Сферични надуваеми марсоходи могат някой ден да обхождат Червената Планета

Армия от малки сферични надуваеми роботи може икономично да проучва огромни територии от Марс или други твърди планети.

Фредрик Брун от Шведската космическа Организация твърди, че роботите му ще могат да изминават по 30км. на 1 зареждане на батерията.
И преди е предлагана идеята за сферични търкалящи се роботи, но никога те да са надуваеми. Творенията на Брун ще се надуват, удвоявайки размера си до диаметър 30см. Външната обвивка ще е от супер здрав полимер (PEEK - PolyarylEtherEtherKetone), който издържа на високи температури. Освен това ще има слънчеви панели по обвивката, която доста ще наподобява 5-ъгълниците на футболна топка.

В сферите ще има ос, минаваща точно през средата. На нея ще е закачено махало, на което ще се намират всичките инструменти и електроника. Освен това то ще се използва за придвижване, като просто чрез електрически мотор се накланя напред или назад. Така се променя центъра на тежестта и сферата се движи. Освен това махалото ще може да се накланя и на двете си страни за още по-голяма маневреност.

Звучи доста фантастично, но всъщност такива роботи има вече построени и в действие, макар и малко по-големи и ненадуваеми. Важното е, че принципът работи и компанията Rotundus от Стокхолм вече тества такива сферични роботи, за използване за сигурност и наблюдение.

"Тези роботи лесно могат да патрулират върху големи области, като например пристанища, търкаляйки се по сняг, пясък, чакъл - терена е без значение", казва Фредрик Брун, "Сферата се допира само в една точка до земята и така триенето е сведено почти до 0. Това е най-ефективната откъм потребление на енергия геометрична форма за придвижване върху непредвидим терен."

В средната куха ос ще се намират камери, атмосферни сензори и други инструменти, а външната повърхност на обвивката ще е покрита с електроди, които да анализират свойствата на терена под робота.

Приложението за такава технология би било голямо. Например голям марсоход като Спирит и Опортюнити може кацайки на Марс да надува свой собствени мини-сферични съгледвачи и да ги пуска, да разучат околния терен. Със скорост от 30км/ч и способности за анализ на терена, малките помощници ще могат бързо да ориентират големия робот към най-интересните цели за научна дейност.

Идеята за надуваеми роботи идва още от BepiColombo мисията на Европейската Космическа Организация (ESA), която трябваше през 2013г. да лети до Меркурий, но кацащият надуваем елемент е отложен, поради липса на финанси.

Източник: New Scientist