции с повърхността на самата планета, например метеоридни сблъсъци и изобщо фотони, бомбардиращи планетата, както можете да видите от графиката по-долу.

Последните две може да са странни теории, но все пак нищо до сега не е толкова абсурдно и нелогично колкото смаляването на планетата заради изстиващо ядро.

Но това е само началото! Тепърва Месинджър (MESSANGER - MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging) ще облети планетата през Октомври 2008, Септември 2009 и накрая ще влезе в перманентна орбита около Меркурий през 2011г. Има време за нови "изненадващи открития" или може би, да се надяваме, по-логично обяснение на вече направените такива.

Източник: New Discoveries on Mercury (Science@NASA)

Къде избяга, Исак Нютон?

Все повече днес сме залети от глупости, маскирани като наука. Телефонни линии на медиуми процъфтяват, политиците се съветват с астролози и хората отказват съветите на докторите си заради "алтернативно лечение", практикувано от шарлатани. В миналото е имало защитници на истинската наука, които са разобличавали подобни нелепости.Къде са тези защитници днес?

За съжаление, те са заети да измислят собствени глупости.

Разбира се, това не е първия път в историята, когато хората вярват, че съдбите им са начертани на небето и болестите им могат да бъдат излекувани чрез молитви. Преди научната революция от 17-ти век такива идеи са били широко популярни. Жени са обвинявани във вещерство и са били изгаряни на клада. Прасета със странно поведение и кокошки с необичаен вид са били осъждани в демонично обсебване и са били екзекутирани.

После дошла Епохата на Разума, когато Исак Нютон призовал края на тези лудости. В най-известната си книга Principia той заявява, че "не измисля хипотези" - т.е. не зачита никакви идеи, неподрекяпни от наблюдения. След Нютон, разпространителите на глупости са били изпратени директно в измерението на псевдо-науките.

До сега.

Днес, физиците смятат, че частица може да пътува по много различни траектории едновременно или пък назад във времето или внезапно да се появява или изчезва в нищото. Забавно им е да твърдят, че Вселената е просто "флуктуация на вакуума" или като незначителен член на безкраен набор от Вселени или дори като холограма. Тъканта на тази странна Вселена се нарича "времепространство", което се разширява, изкривява, посещава йога-курсове и може би има 26 измерения.

На кратко, последните публикации във физиката извикват носталгия за доста по-благоразумни неща, като съд на вещици.

В последното десетилетие все повече физици се разхождат по улиците със знаци "Краят на Физиката наближава" в ръце. Твърдят, че са близо до разработването на "теорията на всичко", която ще остави бъдещите им колеги с нищо за правене освен игране на видео игри. Можем да не обръщаме внимание на тази мегаломания, но пак бихме били изкушени да се съгласим с тяхното послание. Краят наистина изглежда близък, само че не в кулминационно издигане до пълно всезнание, ами срамно потъване в една псевдо-наука.

Този процес даже вече е започнал. Миналата година имаше много спорни дискусии около изследването на двама физици от Франция (братята Игор и Гричка Богданови). Проблемът беше тяхна публикувана работа, съдържаща спекулации за Вселената преди Големия Взрив, а спорът беше, дали работата е сериозна или пародия на съвременната космология. Истината се оказа по-страшна и от пародия: братята Богданови са съвсем сериозни, просто никой не успя да го види, така че колегите им бяха принудени да признаят, че много изследвания днес са неразличими от проста шега.

Физиците не са стигнали до това състояние за 1 нощ. Рано миналия век Айнщайн съвсем ясно отрече Нютоновия научен метод. "Сега осъзнаваме", пише Айнщайн, "колко грешен е метода на тези теоретици, които съставят теориите си само от наблюдения." Вместо това той настоява, че теориите са "свободни творения на човешкия ум". Неизбежният резултат от тази свобода е днешната "фантастична физика".

Разбира се, физиците не признават, че участват в една фантастика. Те твърдят, че следват "хипотетико-дедуктивния метод", което наистина звучи доста по-научно. Този метод им позволява да измислят каквато им допадне "теория", стига да може от нея да бъде извлечено поне 1 последствие, което би могло да бъде наблюдавано някога, някъде от някой.

Истинското знание е трудно спечелена награда, която идва с постепенен процес от наблюдения през обобщения и съставяне на теория. За сметка на това, "измислянето" на теории изисква малко усилие. Това обяснява, защо теоретичните физици успяха толкова бързо и лесно да достигнат "края на физиката". За съжаление, техните измислени истории нямат отношение към хората в истинския свят.

Историята ни учи за важната роля на физиката в човешкия живот. В западния свят, познаването на физиката е издигнало човека от суеверен дивак, свит от страх пред природните феномени, до разумен мислител, който завоевава природата. Практическите ползи от тази трансформация са твърде много и твърде очевидни, за да се изброяват.

Но тук е заложено нещо повече от бъдещата технология. Докато наследството на Исак Нютон избледнява и физиката продължава отдалечаването си от реалността, нашата култура започва да губи от поглед най-ценната черта на човека: способността да мисли. Това е плашеща идея, защото ако човек не е "разумно животно", то тогава той е просто "животно".

_________________________
Автор: Дейвид Хариман (2003)
Превод: Мартин Сотиров

"Мистериите" на Сатурн или просто една масова заблуда

Снимка над северния полюс на Сатурн от инфрачервения спектрометър на Касини показва температурните разлики в атмосферата на планетата. Ясно се вижда горещото петно на северния полюс и хексагониалния пръстен около него. Снимка: NASA/JPL/GSFC/Oxford University

През Март НАСА публикува нови данни от инфрачервения спектрометър на апарата Касини, който орбитира Сатурн. Астрономите за пореден път бяха "силно изненадани" да открият, че на северния полюс на газовия гигант има горещо петно с температура като това на южния полюс, въпреки че северния полюс на Сатурн беше в пълен мрак и "зима" от 1995г. насам.

Миналата година по същия начин астрономите откриха, че южния полюс на Сатурн е необичайно горещ за бледата светлина, която получава и сега за пореден път са сблъскани с "мистериозен и необясним феномен". Поддръжниците на Плазмената Космология обаче, не само не се изненадаха, но и предричаха, че газовите гиганти трябва да имат горещи полюси. Ако светлината от слънцето не може да затопли полюсите, някаква друга енергия трябва да е отговорна за това и тук на помощ идва електричеството! В Плазмената Теория планетите са заредени тела свързани със Слънцето чрез така наречените Течения на Биркеланд. Кръстени на откривателя си Кристиан Биркеланд, те представляват в най-простия смисъл електрически потоци в плазма. В този смисъл ефектът на затоплените полюси трябва да се наблюдава най-силно изразен при планетите газови гиганти (както потвърждават наблюденията), защото те имат най-голяма разлика в зарядите с този на Слънцето.

Тази "аномалия" на горещи петна върху полюсите е открита и на другите газови гиганти - Юпитер и Нептун.

Но мистерийте не свършват тук! Още от камерите на Вояджър, който облетя Сатурн през 1980г. знаем, че облаците точно над северния полюс на планетата са организирани във формата на хексагон! Никой метеорологичен процес от стандартния модел не може да обясни подобни метеорологично явление.

Тук се вижда хексагона на Сатурн в истински цвят.

Отдавна обаче тези, които изучават плазмата и магнетохидродинамиката знаят, че електрически поток, течащ през плазма, образува концентрични цилиндри около централната колона на потока. Тези цилиндрични заредени потоци притежават привличаща сила на далечни разстояния и отблъскваща на близки, в резултат на което се образуват завихряния на равни разстояния по цилиндричните потоци. С въртенето си те образуват форма на хексагон около най-вътрешната колона.

Най-интересното е, че това не се отнася само за полюсите на газовите гиганти! Наблюдавани са кратери с формата на хексагон върху планети и спътници и дори някои урагани на Земята имат око с формана на хексагон.

Ако тази теория описва толкова точно наблюдаваните феномени, защо не е популярна, ще попитате. И с право! Не е популярна, защото астрономите и не само те, защото този набор от науки е свързан от общи физични процеси, са като коне с капаци. Една теория би трябвало да се счита за вярна, докато нещо не я опровергае, но стандартната теория с Големия Взрив до такава степен е пуснала корени, че вече, когато резултатите от наблюдения й противоречат, всички решат, че или наблюденията са грешни или просто измислят нещо ново, като Тъмната материя и Тъмната Енергия, за да обяснят наблюденията чрез теорията за Големия Взрив.

Това не е религия или дори църква с неините догми, а наука и щом единият модел ми дава лесни за разбиране обяснения за явления, които стандартният модел обявява за "необясними аномалии", то аз съм по-склонен да повярвам на първия!

Ползвана информация: Saturn’s Thermogenic Vertex

Сателит със слънчево платно ще лети след месец

"Вдигни дланите си към слънцето. Какво усещаш? Топлина, разбира се, но има и натиск, въпреки, че никога не си го усещал, защото е много малък. На площта на дланите ти, натискът е едва 30 милионни от 1 грам.

Но в космоса, дори такъв малък натиск е важен, защото е непрекъснат, час след час, ден след ден. За разлика от ракетното гориво е безплатен и неизчерпваем. Ако искаме, можем да го използваме, можем да направим платна, които да улавят радиацията, идваща от слънцето."

Това не са думи на някой учен от НАСА, ами на герой на разказа "Вятърът на Слънцето", написан от патрона на този блог Артър Кларк преди 36 години.

Всъщност идеята за слънчевите платна е предложена още от немския астроном Йохан Кеплер в 17-ти век., но в близките няколко десетилетия интересът за тази технология се възроди и съвсем скоро може да видим първото успешно използване на слънчево платно.

До сега прототипи на слънчеви платна са срещали само неуспехи: проектът Космос 1 се провали през 2005г. заради ракетата Волна, изстреляна от руска подводница. Същият екип претърпя неуспех и по време на тестове на умален вариант на Космос 1 през 2001г.

В 2006г. 15-метрово слънчево платно беше доставено в орбита от M-V ракета, но то пък не можа да се разгъне напълно.

Слънчевото платно в PPOD контейнера си по време на тестове с вибрации, симулиращи условията при излитане с ракетата.

Екип от изследователския център на НАСА Ames успешно разработи и тества слънчевото платно NanoSail-D с диаметър 10 кв. м. То трябва да излети между 29. Юли и 6. Август на борда на Falcon 1 ракета от частната компания SpaceX от остров Омелек в Тихия Океан. NanoSail-D ще дели пространство с още 2 малки сателита и след като достигне орбита, ще разгъне платното си, тествайки не само потенциала на тази технология за придвижване, но и като начин за забавяне и спускане към Земята. Това е важно, тъй като орбитата на Земята се пълни все повече с космически боклук - остарели сателити, които стават с години след мисията си в орбита. Общо цялата мисия на апарата ще трае около 2 седмици.

NanoSail-D всъщност представлява супер лека алуминиева и пластмасова конструкция с тежест едва 4,5кг. Когато сателитът е сгънат, той се побира в малък куфар и всъщност от НАСА точно така го транспортират.

Никой не знае със сигурност, каква производителност ще има слънчевото платно, но технологията определено има потенциал. На къси разстояния като пътя до Луната една ракета определено би била много по-бърза, но никоя ракета не може да побере достатъчно гориво за път извън слънчевата система. Тук идва слънчевото платно на помощ, то не се нуждае от гориво и непрекъснато ускорява скоростта си. Освен това може да ви върне у дома, лавирайки настрани, както корабите с платна плуват срещу вятъра.

Стискаме палци, всичко да мине наред, защото винаги е добре да се разработват нови и иновативни системи за транспорт.

Източник: Sailing Ships in Space? Maybe.
Официален сайт на проекта: www.nanosaild.org

Румънци излитат към Луната до 3 месеца

ELE (European Lunar Explorer) е система от 3 фази, която трябва да стигне до Луната за 116 дена.

Румънският отбор ARCA смята до 3 месеца да изстреля своя собствен луноход в частната лунната надпревара на Google и фондацията X-Prize.

Както може би знаете, Google и XPrize предлагат от миналата година 30 милиона долара на първия частно финансиран екип, който изстреля мисия до Луната преди 2012г. с робот способен да измине 500 метра и да изпрати снимки и видео до Земята.

На 28ми Май румънците от ARCA (Aeronautics and Cosmonautics Romanian Association) изненадващо обявиха, че смятат да са първия излетял отбор в надпреварата. Сега те съгласуват усилия с предишните си конкуренти в състезанието Pablo De Leon and Associates Company от Аржентина и смятат в срок до 3 месеца да изстрелят своята мисия, именувана "Mission4-ELL".

Техният 42-килограмов луноход ELL (European Lunar Lander) ще бъде монтиран на ракета STABILO, която е тествана успешно няколко пъти. Тя съответно ще бъде пусната с балон от открито море, който ще я издигне на 18км. височина. Тогава ще се задействат двигателите на ракетата, издигайки ELL на 100км. височина. След като последната фаза от системата се разкачи от ракетата, ще й трябват 116 часа да стигне и кацне на Луната.

Модулът ELL ще се разкачи от последната фаза на ракетата на 10км. от повърхността и ще направи меко кацане с комбинация от главния си двигател и омекотителни гумени полу-сфери.

Ако ARCA успее, въпреки малкото време, което са си дали за разработка, те ще се първата частна мисия до Луната и ще грабнат 30-те милиона на Google. Разбира се това не значи, че другите отбори трябва да се отказват. Все още има 5 милиона долара за вторият успял екип, както и $5 мил. за мисия, която открие останки от Аполо мисиите, руски такива или пък воден лед, например на дъното на кратер. Също има обещани и $5 мил. за екипа, чийто робот остане функциониращ най-дълго.

Повече детаили за ARCA можете да откриете на официалната им страница -> ТУК.

Почвата на Марс е благоприятна за живи организми

Роботизираната ръка на Феникс над лабораторията за "мокри" експерименти. Снимка от главната стерео камера на 24. Юни. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Texas A&M University

Изследването, което провежда Феникс най-после даде полезен резултат 1 месец, от както роботът е на Марс. Оказва се, че не само преди е имало вода на повърхността на Марс, но и дори в момента почвата на нашия съсед не се различава особено от тази на Земята и с нищо не би била неблагоприятна за живи организми.

Тези дни бяха проведени първите "мокри" експерименти в TEGA лабораторията на Феникс, т.е. почвената проба се мокри и след това се загрява до 1000 градуса по Целзий. Така беше открито наличието на най-различни соли и вещества, включително Магнезий, Хлорид, Натрий и Калий. Солите ясно говорят, че някога почвата е имала взаимодействие с вода.


Органични въглеродни форми няма да могат, да бъдат открити с наличните инструменти на Феникс, все пак не това е задачата му, но въглерод като цяло не беше открит и от Викинг мисийте до Марс през 70-те години на миналия век.

Може би най-важното откритие до момента идва от инструмента MEGA (микроскопия, електрохимия и анализатор на проводимост), който показва, че pH нивото на почвата на 5см. дълбочина е между 8 и 9 (колкото морска вода на Земята) - далеч от предричаното от някои учени киселинно ниво от около 1 (гастридна течност).

Т.е. на прост език, почвата на Марс с нищо не би застрашила един прост жив организъм или както Самюел Кунавс от Университета Тъфтс се изразява: "Почвата не е много по-различна от това, което бихте открили в градината в задния ви двор, дори бихте могли да отглеждате аспержи, но не и боровинки." Шегата на страна, всичко над повърхността не би оцеляло, поради жестокото ултравиолетово облъчване заради тънката атмосфера и ниските температури.

До скоро учените мислеха, че водата е задължително условие за наличието на живот, но и това не е съвсем така, тъй като така наречените "екстремофили" спокойно обитават най-екстремните места на Земята и се "хранят" буквално със скали. Това, което се опитвам да кажа е, че някакви организми спокойно могат да се крият в горния слой на марсианската почва или леда малко по-надолу, а и роботът тепърва ще пробва да отчупи ледена проба и да я анализира в TEGA фурничките.

Освен това през изминалите 32 дена на Марс Феникс непрекъснато събира метеорологични данни за облаците, ветровете, праха във въздуха, температури и дори налягането на атмосферата през деня и вечерта. Освен това 360-градусовата цветна панорама от стерео камерата е на 55% завършена.

Общо взето смятам, че Феникс е завършил една много голяма част от мисията си, доказвайки, че почвата е подходяща за живот, все пак това беше главната му задача. Сега остава да анализира и ледена проба.

Phoenix Returns Treasure Trove for Science - University of Arizon

3000 до 4000 човека ще загубят работните си места в НАСА

Совалката Дискавъри в хангара за скачане към буустърите и външния резервоар преди мисия STS-124. Снимка: NASA/Troy Cryder

НАСА обяви този Понеделник, че очаква между 3000 и 4000 загубени работни места, когато совалките спрат да летят след 2 години - около половината на това, което преди бяха обявили.

Реално 6000 до 7000 човека ще загубят работата си в Космическия Център Кенеди, но пък 3000 нови позиции ще се отворят около новата програма Констелейшън за изграждането на космически кораби за пътуване до МКС и евентуално до Луната.

Американският сенатор Бил Нелсън, който е летял на совалка през 1986, изяви наждеждата си, че със смяната на правителството може да има промени в космическата политика и да се отпусне повече бюджет за НАСА.

Шефът на НАСА Майкъл Грифин обаче не може да даде точни числа относно работните места преди 2009г. НАСА работи по правителствена заповед да завърши МКС и да спре полетите на совалките до 2010г.

За щастие повечето от най-важните длъжности, като главните инженери ще запазят позициите си, като просто се прехвърлят на новата програма Констелейшън, но като цяло новите ракети и космически кораби ще се нуждаят от много по-малко обслужващ персонал. Тъжно е за хора, които работят това от 20 години, но пък и без това бюджетите за космически изследвания са обидно малки и няма смисъл допълнително да се утежнява ситуацията.

Новия космически кораб на НАСА - Орион не се очаква да лети преди 2015г. и според Нелсън това може да унищожи икономически организацията, аналогична ситуация на дупката между Аполо мисиите през 70-те години и първия полет на совалката през 1981г.

Европейският космически кораб ATV надминава очакванията

Миналата седмица европейският транспортен кораб (ATV) "Жул Верн" за втори път издигна орбитата на Международната Космическа Станция (МКС) със 7км. на височина от 345км. За сега ATV не само се справя блестящо, доказвайки Европа като космическа сила, но и минава отвъд най-оптимистичните очаквания на дизайнерите си. С разрешение от контролния център, астронавтите на МКС използват допълнителните 48 кубични метра на транспортната капсула за най-разнообразни дейности извън първоначалното предназначение, например къпане, пране, складиране на вода и дори като спалня.

По искане на екипажа на МКС от контролния център на ATV във Франция са разрешили капсулата да се използва за хигиенни дейности. По специално астронавтите са използвали ATV, за да си мият косите със специално пригоден за безтегловност шампоан. Освен това се оказало, че просторната кабина е много удобна за ръчно пране на дрехите им.

Астронавтите успешно са тествали складиране на 110л. кондензирана вода в 1 от празните резервоари на ATV и са пренесли 856кг. гориво от кораба на станцията. Освен това се наблюдава един неочакван ефект - допълнителното пространство на Жул Верн спомага за ниското ниво на влажността на въздуха на станцията.

По принцип на МКС има 2 малки спални кабини за 2ма астронавти, но третият се обикновено се налага да спи някъде другаде по станцията. От скоро обаче третият човек, който е на ред, избира все ATV за спалня. Оказало се, че кабината на европейския кораб е едно от най-тихите места на МКС, където вентилационните системи и други охлаждащи вентилатори се чуват най-слабо.

Сред по-незначителните приложения на ATV можем да споменем, че първата астронавтка от Южна Корея Yi So-yeon е провеждала експерименти в просторния транспортен кораб по време на мисията си до МКС през Април. Освен това ATV използва някои от 28-те си малки двигателя (220N) в продължение на 400 милисекунди, за да тества динамично поведение на 400-тонната станция с ново добавената 16-тонна лаборатория Кибо.

Всъщност мисията на ATV е толкова успешна, че ръководителите на проекта са решили да удължат живота на Жул Верн с 1 месец. Сега кораба ще бъде изгорен в атмосферата на Земята с 6,3т. отпадъци през Септември, вместо Август, както беше запланувано.

За повече детайли относно ATV може да разгледате статията на сайта на ESA, a на това видео може да видите, как астронавтите използват просторния ATV и по-скоро как се веселят, вместо да работят.

Феникс потвърждава наличието на лед

Тъкмо се бяхме разочаровали малко, след като анализът на почвената проба от Марс не откри наличието на какъвто и да било лед миналата седмица, сега се оказва, че белите образувания в копките на Феникс наистина са били лед.

На нови снимки се вижда, че за 4 дена белите частици с размер като зарчета са изчезнали от мястото, където Феникс копа за пръв път, наречено Dodo-Goldilocks. Това говори почти сигурно за сублимация на лед и отквърхля теорията, че парчетата може да са някакви солни образувания.

На снимките ясно се вижда, че белите неща са изчезнали. Двете снимки са от 15-ти и 19-ти Юни (съответно 21-ви и 25-ти ден от както Феникс е кацнал).

След като апаратът направи две нови копки една до друга - Snow White 1 и 2, ясно се виждат подобни ледени парчета на същата дълбочина, като изчезналите от Dodo-Goldiblocks. Освен това по-рано днес, когато Феникс се е опитал да копае по средата на един от полигоните около него, наречен Wonderland, лопатата се е ударила в твърда повърхност отново на същата дълбочина. След три опита да продължи надолу, роботизираната ръка с лопатата се е сгънала в изчакваща позиция, както е програмирана да прави, ако срещне трудност.

През това време от Lockheed Martin Space Systems в Денвър приготвят софтуерен пач за Феникс, който да позволи на робота да запазва научни данни в паметта си за повече от 1 ден. До сега се практикуваше изпращане на данните в края на всеки ден, защото много от информацията се дублира и екипът не искаше да рискува да я запазва във флаш паметта на Феникс.

Според Бари Голдщайн от Лабораторията за Двигателни Системи на НАСА и мениджър на проекта Феникс, работата върви не само добре, но и изпреварва графика си. От 90-дневната мисия екипът е предвидил 30 дена за такива непредвидени забавяния и за сега Феникс е имал само един такъв случай.

Официална публикация

Телескоп, седящ на четири континента

Телескопът Арекибо от Пуерто Рико вече е част от мрежата на e-VLBI и участва в едно проучване на месец. Снимка: NAIC/Arecibo Observatory/NS

Някога представяли ли сте си телескоп, простиращ се на 4 континента?

e-VLBI (Electronic Very Long Baseline Interferometry) представлява мрежа от радио телескопи в Северна Америка, Южна Америка, Европа и Африка, които чрез така наречения процес "интерферометрия", гледайки наблюдавайки едновременно един и същи обект, създават изображение с резолюция, аналогична на разстоянието между телескопите. e-VLBI има резолюция колкото 10 пъти тази на Хъбъл.

И преди са били съгласувани данните от телескопи от различни местоположения, но процесът е бил ограничен до скоростта, с която дискът с данни би пристигнал на другия край на планетата с куриерска фирма. Сега e-VLBI прави това в реално време чрез кабели с оптични влакна и данните биват предавани веднага в центъра на проекта в Холандия, където се появява финалната композирана картина от всичките чинии. Това на практика позволява на телескопите мигновено да се фокусират върху обща точка и да наблюдават динамично събитие като свръхнова например.

Източник: New Scientist

Близнаци звезди не са баш идентични

Две звезди с еднакви маси в бинарна система се наричат "близнаци". За пореден път астрономите се "изненадват", този път на открието, че две звезди близнаци в мъглявината Орион на 1500 светл. год. от Земята не са никак идентични - имат различни яркости, температури и дори вероятно размер.

Дали има някакъв скрит процес при образуването им или това е поредния пирон в ковчега на стандартната космология с нютоновата гравитация и разните там Големи Взривове?

Откритието на двете млади звезди е публикувано в броя на списание Нейчър от 19. Юни, но дали някой ще му обърне внимание? Астрофизиците обичат да игнорират явления, които са в разрез с утвърдените модели, а тази бинарна система никак не се вписва в стандартната космология.

Според предварителната оценка, звездите трябва да са на около милион години възраст и всяка от тях има маса около 41% от тази на нашето Слънце. Масата и съставът са основните неща, които определят характеристиките на една звезда и тъй като тези двете са се "кондензирали" от един и същ облак прах, според астрономите няма как да имат различни температури, яркости и тн. Освен ако разбира се втората звезда не се е образувала половин милион години преди едната, но оценката на възрастта им сочи, че са на една и съща възраст, а пък нютоновата гравитация не позволява от 1 облак да се "образуват" две различни звезди.

Интересно ми е, какво ще измислят този път, за да закърпят разпадащата се стандартна теория..

Тъмна материя в Слънцето?!

Рентгенова снимка на короната на Слънцето. Заслуги: Hinode JAXA/NASA/PPARC

Честно казано, вече ми става смешно, като прочета подобно заглавие. Имам чувството, че всеки път, когато нещо не излезе в сметките на някой физик, той си измисля нова теоретична частица.

Теорията за аксионите е измислена още през 70-те години, за да се обясни проблем, за който даже двама учени са отнесли нобелово златце през 80-та година. Сега упорито "учените" смятат, че мистериозната тъмна материя е изградена или от така наречените уимпове (WIMP - weak interacting massive particle) или именно от аксиони.

WIMP-овете се радват на повече популярност и повече екипи търсят такива - все пак става въпрос за интересно звучащи (теоретични) явления като суперсиметрия и скрити измерения, кой не би искал да се занимава с такива работи?!

Явно все пак има и хора, които търсят по-скучните, но все така невидими и мистериозно неоткриваеми аксиони. Спейс.Ком най-учтиво ни информират, че Дейвид Танер и компания физици от Университета Флорида смятат, че ще засечат въпросните, не другаде, ами именно в нашето Слънце. Астрономите ще го наблюдават с три рентгенови сателита - Yohkoh, RHESSI и Hinode. Фактът, че на сегашни рентгенови снимки няма и следа от аксиони ни най-малко не притеснява Дейвид и колегите му. Те смятат да наслагват много снимки и така да изолират статичния шум и рандом артефакти, докато остане само следата на аксионите. Искрено им пожелавам успех, защото именно според тяхната теория (на астрономите), аксионите са частици без заряд или спин (е, това не мога да си го представя!) и взаимодействат невероятно малко със нормалната материя.

Идеята е, че когато фотоните от ядрото на слънцето взаимодействат с виртуалните фотони от магнитното поле на Слънцето в короната му, те се превръщат в аксиони, като и обратното е възможно. Т.е. аксион може да мине през ядрото на Слънцето и в короната да се преобразува във фотон.

Да, знам. "Реалността е по-странна от научната фантастика", Стивън Хокинг.

Бъдещите костюми на астронавтите на НАСА

НАСА обяви миналия Четвъртък, че е сключила договор с компанията Oceaneering International от Хюстън, Тексас за разработката на нови космически костюми за мисии до МКС и евентуално за програмата Констелейшън до Луната.

Компанията има време от Юни 2008 до Септември 2014г. да изгради, тества и оцени костюмите, за да са готови за първите човешки полети от Констелейшън през 2015г. За този първи период от разработката Oceaneering International имат 183 милиона долара от НАСА.

Също така има опция за сключване на още два под-договора. Първият за разработката на костюмите "Конфигурация 2". Те ще са за повърхността на Луната и ще представляват нещо като ъпгрейд на Конфигурация 1. Астронавтите ще трябва да могат да ги носят поне седмица без прекъсване, за да са готови за евентуални 6-месечни експедиции до Луната. Договор за конфигурация 2 може да бъде сключен за периода 2010 - 2018г. на стойност 302 милиона долара.

Договор за конфигурация 1 би бил между 2014 - 2018г. на стойност $ 260 милиона. Тези костюми ще са за капсулата Орион по време на пътешествието до Луната, както и за пътувания до МКС.

Ще трябва да има 4 костюма за Луната и по 6 за МКС. Сега вече са сключени договори за всичките основни части за мисиите до Луната. През изминалите 2 години НАСА подписа договори за капсулата Орион и носещата ракета Арес I.

NASA Press Release

Дискавъри се завръща благополучно след 14-дневна мисия

Совалката Дискавъри кацна успешно днес 17:15ч. българско време на пистата на Космическия Център Кенеди след 14-дневна мисия и 9,1 милиона км. изминати.

Главната цел на мисия STS-124 беше да се достави втория и главен модул на японската лаборатория Кибо до Международната космическа Станция (МКС). Екипът направи това в рамките на 3 извънбордни дейности (EVA), като монтира JEM (Japanese Experiment Modulе) за модула Хармония, а модула ELM (Experiment Logistics Module), който беше донесен от екипажа на миналата мисия до МКС беше закачен върху JEM. Също така роботизираната ръка JRMS (Japanese Remote Manipulator System) беше монтирана на Кибо и активирана.

Също да не забравяме не по-малко важната задача: тоалетната в модул Звезда беше оправена и наемателите на МКС ще могат да си я ползват щастливо.

Дискавъри, след като се отдели от МКС преди 2 дена. Заслуги: НАСА

Екипажът на STS-124 се състоеше от: Кенет Хам (пилот), специалистите Карън Найберг, Роналд Гаран и Майкъл Фосъм, както и японския астронавт Акихико Хошиде. И трите извънбордни дейности със средна продължителност между 6 и 7 часа за всяка бяха извършени от Майкъл Фосъм и Роналд Гаран, а Грегъри Чамитов, който всъщо пътуваше на совалката, остана на МКС, взимайки мястото на Гарет Райсман. Чамитов ще се върне на Земята със совалката Индевър на мисия STS-126, която ще излети на 10 Ноември.

STS-124 беше третия полет на совалка за годината, както и: 123-ти полет от началото на програмата, 35-ти за совалката Дискавъри и 26-ти до МКС. До закриването на програмата на совалките през 2010г. остават 9 или 10 полета.

Следващата мисия STS-125 на совалката Атлантис е запланувана за 8. Октомври. Тя ще е последния ремонт на Хъбъл, който трябва да подготви стария космически телескоп за поне още 5г. научна дейност.

Екстериорът на ELM от горе и ново инсталирания JEM отдолу. Роботизираната ръка също се вижда долу в ляво. Заслуги: НАСА

Колко време бихте издържали във вакуума на космоса?

Ако най-важният въпрос в живота ви е, колко време бихте оцеляли във вакуум, след като напуснете космическия си кораб без защитен костюм, то сте попаднали на правилното място.

На сайта OnePlusYou може да намерите новия калкулатор, който на базата на няколко физеологични данни изчислява, за колко време ще умрете в пълен вакуум.

Хората определено правят цветущи описания на това, което ни очаква, ако си забравим космическите костюми: "В първите 30 секунди всяка течност по тялото ви ще почне да ври, поради липса на налягане, включително слюнката в устата ви и влажността на очите ви. Най-вероятно тъпанчетата ви ще се спукат, докато налягането в ушите ви се опитва да се изравни с вакуума отвън. За щастие, поне тялото ви няма да се взриви, както някои научно фантастични филми показват.

След първите 15 сек. ще изгубите съзнание. Ако задържите въздуха си, може да запазите съзнание по-дълго, но рискувате белодробна травма.

Налягането във вените ви ще нарастне до толкова, че сърцето ви вече няма да може да изпомпва кръв и просто ще умрете."

Според OnePlusYou, аз не бих издържал над 1 мин и 29 сек.


Created by OnePlusYou

Нов телескоп се присъединява към космическата армада от инструменти

GLAST се подготвя за излитане върху ракета Delta II.

Новият гама-лъчев космически телескоп на НАСА GLAST (Gama-Ray Large Area Space Telescope) излетя преди няколко часа с Delta II 7920H ракета. 3-тонният детектор вече е в орбита от 560км. и скоро ще е готов за работа.

Гама-лъчите са най-високоенергийните вълни (най-висока честота и ниска дължина) и отварят възможности за открития, иначе скрити от видимата светлина.

Изследвайки гама-лъчението на небосвода, новият телескоп на НАСА ще проучва най-бурните космически събития, като супер масивни черни дупки, пулсари, космически лъчи, гама лъчеви избухвания и тн. Освен това GLAST ще търси частицата WIMP (Weak interacting massive particle), която се смята, че изгражда тъмната материя, ако тя изобщо съществува.

Телескопът ще изследва и галактиките с екстремно ярки ядра (active galactic nuclei), където се смята, че има черни дупки с маса милиони, дори милиарди пъти масата на Слънцето, които при поглъщането на материя, излъчват силни гама-лъчи от хоризонта на събития.

Физици и астрономи очакват с еднакво нетърпение пускането на телескопа в действие, защото той ще може да изучава субатомни частици с много по-големи енергии, от тези които създаваме в ускорителите на частици на Земята.

Феникс отново не успя да анализира проба от марсианската почва

Феникс отново не успя да вкара почвена проба в TEGA (Thermal and Evolved Gas Analyzer), след като вчера пробва с вибраторите при филтъра да разтърси пробата.

На снимките се вижда, че почвата се е преместила, т.е. вибраторите работят, но инфрачервеният детектор в TEGA е засякъл не повече от 2-3 частици и то супер микроскопични. От екипа очакват хиляди частици или около 20-30 милиграма, за да може да се направи пълен анализ на пробата.

Филтърът има дупки с широчина 1мм. и от снимките се вижда, че има доста почва от горе, но явно е сплъстена, по необясними за сега причини.

Днес Феникс тества друга техника: изсипа съвсем бавно нова копка почва върху плоската повърхност на друг от уредите си. Така се вижда, че с "ръсене" могат да се отделят дребни частици и сега ще опита по-този начин да вкара в съседната клетка на TEGA. Инженерите от JPL очакват до 2 дни да са успяли да анализират проба.

Радио вълни могат да разчистват поясите на Ван Ален

Нови наблюдения сочат, че както беше предсказано, радио предаватели на Земята могат да разчистват заредени частици от вътрешния пояс на Ван Ален (бариера от заредени частици, плазма, която бива държана от магнитното поле на Земята). Това може да има бъдещо приложение, защото се смята, че заредените частици, натрупани на вътрешния колан от слънчеви изригвания и други космически лъчения, могат да представляват проблем за комуникационни сателити с орбита при пояса.

Геомагнитното поле на Земята прихваща заредени частици от космоса в концентрични пояси около планетата. Има 2 пояса: външен и вътрешен, като частиците се задържат по-дълго на вътрешния - до 1 година. Това може да доведе до смущения на сателити орбитиращи в тази зона, ако се натрупат много частици след някоя слънчева буря например.

До сега имаше идеи, че нискочестотни радио вълни (5 - 25kHz), излъчвани от Земята, помагат за разчистване на заредените частици от поясите на Ван Ален, но това не беше наблюдавано и доказано. До сега.

Френският сателит DEMETER е измерил нивото на електрони по вътрешния пояс на Ван Ален, когато мощем излъчвател на радио вълни в Австралия е включен и когато не е.

Освен това от американските Военовъздушни Сили са приготвили план за разчистване на поясите от страх, че важни военни сателити могат да бъдат повредени.

Този сега доказан ефект има едно интересно следствие - явно никога не сме наблюдавали поясите на Ван Ален както са били оригинално, защото нискочестотни радио вълни се ползват от 20-те години на миналия век, а поясите са открити едва 1958г.

Източник: New Scientist

П.П. Ако се чудите, защо вече пускам постове толкова рядко, то е защото напоследък все повече се съмнявам в теорията с Големия Взрив и като цяло утвърдения космологичен модел на Вселената. За това предпочитам да избягвам теми, които може да се окажат пълна фантастика и измишльотини някои ден.

Феникс копае, но има проблеми с анализа на пробите

Снимка от главната стерео камера на Феникс. Вижда се лопатката с почвена проба над вратичката на една TEGA фурна. 05.06.2008. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Texas A&M University

След две тестови копки, вчера Феникс накрая загреба почвена проба колкото седем супени лъжици с лопатката си. Препращайки новите команди от Земята обаче сателитът Mars Odyssey премина в авариен режим на сигурност и сигналът не достигна Феникс. За това се наложи НАСА да използва другия сателит МРО (Марс Риконисънс Орбитър) и Феникс изсипа почвената проба върху филтъра на една от седемте си фурнички TEGA (Thermal and Evolved-Gas Analyzer). За съжаление сензорите на тази една TEGA не показват изобщо някакви частици материал да са влезли през филтъра. Причината е неизвестна.

Вратичките на 7-те фурнички на Феникс имат широчина 10см. всяка и разполагат с филтър с 1мм дупки, който да не пропуска по-големи частици. Евентуална причина за проблема може да е, че самата почва е сплъстена и гъста и липсват фини частици.

Екипът анализира ситуацията и ще снима отново мястото, където направи двете си първи тестови копки, за да се провери дали проблемът е в структурата на почвата. Има и вероятност просто сензорите на фурничката да не отчитат частиците, които всъщност са влезли, но дори това да е така, все още имаме 6 други фурни.

Според Рей Арвидсън от Университета Сейнт Луис, научен ръководител на Феникс, ако се окаже, че проблемът е в почвата, екипът може да опита преди следващото копане да разбута мястото за копане с лопатката, за да се разтрошат буците.

Програмата Феникс е на стойност 420 милиона долара, финансирана от НАСА, изпълнена от Униврситета Аризона със съдействието на Лабораторията за Двигателни Системи (JPL), NASA. Самият апарат Феникс кацна безпроблемно на Марс и вече 13 дена и половина е на Червената Планета.

Двете вратички на отделението на TEGA, което трябваше да се използва за анализ на пробата, са отворени (долу, дясно), но почвата си седи скупчена от горе. Снимка от камерата на роботизираната ръка на Феникс, 06.06.2008. Заслуги: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Max Planck Institute

Източник: NASA

Какво е имало преди Големия Взрив?

Какво е имало преди Големия Взрив и изобщо имало ли е Време в традиционния смисъл на думата? Доста деликатна тема! До сега са ни учили, че преди Големия Взрив просто не е съществувало нищо и все пак екип астрономи може би е на път да докаже, че е имало друга Вселена преди нашата. Адриене Ерикчек и проф. Шон Керъл се опитват да отговорят и на един още по-фундаментален въпрос: Защо времето върви праволинейно от "вчера" към "утре".

Проучването на екипа на проф. Керъл има за основа данните от сателита Cobe, който от 1992г. изучава Космическия Микровълнов Фон (КМФ) - остатъчната радиация от Големия Взрив, когато Вселената е била на едва 400 000г. На КМФ се наблюдават малки температурни вариации, които се смята, че са най-ранните зародиши на днешните галактики. Др. Адриене Ерикчек и колегите й обаче смятат, че те могат и да съдържат следи от предишната Вселена.

Да данните за КМФ от по-новия сателит WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe - 2001г.) също се забелязва, че в едната посока на небосвода флуктуациите (вариации) са 10% повече от противоположната посока. Това може да е наследена структура от Вселената-родител на нашата собствена.

Проф. Керъл и др. Ерикчек обаче мислят, че могат да стигнат и до отговор на въпроса за праволинейността на Времето. Никой не бърка "вчера" с "утре" и всички знаем, че ако счупим яйце, няма как да го съберем. Все пак това не обяснява, защо времето тече по права линия, но това е същината на един много фундаментален физичен закон - втория закон на термодинамиката. Астрономът Артър Едингтън е казал "ако теорията ти е в противоречие с втория закон на термодинамиката, значи няма надежда; обречена е да се сгромоляса срамно".

Професор Керъл обаче изтъква, че този закон е изказан с предположението, че Вселената е започнала живота си в строго подреден ред и състояние, а ако нашата Вселена се е родила спонтанно от празното пространство на предишната Вселена, то това пак би било строго подредено начало. Следователно няма противоречие с термодинамиката.

Още много работа има да се върши обаче. Тепърва трябва астрономите да изчислят, какви изобщо са шансовете, Вселена да се появи от пространството на друга Вселена.

Все пак ако дори малка част от работата на екипа от Калтех даде позитивни резултати, то ще имаме първата информация за това, което е било преди нашата Вселена.
Източник: BBC News