До сега SpaceX тестваха Falcon 9 с един и с три двигателя. Следващата стъпка е направо с 9 и в края на годината тестов полет от Кейп Канаверал. При пълен комплект двигатели ракетата трябва да има тяга 4 000 килонютона и да може да изведе 9,9т. товар в ниска околоземна орбита. Тежкият вариант на Falcon 9 ще има два ускорителя с по още 9 двигателя и ще може да издига 27,5т. товар.
Следващото насрочено събитие около SpaceX е тестов полет на по-малката Falcon 1 през Юни или Юли тази година.
Източник: Daily Space
петък, юни 06, 2008
SpaceX тества своята Falcon 9 ракета с 5 двигателя
Черни дупки може да са осветявали новородената Вселена
Физиците Катерин Мак от Университета Принстън и Даниел Уесли от Кеймбридж смятат, че е възможно спекулативните "първични" черни дупки да са загрявали супата от водород след Големия Взрив чрез силно излъчване на радиация, включително гама-лъчи.
Водордният газ в "тъмната епоха", нямайки си друга работа, основно се е занимавал с поглъщане на радиацията, останала от Големия Взрив. На местата, където (ако) е имало първични черни дупки, той би трябвало да поглъща радиацията от тях и способността му за поглъщане на радиация от Големия Взрив би се намалила. Това си е вид температурна следа и би могло да бъде открита от бъдещи супер чувствителни радио проучвания.
Естествено, дори да бъде открита тази следа, може да има много други причини за затоплянето на водорода на места. Например разлагащи се частици тъмна материя, които изпускат също радиация. Освен това, ако първичните черни дупки са създадени от Големия Взрив, има голяма вероятност да са били с еднаква маса. Ако това обаче е така, те би трябвало по едно и също време да се изпарят и това би създало много рязка температурна разлика, вместо постепенния процес на затопляне, който се наблюдава в различни проучвания.
Миналото съществуване на тези черни дупки е доста спекулативно, но ако все пак се открие такава следа, това може да докаже, че по принцип черните дупки могат да се изпаряват, а това все още не е наблюдавано!
Източник: новия брой на New Scientist
четвъртък, юни 05, 2008
Телескопи с течни огледала... скоро
 6-метровото огледало на експерименталния Large Zenith Telescope до Ванкувър, Канада. Снимка: Paul Hickson, University of British Columbia |
Първата професионална астрономическа обсерватория с течно огледало трябва да се появи през 2009г. Международния Течно-огледален Телескоп (ILMT) ще използва 4-метрово огледало от живак и ще се намира на планински връх в северна Индия. Също така астрономи от Университета Ню Йорк, САЩ са предложили план за 8-метровия течно-огледален ALPACA (Advanced Liquid-mirror Probe of Astrophysics, Cosmology and Asteroids), а има и идеи за такъв телескоп с диаметър на огледалото между 20 и 100м. на Луната. Канадски екип предлага 2-метров течно огледален телескоп за Луната, като първи тест на идеята.
Как все пак работят тези телескопи?
На кратко басейнче с течност се върти и повърхността се извива в точната парабола нужна за фокус на светлината. Главното предимство на тази технология е, че такова "огледало" е много по-леко, евтино и лесно за производство.
За съжаление концепцията има и недостатъци. Телескоп с подобно огледало би бил ограничен до областта небе точно над себе си, поради невъзможността за въртене на огледалото. И все пак един 8-метров телескоп с течно огледало би могъл да наблюдава 1 милиард галактики над себе си и голям брой свръхнови избухвания.
В университета Лавал, Канада се разработват рефлективни течности с голям вискозитет (вътрешно триене), така че да може огледалото на такъв телескоп да се накланя до 30 градуса, което би увеличило многократно полезрението му.
Като цяло тази технология още е в начален стадии на развитие, но постепенно ще се наложи според мен, защото с растежа на диаметрите на съвременните телескопи, рязко нараства и цената им. Течно-огледалните телескопи биха стрували едва 1/10 от цената на традиционалните.
Източник: New Scientist
сряда, юни 04, 2008
Колко ръкава има Млечният Път?
Ново проучване от Университета Уисконсин, САЩ с инфрачервения телескоп Спицър показва, че всъщност ръкавите "Норма" и "Стрелец" липсват. Съдейки по новата супер детайлна инфрачервена карта на галактиката, Стрелец и Норма може да са просто концентриран газ с редки скупчвания на млади звезди, според Робърт Бенджамин от екипа, провел проучването.
За сравнение, другите два главни спирални ръкава "Щит" (Scutum) и "Персей" разкриват в инфрачервения спектър много голяма концентрация на газ и млади и стари звезди. Може би за наблюдател от страни, например от съседната галактика Андромеда, Млечният Път би се откроявал именно с тези два основни ръкава, вместо с четири.
Също така галактиката ни има и няколко малки частични ръкава, например нашата Слънчева Система се намира в мини-ръкава "Орион" на около 7,62±0,32 килопарсека (приблизително 24 800 светл. год.)
Това обаче не е толкова точен въпрос или както Домас Дейм от Центъра по Астрофизика в Кеймбридж, Масачузец, САЩ се изразява "При опитите за създаване на точна картинка на Млечния Път използваме 40% е точна наука и 60% въображение." Все пак галактиката ни е просто купчина материя събрана под общо гравитационно привличане и няма точно определени резки граници на спираловидната форма.
Източник: New Scientist
вторник, юни 03, 2008
Открита е планета, едва 3 пъти по-голяма от Земята
 Концептуална илюстрация на студената екзопланета в орбита около кафяво джудже. Заслуги: Exoplanet Exploration Program/NASA |
Новата екзопланета има орбита като Венера, но се смята, че на повърхността й е дори по-студено от на Плутон, защото тя се върти около кафяво джудже - най-малките и студени звезди. Джуджето е с маса между 6 и 8% от тази на нашето Слънце и вероятно не може да поддържа ядрени реакции в ядрото си.
Тази планета не е от голям интерес за нас поради неблагоприятните си условия, но самото откритие е важно поради няколко причини. Първо, това доказва, че дори много малки звезди могат да задържат собствени планетни системи и космическия телескоп на НАСА Джеймс Уеб, който излита 2013г., ще може да наблюдава такива в близост до Земята.
Второ, за астрономите е изгодно да търсят планети около малки звезди, защото поради ниската им яркост има доста по-голям шанс да се забележи транзита на малък обект като планета.
Откритието е направено чрез ефекта на гравитационните лещи благодарение на телескопа MOA II (Microlensing Observations in Astrophysics) в Нова Зеландия. Също така е потвърдено и от Много Големия Телескоп (VLT- Very Large Telescope) в Чили.
Резултатите ще бъдат публикувани на 1. Спетември в Astrophysical Journal.
Всъщност и по-малка "планета" е откривана, но PSR 1257+12b има едва 2% от земната маса и орбитира около мъртва неутронна звезда.
Източник: New Scientist
понеделник, юни 02, 2008
Феникс откри лед и направи първите си копки
Екипът, ръководещ мисията на Феникс, се радва значително на това откритие, защото явно ледът е доста близко до повърхността, а те се опасяваха, че може да е на до половин метър дълбочина, което щеше да изисква продължително копане с малката лопатка на робота.
След това Феникс оставъ първия си отпечатък върху Червената Планета. Няколко тестови копки в марсианската почва. Камерата на лопатката снима почвената проба и се виждат бели частици, които са или парченца лед или соли. За сведение, снимките не са изкуствено оцветявани, ами камерата на лопатата осветява пробата със червена, зелена и синя светлина по-отделно, като после се композира цветно изображение.
 Снимка на проба марсианска почва от камерата на лопатката Robotic Arm Camera (RAC). Заслуги:NASA/JPL-Caltech/University of Arizona/Max Planck Institute |
По-късно тази седмица се очаква Феникс да изсипе първата си пълна лопатка в една от фурничките си, където пробата трябва да се загрее и състава на изпаренията да се анализира. Преди това да стане, трябва да се направят още малко тестове с ръката и да се провери статуса единия резервен нагревател на фурничката, защото сензорите показват, че един от нагревателите е дал на късо.
С нетърпение чакаме първите резултати от анализ на марсианската почва и евентуално на леда от долу.
Много нови земеподобни планети са открити
В проучването си астрономите от HARPS са използвали метода на гравитационно поклащане - следили са за ефекта на гравитационното привличане на планетата върху Звездата й. Без съмнение, макар и по-малки голяма част от новооткритите планети пак ще са от газов тип като Нептун - водя, водород и хелий от горе. Все пак поне някои ще се окажат скалисти. Това са предварителни цифри, но членовете на екипа са доста сигурни в това.
Новото откритие отваря възможността за нещо, за което астрономите си мечтаят вече дълги години - наблюдаването на транзит на супер-Земя пред звездата й. За да има по-голям шанс това да се случи, е нужно орбиталният период на планетите да е по-къс, а новооткритите екзопланети пасват идеално. Всичките се въртят около Слънцата си за под 50 дена, а някои дори до 10.
Например екзопланета HD 80606, която има невероятно издължена елипсовидна траектория и отдалечеността й от звездата варира цели 30 пъти, е доста добър кандидат за наблюдение на транзит. Тя в момента е скрита зад звездата си, но според Грег Лафлин от Университета Калифорния, тя трябва да е наблюдаема от Земята отново на 6. Юни и имаме шанс 1 към 7, тя да мине точно пред звездата.
Тези транзити обаче не се наблюдават лесно от Земята и за целта разполагаме с няколко сателита, които са способни да забележат транзит. Един от тях е канадския MOST.
Може би се чудите, защо все пак е толкова важно да наблюдаваме, как планета преминава пред звездата си. Все пак това само ще затъмни едва забележимо яркостта й. Ами всъщност чрез анализ на промяната в спектъра на звездата можем да разберем учудващо много неща за екзопланетата. От нейния радиус чак до състава на атмосферата й и плътността й, което пък би довело до доста точни предположения за вътрешната й структура.
Например както писах преди време, Хъбъл откри наличието на метан и водна пара в атмосферата на HD 189733b.
Като цяло новооткритите планети са голяма крачка напред според мен. Все повече си увеличаваме шанса да открием втора Земя като нашата и се приближаваме до ултимативната цел - открието на извънземен живот и друга обитаема планета, подходяща за въглеродни органични форми като нас.
Източник: новия брой на New Scientist
Сферични надуваеми марсоходи могат някой ден да обхождат Червената Планета
Фредрик Брун от Шведската космическа Организация твърди, че роботите му ще могат да изминават по 30км. на 1 зареждане на батерията.
И преди е предлагана идеята за сферични търкалящи се роботи, но никога те да са надуваеми. Творенията на Брун ще се надуват, удвоявайки размера си до диаметър 30см. Външната обвивка ще е от супер здрав полимер (PEEK - PolyarylEtherEtherKetone), който издържа на високи температури. Освен това ще има слънчеви панели по обвивката, която доста ще наподобява 5-ъгълниците на футболна топка.
В сферите ще има ос, минаваща точно през средата. На нея ще е закачено махало, на което ще се намират всичките инструменти и електроника. Освен това то ще се използва за придвижване, като просто чрез електрически мотор се накланя напред или назад. Така се променя центъра на тежестта и сферата се движи. Освен това махалото ще може да се накланя и на двете си страни за още по-голяма маневреност.
Звучи доста фантастично, но всъщност такива роботи има вече построени и в действие, макар и малко по-големи и ненадуваеми. Важното е, че принципът работи и компанията Rotundus от Стокхолм вече тества такива сферични роботи, за използване за сигурност и наблюдение.
"Тези роботи лесно могат да патрулират върху големи области, като например пристанища, търкаляйки се по сняг, пясък, чакъл - терена е без значение", казва Фредрик Брун, "Сферата се допира само в една точка до земята и така триенето е сведено почти до 0. Това е най-ефективната откъм потребление на енергия геометрична форма за придвижване върху непредвидим терен."
В средната куха ос ще се намират камери, атмосферни сензори и други инструменти, а външната повърхност на обвивката ще е покрита с електроди, които да анализират свойствата на терена под робота.
Приложението за такава технология би било голямо. Например голям марсоход като Спирит и Опортюнити може кацайки на Марс да надува свой собствени мини-сферични съгледвачи и да ги пуска, да разучат околния терен. Със скорост от 30км/ч и способности за анализ на терена, малките помощници ще могат бързо да ориентират големия робот към най-интересните цели за научна дейност.
Идеята за надуваеми роботи идва още от BepiColombo мисията на Европейската Космическа Организация (ESA), която трябваше през 2013г. да лети до Меркурий, но кацащият надуваем елемент е отложен, поради липса на финанси.
Източник: New Scientist
неделя, юни 01, 2008
Дискавъри излита безпроблемно на... водопроводна мисия до МКС
7-те астронавта на борда имат 3 запланувани Извънбордни Дейности (EVA), всяка по 6,5ч., по време на които трябва да инсталират главния модул на японската лаборатория Кибо (бел. пр. "Надежда") - 11,2-метров цилиндър с тегло 14,8 тона на Земята. Със совалката е и 10-метровата роботизирана ръка, която ще се използва специално за експериментите на Кибо, когато лабораторията бъде завършена през 2009. Една по интересна задача за астронавтите е да поправят тоалетната на модула Звезда. За целта носят 15-килограмова помпа. Тоалетната в руския модул прави проблеми от миналата седмица и се налага 2ма човека ръчно да "пускат водата", което им отнема около 10 минути!
По-интересен е факта, че Дискавъри е първия полет с новите горивни резервоари - изцяло преправени заради трагедията на Колумбия през 2003г. От тогава до сега се използваха просто леко модифицирани резервоари, а новите трябва почти изцяло да елиминират изтичането на уплътняваща пяна.
Това е третия полет на НАСА за 2008. Остават още 2 планирани, като следващият е на совалката Атлантис за последна поправка на стария Хъбъл. До края на програмата на совалките и тяхното пенсиониране остават 9 полета, запланувани.
Източник: NASA
Космически частици си играят с мозъците на астронавти
Странният феномен на "фосфените" за пръв път е наблюдаван от Бъз Олдрин и Нийл Амстронг по време на Аполо 11 мисията от 1969г. на Луната. Официалното разследване по случая е заключило, че ефекта се дължи на бързо движещи се частици или космически лъчи, минаващи през очната ябълка. Сега обаче нови доказателства предполагат, че фосфените може да се дължат на частици стимулиращи визуалните части на мозъка и има шанс да не са толкова безопасни, колкото се смяташе.
Притесненията идват от факта, че нищо не се знае за ефекта на този феномен върху здравословното състояние на астронавтите в далечен план. Освен това астронавтите от совалките и МКС са до голяма част предпазени чрез магнитното поле на Земята от повечето космически частици. На мисия до Марс или при дълъг престой в една лунна база, облъчването с чуждестранни частици ще е доста по-голямо, а щом тези могат да стимулират визуалния кортекс, вероятно могат да имат ефект и върху други части на мозъка, отговорни за други възприятия, слух, обоняние и тн. Това може да разсея астронавт в ключова ситуация.
Във всеки случай това не е някаква измишльотина. Почти всички хора, летели в космоса, са виждали фосфени със затворени очи, а някои дори с отворени.
До сега за причина на фосфените се смяташе Черенковия Ефект - скоростта на светлината е по-ниска в течността в очната ябълка, отколкото във вакуум и някои високо скоростни космически частици могат да превишат тази скорост (на светлината във очна ябълка или друг прозрачен материал). Това предизвиква нещо като звуковата експлозия при превишаване на скоростта на звука. На този принцип работят и детекторите на неутрино.
Идеята, че Черенковата Радиация може да е отговорна за фосфените, се е появила през 70-те, когато Питър МакНълти и колегите му от колеж в Ню Йорк са поставили собствените си глави пред поток от мюони в ускорителя на частици в Университета Принстън. Действително са видяли проблясъци бяла светлина, но и са стигнали до извода, че Черенков не е отговорен за целия ефект. След като са намалили скоростта на частиците чрез щит, отново са се появявали фосфени. МакНълти си изградил хипотеза, че частици стимулиращи нервните клетки зад окото могат да избутват електрони от околни атоми. Този малък електричен заряд би бил възприет от оптичния нерв като блясък светлина. Експериментите, в които облъчвал дирекно отделни части от мозъка си, обаче не показали абсолютно нищо.
Ливио Наричи, физик от Института за Ядрена Физика в Рим, Италия предприема нов експеримент по този въпрос, който ще бъде отнесен на МКС по-късно тази година. ALTEA (Anomalous Long Term Effects in Astronauts' Central Nervous System) се изразява в големи шлемове, които ще бъдат носени от астронавтите на борда на станцията за по 1 час на сесия. Няколко десетки различни частици преминават през главите им всяка минута и ALTEA шлемовете ще разполагат с няколко детектора на частици с размера на кутия за обувки, които да следят всяка една частица в мозъците на астронавтите. Когато видят фосфен, те трябва да натиснат копче, маркирайки точния час на събитието. Детекторите следят целия мозък, така че независимо дали частицата се е насочила към визуалния кортекс, оптичния нерв или окото, това ще бъде засечено.
ALTEA обаче не е нищо ново. Ранна версия на шлемовете е използвана на станцията МИР и е засякла около 233 фосфена за 26 часа. По-нова версия на МКС обаче е засякла едва 20 проблясъка за 7 часа.
Източник: новият брой на New Scientist
петък, май 30, 2008
Феникс разгъва ръката си, записани са звуци от него
Преди ден и половина от JPL изпратиха сигнал на Феникс разгъне ръката си. За това беше използван орбитъра Mars odyssey, въпреки че проблемът с предаването на сигнал от Марс Риконисънс Орбитър вече го няма. Екипът иска да тества втория, преди да го използва отново за връзка между Феникс и Земята.
Ръката вече успешно се е измъкнала от 4-те скоби, които я държаха стабилно по-време на турболентното приземяване и е пробила, така наречената биобариера, която е предпазвала инструмента от заразяване с микроби на Земята. Ръката има три стави и е била сгъната в продължение на 14 месеца.
Сега Феникс първо ще използва ръката, за да надникне с монтираната камера под тялото си. Така ще астрономите в контролниця център ще могат да огледат третия крак на Феникс, който не се вижда от главната камера. Това е важно, за да е сигурно, че Феникс е стъпил стабилно, преди ръката да започне работа. До няколко дена ще започне да копае в марсианската почва.
Първо бяха пуснати невероятни снимки от спускането на Феникс и мястото на кацане, а сега явно и европейският орбитър Марс Експрес е успял да запише звуци от кацащата сонда. Сигналът е между 7 и 8 килохерца честота и е бил различен благодарение на доплеровия ефект, докато Марс Експрес е излизал извън обхват. ТУК може да чуете звуците, които са записани от най-близко 1550км. В началото и в края съдържа фонов шум от самия Марс, но по средата ясно се различава спускането.
Феникс също разполага с микрофон на борда. Идеята е била да записва звуци по време на кацането в комбинация със снимки, докато се спуска, но инженерите са решили да не усложняват кацането. Все пак микрофонът още е на борда и може да бъде използван на повърхността на Марс.
сряда, май 28, 2008
След малък проблем днес има нови вълнуващи снимки от и на Феникс
Проблемът се е появил вчера следобяд в 16:08 българско време, но не е в самия Феникс, ами в UHF предавателя на сателита Марс Риконисънс Орбитър (МРО). Сателитът е трябвало да предаде инструкции за Феникс от Земята, но никой не знае, какво е попречило на сигнала.
При повторен опит за комуникация рано днес, нямаше никакви проблеми. Също така бяха публикувани нови снимки от HiRISE камерата на МРО, който макар и за кратко без комуникация с Феникс, няма никакви проблеми да го снима от 300км. височина. На снимката в дясно се вижда ясно самият феникс с разгънати слънчеви колектори, парашута и обвивката му долу в ляво и топлинния щит в дясно.
Също така НАСА пусна нова снимка от МРО на Феникс, спускащ се рано Понеделник към повърхността на Марс. Тази е дори по-впечатляваща от миналата, която беше първата снимка на летателен апарат кацащ на друга планета. На новата снимка изглежда, сякаш Феникс се спуска в 10-километровия кратер "Хаймдел", но всъщност това е оптическа илюзия. Сондата всъщност е на 20км. от ръба на кратера.
На друга снимка (ляво) се вижда част от външната обвивка на Феникс на около 300м. от него, което пък означава, че другият бял обект на 
На други снимки пък се виждат ниски хълмове в далечината на около 9км. отстояние, което говори, че е бил изключително ясен ден на Марс с невероятно малко прах в атмосферата.
Метеорологичните данни от първия ден на Феникс на
Сега Феникс ще продължи да прави панорамни снимки на околния терен, който за изненада на астрономите се оказа обсипан с изключително малки полигони (1,5 до 2,5м. широчина). Геолозите в екипа смятат, че полигоните са активни, т.е. често се свиват и разширяват. На Земята подобни образувания са с широчина 15-20 метра, а според анализи на условията в северните региони на Марс, тамошните полигони трябва да са поне 5м. широки. Но не са. За щастие един такъв се намира доста близо до Феникс и той вероятно ще може да копае в почвата на полигона с роботизираната си ръка. Тя се очаква да бъде разгъната и подготвена за работа в началото на следващата седмица.
Лед се топи на Плутон?
Брадли Шефер и екипът му от Университета на Щат Луизиана е сравнил яркостта на Плутон на снимки от американски обсерватории от 1933 и 1934г с такива от 50-те годинни. Астрономите са забелязали, че яркостта на Плутон през 50-те е с 5% по-малка от преди 20 години.
Всъщност яркостта на Плутон непрекъснато се мени, защото оста му е силно наклонена, но точно през 30-те и 50-те би трябвало да е бил с една и съща страна към Земята. За това учените отдават промяната на процес, при който тънката атмосфера на Плутон е замръзнала при отдалечаването му от Слънцето и после се е стопила при приближаването. На мен лично ми звучи малко невероятно, имайки предвид, че ротационния период на Плутон около Слънцето е 248 земни години. Едвали 20г. биха имали такъв голям ефект, но кой знае все пак...
Източник: New Scientist
вторник, май 27, 2008
Русия също в надпреварата за космически туризъм
Сега явно частна компания е поръчала на Завода за самолетен експериментален дизайн Мясишчев да построи космически кораб, с който да се състезават в бъдещата индустрия на космическия туризъм.
За сега инженерите правят начални доклади за технологична възможност на проекта и груб основен дизайн на системата. Поне се знае, че летателното средство ще има 2 пилотски места и 14 за туристи, като може в бъдеще да се разшири за още повече пътници. Корабът ще бъде издиган от традиционен самолет до височина от около 10км., след което ще включва собствените си реактивни двигатели, за да издигне туристите до височина 100км., където да изпитат безтегловност.
За товарен самолет вероятно ще се използват двата Мясишчев ВМ-Т Атлант, с които Русия разполага. Самолетите са конструирани около проекта на руската совалка Буран, но сега ще бъдат използвани за комерсиален космически туризъм. Те са способни да издигат до 50т. товар, а корабът за туристите ще тежи около 27т.
Компанията, чието име не е упоменато, съвсем очевидно иска да е пряка конкуренция на Вирджин Галактик, но за сега не са дадени никакви срокове за проекта.
Феникс е заснет при спускането си в атмосферата на Марс
Сателитът Марс Риконисънс Орбитър (МРО) е успял да направи една снимка на спускането на Феникс с HiRISE камерата си. МРО е бил над 200км. над Феникс и това ясно показва, колко добри са инструментите му за снимане.
На снимката ярко се отличава 12-метровия парашут и самия Феникс отдолу на фона на повърхността на планетата. Мениджърът на проекта МРО Джим Ериксън твърди, че заснемането на изображението е било по-скоро късмет, защото шансовете Феникс да излезе сред снимките на HiRISE са били под 40%.
Все още не се знае кой точно момент е това от спускането на Феникс, но инженерите предполагат, че на снимката апаратът е на около 10км. от повърхността.
Тези снимки бяха запланувани, за да може в случай на авария да се определи по тях какво се е объркало, сега пък ще помогат за бъдещи подобни мисии, защото Феникс кацна абсолютно безпроблемно почти на предвиденото място вчера рано сутринта. Вече е заснел няколко снимки със стереоскопичната си камера, оцветени ръчно от НАСА, а до седмица трябва да започне да копае в марсианската почва в търсене на органични молекули. На мястото на кацане на Феникс е измерена около -77 градуса по Целзий температура и за това астрономите от проекта са доста оптимистични, че могат да бъдат открити запазени органични молекули.
