Марсоходите през Март част 1: Опортюнити

Месечен обзор на дейността на Марсоходите Спирит и Опортюнити: Март

Мисията на JPL, NASA (Jet Propulsion Laboratory) за изследването на Марс чрез марсоходите Спирит и Опортюнити постигна значителен успех и двата робота все още провеждат научни дейности с пълна пара 4 години след пристигането си на Червената планета.
На Космическа Одисея ще получавате обзор на дейността им всеки месец.

Част 1: Опортюнити намира още доказателства за вода

Опортюнити завърши тестовете на последната си цел "Dorsal", част от скалата "Gilbert" в кратера Виктория. Dorsal представлява изпъкнала "перка" (представете си перка на акула), създадена от минерали в пукнатините на скалата, която е еродирала отдавна под климатичните условия на Марс.

Данните взети от спектрометъра Мосбауер и рентгеновия спектрометър за Алфа-частици сочат, че "перките" на Гилберт съдържат големи количества от минерала херматит. Той често се среща при кръглите Конкреции, наречени "боровинки". Смята се, че тези скални образувания се формират под въздействието на течаща вода.

Учените от екипа на мисията търсят такива, от както Опортюнити кацна в кратера Ийгъл преди повече от 4 години.

Преглед на дейността ден по ден:
Получавайки инструкции от Земята, чрез своята собствена антена и изпращайки данни към нас чрез UHF антената на орбитъра Mars Odyssey, Опортюнити извърши следните дейности през месец Март:

Ден 1463 (5. Март, 2008): Опортюнити проведе диагностични тестове на роботизираната си ръка и направи микроскопични снимки на Дорсал. В продължение на 10 часа събираше данни със спектрометъра Мосбауер от цел наречена "Опашката на Дорсал". (Да знам, досадно е, че НАСА дава имена и на най-дребната прашинка, но какво да се прави). Също така марсоходът направи и първата част от панорамната снимка на ръба на кратера Виктория. Също така направи и цветни снимки чрез всичките си 13 филтъра на камъка "Джин", който се намира на склона над марсохода.

Ден 1464: Опортюнити рестартира Мосбауер и продължи да изследва Опашката на Дорсал; направи втората част от панорамната снимка с висока резолюция на ръба на Виктория и изпрати данните чрез UHF антената на Mars Reconnaissance Orbiter (MRO). Също така направи детайлни снимки на скалата "Lyell Oxford".

Ден 1465: Опортюнити рестартира спектрометъра и продължи изследването на опашката на Дорсал. Следва и третата част на панорамата на Виктория.
Марсоходът направи тест за предаване на компресирани данни по антената на MRO и също така измери нивото на газа Аргон в атмосферата на Марс чрез рентгеновия спектрометър. Опортюнити направи и няколко снимки на хоризонта за калибриране.

През следващите пет дена 1466, 1467, 1468, 1469, 1470 Опортюнити продължи да изследва Опашката на Дорсал всеки ден със спектрометъра Мосбауер, направи микроскопични снимки на опашката и на новата цел с име "Dorsal New" и завърши 3,4,5,6, 7 и 8-ма част от панорамната снимка. Също така снима и склона на кратера.

Може ежедневието на робота да ви се струва малко еднообразно, но този процес все пак е бавен, а благодарение на мисията на двата марсохода, вече знаем много повече за нашия най-близък съсед Марс.

Общ изминат път от марсохода Опортюнити до ден 1469 (12. Март, 2008) или така наречената Одометрия: 11 671 метра.

Космолози изследват структурата на тъмната материя (статия)

Изкривяването на светлината на галактиките показва мрежовидната структура на "тъмната материя". Година: 2000 Заслуги: CFH Telescope

В последното десетилетие космолозите с много проучвания са стигнали до едно доста точно съотношение на състава на Вселената. Около 75% е така наречената "тъмна енергия", която е отговорна за ускоряващото се разширяване на пространството; 21% представлява "тъмна материя" и едва около 4% от вселената е обикновената материя под формата на газ, звезди, планети и тн. Учените още са доста далече от разбирането на истинската същност на "тъмната енергия" и "тъмната метерия", но в последните години се правят доста точни модели на разпределението на "тъмната материя".

Екип астрономи от 11 института проучва небето с 3,6-метровия телескоп CFHT (Canada-France-Hawaii Telescope). Те за първи път през 2000г. направиха точен модел на разпределението на "тъмна метерия" в зона с размери 2 квадратни градуса от небето (10 пъти размера на пълна Луна).

Сега астрономите пуснаха подробен доклад с измерванията им от последните години ето ТУК (PDF файл). Ако все пак не ви се чете пълния труд, изводът от всичко общо взето е: Ω_m = 0,248 +- 0,019 и σ₈ = 0,771 +- 0,029, където Ω_m е плътност на материята, а σ₈ е амплитуда на силовия спектър на материята.

До сега екипът е проучил над 170 квадратни градуса от небето или 270 милиона светлинни години. Една от тези зони се вижда на изображението долу. 6 квадратни градуса непосредствено до Големия Чайник, част от съзвездието Голяма Мечка. Също така се вижда увеличена зона с размери 3 квадратни ъглови минути - малко крайната резолюция, на която е способно човешкото око. Там има няколко звезди и стотици бледи галактики отзад.

Примерна снимка на MegaCam. Мъглявината Розетка, в чийто център седи отворения куп NGC 2244. Заслуги: CFHT 2003г.

Техниката, която учените от CFHT използват, за да правят триизмерна карта на разпределението на тъмната метерия се нарича Гравитационно Изкривяване. Този ефект е предречен от Айнщайн и произлиза от Теория на Относителността, гласейки, че телата, които имат маса изкривяват структурата на пространството и времето и пречат на лъч светлинада се движи по права линия. Така светлината от галактиките бива едва забележимо изкривена при преминаването си през космическата мрежа на тъмната материя.
Космолозите могат да засичат тези малки изкривявания благодарение на уникалната MegaCam камера на телескопа. Тя съдържа 40 CCD чипа, всеки от които има резолюция над 9,5 MP. Камерата има огромно поле на наблюдение и отлично качество на образа.



Не се плашете да натиснете (за увеличение) графиката, може да изглежда малко плашеща, но всъщност не е толкова сложна за разбиране.
Данните събрани от CFHT екипа са точно определени и съответно няма как да са в съответствие с всички космологически теории. Графиката илюстрира именно това. Зелената линия на двете графики представлява една твърде "сгъстена" и "наблъскана" Вселена, а синята е прекалено разредена. Измерванията гравитационното изкривяване са черната линия и както се вижда от лявата графика, те съвпадат с данните от спътника WMAP (в жълтото поле), направил карта на Космическия Фонов Шум. Параметрите "сгъстваемост" и плътност от лявата графика не са един и същ.
"Сгъстваемостта" (сигма8) е способността на материята да се натрупва в определени зони на нещо като "купчинки".
От дясната графика пък ясно се вижда, че колкото по-малък и съответно далечен обект се наблюдава, толкова по-трудно е да се забележи някакво отклонение.

Получените данни от CFHT са важна стъпка за Космологията и утъпкват пътя за бъдещи изследвания върху цялото небе през следващото десетилетие. Те могат евентуално да разкрият същността на "тъмната материя" и "тъмната енергия" и да покажат дали една модификация на Теорията на относителността би могла да обясни тези явления или ще ни трябва изцяло нов модел..

Официален сайт на проекта: http://www.cfht.hawaii.edu/

Радио телескопи намират органични молекули в космоса

Радио телескопи са засекли слаб, но сигурен сигнал от ацетонитрил - предшественика на амино киселините. Заслуги за снимката: Sven Thorwith, MPIfR (inset)

Радио астрономи откриха доказателство за молекули подобни на амино киселина в облак прах на 25 000 светлинни години от Земята. Макар че откритието не доказва, че сложните органични структури идват от космоса, ясно показва, че основите на живота съществуват и другаде в Млечния Път и може да засяват други планети със семето на живота.

Тези молекули са открити с радио телескопи - супер чувствителни сателитни чинии, които могат да засекат изключително слабите радио сигнали, създадени от подобни газови облаци.

Радио астрономите обичат да търсят молекули в облака LMH (Large Molecule Heimat), който се намира към центъра на Млечния Път, в посока на съзвездието Стрелец. Облакът получава енергията си от гореща млада звезда в ядрото си и е пълен с всякакви най-различни молекули. Има повечето от 140-те различни молекули откривани до сега в космическото пространство.

Чрез радио телескопи в Испания, Франция и Австрия, екип учени от Института по радио астрономия Макс Планк в Бон, Германия са сканирали LMH за сигнали с точно определена дължина на вълната, които биха разкрили съществуването на по-сложни молекули. Събрали са общо над 3700 спектрални линии и 51 от тях безспорно са били на амино ацетонитрил - молекула подобна на примитивна амино киселина.

"Едвали тези молекули са уникални за облака LMH. Други региони за формиране на звезди би трябвало също да имат подходящи условия за образуване на амино ацетонитрил и дори истински амино киселини", казва ръководителя на проучването Арнауд Белоше.

Откритието на подобни молекули е важна стъпка за радио астрономията, защото тези изключително трудно се формират при екстремните температури на космоса. "Твърде топло и се разрушават, твърде студено и не могат да се формират", обяснява Антъни Ремиджан от Националната Радио Обсерватория в Шарлотсвил, Вирджиния. "Тези открития показват, че нужната химия за създаването на молекулите на живот, съществуват в космоса и даже са често срещано явление".

Индия може да изстреля втори човек в космоса

Почти четвърт век след полета на първия индийски космонавт Ракеш Шарма на борда на Союз Т-11, Индия може би ще изпрати втори човек в космоса.

Чрез изпращането на втори космонавт, Индия иска да набере още опит за собствената си пилотирана космическа програма и Москва насърчава този ход.
Състояла се е среща между представители на Индийската Космическа Организация и руската - Роскосмос в Москва, но преговорите явно са още в съвсем начален стадий.

"Да, говорихме с ISRO (Indian Space Research Organisation) за възможното изпращане на втори индийски гражданин в космоса на борда на Союз", потвърждава представител на Федералната Руска Организация "Роскосмос".

През Април 1984 Индия изпрати първия си космонавт Ракеш Шарма на борда на съветския Союз Т-11 за една седмица на орбиталната станция Салют.

Най-големият метеоритен сблъсък във Великобритания

Учените от британските университети Aberdeen и Oxford откриха доказателство за местонахождението на най-големия метеорит, ударил Британския остров. Те вярват, че голям метеорит е ударил северозападна Шотландия, близо до градчето Улапуул преди около 1,2 милиарда години.

До сега се смяташе, че необичайните земни формации там са образувани от волканична дейност, но учените публикуваха сега в журнала Geology, изследванията си върху слоеве от скалите и смятат, че това е материал изхвърлен при сблъсъка на метеорита. Материалът е разпръснат в радиус 50км.

"Химическия състав на скалите показва характерни признаци за материал от метеорит с високо съдържание на Иридий, който обикновено се намира в много малки количества в някои скали на Земята. Намерихме още доказателства, след като прегледахме скални проби под микроскоп.", казва Кен Амор от Университета Оксфорд.

Идеята за вулканичния произход на кратера винаги е била не особено добра, защото никъде наоколо няма вулканични седименти или вулканични шахти.

От формирането на Слънчевата Система насам, Земята и другите планети често са били бомбардирани от метеорити. Някои от тези удари са били достатъчно големи, за да оставят кратери. На Земята има останки и сведения за 174 кратера.

Кен добавя: "Това е най-впечатляващия метеоритен сблъсък на Британския остров до днес и смятаме, че откритието на сблъсъка може да помогне за разбиране на древни кратери, оформили повърхностите на други планети, като Марс например."

Защо има повече материя от антиматерия във Вселената?

Най-нови изследвания, с главно участие на астрономи от Университета Мелбърн, целят да разкрият защо има достатъчно материя във Вселената, че да съществува всичко.
Резултатите са публикувани в престижния журнал Nature.
"Б-мезоните са целта на нашето разследване и са много интересна тематика, защото могат да формират изцяло нов клон на атомната физика", казва проф. Мартин Сейвиър от катедрата по физика на университета, ръководител на експеримента.

Сейвиър разказва, че Б-мезоните (адрони, съставени от кварк и антикварк) съдържат тежки кварки, които могат да бъдат пресъздадени само в супер мощни ускорители на частици. Разпадането им, предлагат добър начин за симулиране на условията при най-първата частица от първата секунда след Големия Взрив, дал начало на Вселената.

"Вселената ни е изградена почти изцяло от материя. Ние сме свикнали с тази идея, но това изцяло противоречи на моделите ни за взаимодействията между маса и енергия. Според тези теории, не би трябвало да има достатъчно маса, за да съществуват звезди, камоли живот."

Според Сейвиър несъответствията между моделите и това, което реално се наблюдава във Вселената, налагат образуването на нов принцип на физиката, който още не е открит.

Професорът заедно с неговите колеги от експеримента Belle, в японския ускорител на частици KEK, са създали голям брой Б-мезони и техните анти частици и са наблюдавали как се разпадат двата вида. Забелязали са малки разлики. Повечето от резултатите се вписват в стандартния модел на атомната физика, но тези малки разлки при разпадането са в противоречие.

"Това са вълнуващи резултати, защото нашият експеримент показва, че е възможно да се образува нов физичен принцип, който да обясни как се е стигнало до там, че Вселената ни да е способна да поддържа живот." - проф. Мартин Сейвиър.

Гейзерите на Енцелад изхвърлят коктейл от нужните съставки за живот

Космическият апарат Касини явно все пак е успял да анализира пробите, взети от гейзерите на Енцелад и резултатите са доста изненадващи.

Касини облетя спътника на Сатурн на 12. Март, прелитайки на 50км. от повърхността със скорост 51 000 км/ч. Тогава екипът, който ръководи проекта Касини-Хюгенс, обяви, че поради софтуерен проблем Касини не е успял да анализира състава на гейзерите. Явно все пак има резултати. НАСА обяви днес, че изхвърляният от гейзерите материал съдържа нужните съставки за живот! Водна пара, въглероден диоксид, въглероден моноксид и още органичен материал с концетранция 20 пъти по-голяма от очакваното!

Учудващото е, че материалът, който излиза изпод повърхността на спътника, доста прилича по състав на обикновена комета. Това повдига някои въпроси относно формирането на системата на Сатурн.

"Енцелад определено не е комета. Кометите имат опашки и обикалят Слънцето и Енцелад има вътрешен източник на топлина, докато кометите са активни заради слънчевата светлина. Коктейлът на Енцелад е от въглеродна вода и намеци за земен газ."

Доказателство за вътрешното затопляне на Енцелад е тази снимка на Южния Полюс от инфрачервения спектрометър на Касини. Тези пукнатити, именувани "тигрови ресни", имат необичайно висока температура в сравнение с околния пейзаж (поне с 90 градуса повече). Най-малко температура -93°C е засечена. Това е със 17 градуса повече от последното замерване на температурите на южния полюс на Енцелад. Звездите показват местонахождението на познати гейзери. Най-топлите региони на "тигровите ресни" съвпадат с 2 от гейзерите.

Според Джон Спенсър, който също работи по проекта Касини, необичайно топлите региони сочат, че верочтно подземните води на спътника са по-скоро близко до повърхността.

"Енцелад има топлина, вода и органични съединения, някои от основните съставки на Живота.", - Денис Матсън от проекта Касини в JPL NASA. "Имаме рецепта за живот, но все още остава една последна съставка - ТЕЧАЩА вода."

Индевър кацна благополучно днес

Совалката Индевър кацна безпроблемно рано днес (02:39ч. българско време) със 7-членния си екипаж на пистата на Космическия Център Кенеди.

"Беше страхотна мисия от началото до края" е първия коментар на командира на совалката Доминик Гори вече на Земята. Заедно с него на борда на совалката бяха: пилота Грегъри Джонсън, НАСА специалистите Робърт Бенкън, Майк Форман, Рик Линхан, японския астронавт Такао Дой и французина Леополд Ейхартс, който се връща след почти 2 месеца на станцията.

За рекордно дългата 16 дневна мисия, екипът проведе 5 извънбордни дейности. Броят им също е рекорд за сега. Астронавтите инсталираха канадския робот Декстър - машина с две 3,4-метрови ръце за $209 милиона и първия модул от японската лаборатория Кибо. Също така тестваха специалния инструмент T-RAD за поправка на топлинния щит на совалката. Проучиха повредената свръзка, която се грижи за правилната ориентация на десния комплект слънчеви панели и накрая закачиха 15-метровата сензорна стрела на совалката за екстериора на Международната Космическа Станция.

"Не можех да си представия, мисията да протече по-добре от това.", казва шефът на НАСА Майкъл Грифин. "Количеството работа свършено от екипа, можеше да се побере в две отделни мисии!"

За 16 дневната мисия STS-123, совалката Индевър, която излетя на 11. Март, е обиколила Земята 249 пъти с общ изминат път - 10 милиона километра.

Сега, след като совалката кацна, се разчисти път за европейския автоматичен транспортен кораб (ATV) Жул Верн, който ще направи няколко тестови маневри, преди да се скачи със станцията на 3. Април.

Французинът Леополд Ейхартс се надяваше да дочака пристигането на Жул Верн, но се наложи да се върне на Земята, остъпвайки място на американеца Гарет Райсман. "Щеше да е страхотно, но пак бях голям късметлия и няма да се оплаквам", казва Ейхартс, "Радвам се, че се връщам на Земята, а това ще е един страхотен спомен за мен."

Линхан пък се върна и с нещо повече от добри спомени. Той беше взел със себе си на борда на совалката снимката на починало момче от неговия роден щат Ню Хампшир. Детето е искало да стана астронавт приживе като всички момчета в тази възраст.

Това беше 122-рата мисия на совалките и втората от шест планирани за 2008г, както и девета от катастрофата на Колумбия през 2003.

Следващата мисия на совалката Дискавъри ще закара главния модул на Кибо, лабораторията на JAXA (Japan Aerospace Exploration Agency) до вече 70% завършената космическа станция.
Горивният резервоар за Дискавъри пристигна вчера на Космическия Център Кенеди, малко по-късно от планираното. За това и може мисията да бъде отложена с няколко дена от оригинално запланувания 25. Май.

НАСА планира още 11 мисии на совалките преди 2010, когато ще бъдат пенсионирани.

"Вече МКС наистина може да се каже, че е международна", каза НАСА мениджъра по програмата Майк Суфредини. "Без съмнение МКС е най-големия международен проект, предприеман от човечеството."

Навигационната система Glonass ще има 30 сателита

Glonass (Global Navigation Satellite System) е руската алтернатива на американския GPS, за цивилно и военно ползване. Навигационната система ще се състои от 30 Glonass-M и Glonass-K сателита, когато бъде завършена през 2010.

"Системата ще има 30 вместо 24 сателита и два от тях ще се използват за главни координатори на действията.", казва главният дизайнер на проекта.

За момента има 18 сателита на Glonass в орбита около Земята и би трябвало да осигуряват покритие поне над руска територия.
Още 6 сателита ще бъдат изстреляни тази година и първите два сателита от новия модел Glonass-K ще бъдат изстреляни през 2009. Glonass-K се очаква да имат срок на работа от 10 години.

В проекта са вложени около $380 милиона от федералния бюджет на Русия за 2007 и $181 милиона за 2006г.

Космическият самолет Lynx на XCOR Aerospace

XCOR Aerospace от Калифорния обявиха плановете си да навлязат в бъдещия сектор на космическия туризъм със собствен космически ракетен самолет под името Lynx.
Lynx е с размера на малък чартърен самолет и след пускането си през 2010 ще може да прави по-няколко полета на ден, използвайки ракетен двигател с течно гориво. Самолетът ще стига до ниска орбита от около 60км. Всеки полет ще трае около половин час и пътниците ще изпитват няколко минути безтегловност. Билетът обаче няма да е по джоба на всеки с цена от $100 000.

Макар че основната цел на проекта е туризъм, XCOR Aerospace ще предлагат изнасяне на експерименти за микрогравитация в орбита с помощта на Lynx. Също така ще може да издига малки сателити в орбита с ъпгрейд наречен Lynx Mark 2.

Компанията работи вече 3 години по ракетния самолет и скоро ще започнат тестове с бившия НАСА пилот на совалката Rick Searfoss. В проекта са вложени общо около $10 милиона.

Компанията също така има договор с Rocket Racing League за разработката на първата генерация космически състезателни самолети.

XCOR Aerospace е основана през 1999 и е направила първия частен самолет с ракетен двигател с течно гориво.

Един от марсоходите е застрашен от изключване

Екипът, койтро управлява марсоходите Спирит и Опъртюнити е получил лоша новина. НАСА иска да намали с 40% бюджета на този проект, което ще рече около 4 милиона долара до края на фискална година 2008. От това съкращение на бюджета един от двата марсохода ще трябва да бъде изключен.

Поддръжката на 2та общо възлиза на около 20 милиона долара годишно. Спирит и Опъртюнити са на Марс от 2004 и отдавна преминаха оригиналната си 90-дневна мисия.

Изключването на 1 от двата марсохода ще спести наистина много пари, но ще е за сметка на науката. "Ще прегледаме какви опции имаме... но съм сигурен, че в крайна сметка ще трябва да се прекратят всички научни операции на един от двата марсохода.", казва Стийв Скуайърс от Университета Корнел.

И двата робота са в добро техническо състояние и правят добри открития ежегодно, но Скуайърс предполага, че Спирит е вероятния кандидат за изключване поне за фискалната 2008 година.

Също така екипът на марсоходите е уведомен, че през 2009г. трябва да очакват съкращение с още 8 милиона долара, което ще нанесе още по-голям удар върху научната програма на проекта.

Има и слухове, че НАСА се готви да съкращава бюджета и евентуално да прекрати мисията на oрбитърa "Марс Одисея", който е от 2001 в орбита около Марс.

В търсене на новата Земя (статия)

Телескопът на НАСА - Кеплер ще търси за земни планети сред 100 000 звезди.

В последното десетилетие астрономите са открили над 250 планети около чужди далечни звезди. Повечето от тях са гигантски горещи Юпитери или дори по-големи. Няколко с размер като Нептун и нито една от земен тип.

Това скоро ще се промени. НАСА проекта "Кеплер" беше избран през 2001 за реализация. Той представлява космически телескоп, който ще следи за земни екзопланети. "Първият проект на НАСА, способен да засича малки планети като Земята в орбити около чужди звезди", описва проекта David Koch, астрофизик на НАСА от Изследователския Център Ames в Калифорния, главен ръководител на проекта "Кеплер".

Кеплер и екипът му успешно са завършили редица тестове на камерите на телескопа, чрез хардуер идентичен с този, който ще бъде използван на самия телескоп.

Телескопът Кеплер ще следи за планети, които преминават пред звездите си, гледано от нашата Слънчева Система. Кеплер няма да може да види самите планети, но ще засича лекото затъмняване на светлината на звездата, предизвикано от транзита на малката планета.

Разбира се това затъмняване ще е невероятно малко: 1/100 от 1% за планета с размери горе-долу като на Земята. За сравнени, ако гледате през затворен прозорц, а после го отворите и отново гледате от там, промяната в интензитета на светлината ще е около 1%. Детекторите на Кеплер ще измерват промени под една стотна от 1%.

Тъй като ефекта е толкова малък, Кеплер ще бъде изстрелян в орбита около Земята. "За да следиш за транзити на планети, трябва да отидеш в космоса. Причината е атмосферата на Земята", казва Koch. Когато звездите мигат в нощното небе, гледано от повърхността на планетата ни, промените в интензитета на светлината им е доста над предизвиканото от транзит на малка планета. "Можете да откривате гигантски планети, използвайки този метод от Земята", обяснява Koch, "Но за намиране на по-малки обекти трябва телескопът да е в космоса."

Орбиталното време на една планета може да трае от няколко часа до цели години. Самият транзит обаче трае едва няколко часа. Koch разказва, "Ако например се отдалечим от Слънчевата Система и погледнем към Земята, транзитът й пред Слънцето ще трае около 13 часа." Чрез отчитане на времето за транзит и знаейки масата на звездата, екипът на Кеплер ще може да изчиски разстоянието на планетата от нейното слънце. Колкото по-голяма е планетата, толкова повече светлина от звездата ще блокира.

Кеплер ще наблюдава група от над 100 000 звезди в продължение на 4 години, измервайки яркостта им на всеки половин час.

Кеплер очакват накрая да са засекли поне Меркурии прави "транзит" пред Слънцето. Снимката е на японския сателит Hinode. Заслуги: Hinode JAXA/NASA/PPARC

Първите планети, които Кеплер ще открие, логично ще бъдат най-близките до звездата. "Всички с орбитален период около 1 седмица или по-малко, ще бъдат засечени още първия месец", казва Koch. "С времето ще можем да засечем все по-отдалечени планети. След първата година ще сме засекли планетите с периоди от по няколко месеца. Причината за 4-годишния срок на мисия Кеплер е, че за 4 години евентуално бихме засякли 4 транзита на планета в екосферата на звездата".

Екипът на Кеплер ще изчака 4 равномерно разделени транзита, преди да е сигурен, че е открил кандидат за втора Земя. Също така ще има допълнителни проучвания на въпросната звезда от наземни телескопи, за да се ограничат възможни алтернативни обяснения за временното затъмняване.

Около 5000 от звездите, които Кеплер ще следи, са с размер около нашето Слънце и са достатъчно ярки, за да се засечат планети от земен тип около тях. За съжаление повечето от звездите, които Кеплер ще наблюдава, ще имат планети в орбити, които не са в една равнина със Земята и няма да могат да бъдат засечени. Все пак дизайнерите на 50 планети със земни размери и в екосферата (където може да има живот).

Тези открития ще са ясно доказателство, че планети като нашата са често срещано явление в тази галактика. Ако все пак не открием тези 50 планети, това също ще е голям резултат. "Ако очакваме 50, но не намерим нищо или само 1-2, тогава ще можем да кажем, че планетите от земен тип са голяма рядкост. И в двата случая 4-годишната мисия, ще е изпълнила целта си и учените ще имат доста по детайлно разбиране за разпределението на планети в галактиката от сега."

На скоро Koch и колегите му тестваха камерите и прилежащата им електроника в Изследователския Център на НАСА - Ames. Кеплер ще има 42 CCD камери, всеки чип с размери 1х2 инча - общо 95 мегапиксела разделителна способност. За сравнение CCD чиповете на дигиталните фотоапарати са с размера на нокът и дори професионалните фотоапарати имат резолюция от около 10-12MP.

За теста Koch е построил изкуствено поле с 1600 "звезди". Всяка представлява малка квадратна дупка, пробита с лазер, с широчина 10 микрона. Зад някои от тези дупки е сложил жичка с широчина като човешки косъм, а отзад е поставен с

Инжинери преглеждат главното огледало на Кеплер. Заслуги: Ball Aerospace

ветлинен източник. Цялият механизъм е бил затворен в стая устойчива на вибрации, заобиколен от охладители и нагреватели, които да поддържат точна постоянна температура до 50 хилядни от 1 градус.

За симулация на транзит, Koch пуснал електричество по жицата, предизвиквайки нейното леко издуване с около 12 нанометъра. Този процес блокирал малко от светлината, идваща през дупката, достатъчно за да се види през камерата, как би изглеждал един транзит на планета.

"Провеждахме някои тестове с цели седмици непрекъснато, за да сме сигурни, че системата е стабилна", казва Koch. "Все пак не искаме да се повтори грешката на Хъбъл."

Този и останалите проведени тестове са високо успешни и показват, че камерите на Кеплер ще работят на нивото, което се очаква. Останалото ще се разбере след излитането на Кеплер през Февруари 2009г.

Оригинална статия: Хенри Бортман

Може да има втора Земя около най-близката звезда до нас

Алфа Кентавър (в ляво от средата) изглежда като една точка, но всъщност е тройна звездна система. Заслуги: Claus Madsen/ESO

Екзопланета от земен тип може да се намира в най-близката звездна система до нас - Алфа Кентавър. Тя е тройна система - Кентавър А, Кентавър Б и червеното джудже Проксима Кентавър. Астрономите смятат, че в орбита около Алфа Кентавър А може да има втора Земя и ако е така до няколко години ще бъде открита.

Алфа Кентавър е най-близкия "свят" до нашата собствена Слънева Система и се намира на малко над 4 светлинни години (около 41,5 х 10¹²км.) Две от трите звезди Кентавър А и Б съдържат тежки елементи, които са характеристика на звезди родени с протопланетарни дискове (от тях се раждат планетите).

Според компютърни симулации на астрономи от Университета Калифорния около една от двете или и двете звезди трябва да има поне една земна планета. Освен това симулациите показват, че такава планета може да се намира в екосферата на звездата (зона, където може да съществува живот).

Намирането на тези планети може да отнеме доста време, но не изисква никакви нови техники. Учените предлагат да се използва метода на Радиалната Скорост, при който се следи за малки поклащания на звездата в следствие на гравитационното поле на малка орбитираща планета.

Чрез този метод са открити повечето от 228-те познати екзопланети. До сега обаче той е открил главно големи горещи планети от тип "Юпитер", защото се забелязват по-лесно заради по-големите поклащания на звездата.

Сега астрономите се надяват да открият малка земна планета, чрез същият метод с още по-точни измервания.

Greg Laughlin от калифорнийския университет смята, че Алфа Кентавър Б е особено подходящ кандидат за този метод на търсене, защото е доста спокойна. Атмосферите на повечето звезди имат по-бурни "изблици", които биха скрили едно толкова леко поклащане, каквото би предизвикала една малка земна планета.
Също така заради близостта си до Земята, Кентавър Б е изключително ярка, което означава, че астрономите могат бързо да правят точни измервания на спектъра на светлината й.

Все пак изследователите смятат, че ще им трябват поне няколко години следене на системата Алфа Кентавър, за да изключат случайните грешки и да отчетат истинско трепване. Едно такова е със скорост от едва 10см/сек.

Laughlin и екипът му ще започне да следи системата Алфа Кентавър през Май, използвайки 1,5-метров телескоп в американската обсерватория Cerro Tololo в Чили.

Новостите по сайта

Може би сте забелязали, че Космическа Одисея вече има собствен домейн адрес: www.space-odyssey-bg.net, вместо поддомейн на blogspot.com. За момента обаче трябва задължително да се изписва www. пред адреса, за да се отвори.

Друга голяма промяна по сайта е, че замених оранжевото B на Blogger от url адреса с този малък Сатурн в пълната му прелест. Картинката се вижда пред адреса на сайта във всички браузъри, освен Internet Explorer по незнайни причини. Изборът е добър не само, защото Сатурн очевидно е една от най-красивите планети на китната ни Слънчева Система, но и защото много подхожда на името. Все пак в книгата, на която е кръстен блога, се разказва за пътешествие именно до Сатурн или по-точно неговата луна - Япет.

Трето: не може да сте пропуснали факта, че вече под всяка публикация седи бутонче "Добави". С него може да добавяте всяка една новина или статия, която смятате за интересна, в SVEJO.NET. Ако пък вече е добавена и на бутончето пише "Свежо", може да натиснете цифрата от ляво, за да гласувате за публикацията. Този един незначителен клик е важен, защото спомага за популяризирането на блога и достигането на астрономическите новини до по-широка аудитория. Така че не се плашете, бутончето не хапе.

Друга важна новост е наличието на абонаменти в RSS формат или по e-mail. Полето за това се намира в лентата от дясно. ВНИМАНИЕ! E-mail абонамента не ви регистрира и за RSS бюлетина и не ви прави subscribe-нат reader, а просто ще получавате всяка новина на mail адреса си. Т.е. двете опции са различни, но еднакво удобни и полезни. За абониране към RSS емисия, просто натиснете голямото оранжево лого на FeedBurner.

И последната скорошна добавка към сайта е Слайдшоу-то от дясно. Като натиснете която и да е от снимките, ще я видите в голяма резолюция и с доста подробно описание на български език. За момента има само няколко снимки, но все пак фийчъра е едва от днес и тепърва ще добавям още красиви картинки. За тяхната галерия също може да се абонирате чрез RSS - ТУК.

Знам, че новостите не са особено впечатляващи или фрапиращо големи, но все пак това са важни стъпки към израстването на блога в един по-сериозен проект: астрономически новинарски сайт.

Приятно браузване!
Мартин Сотиров

Завършена е последната EVA за мисия STS-123

Двамата астронавти Robert Behnken и Michael Foreman завършиха последната 6-часова извънбордна дейност (EVA) за мисия STS-123 на совалката Индевър. Двамата се прибраха в МКС (Международната Космическа Станция) в 04:36ч. българско време за заслужена почивка, преди да отлетят към Земята утре (Понеделник).

Главната цел на извънбордната дейност беше да се откачи сензорната стрела, с която се инспектира топлинния щит на совалката, от роботозираната "ръка". Тя обикновено се връща на Земята, но по време на следващата мисия STS-124 на совалката Дискавъри, чиято задача е да досглоби Японската лаборатория Кибо, няма да има място за стрелата. За това двамата астронавти трябваше да я прикачат към екстериора на МКС, свързана с кабел, за да се поддържат инструментите й топли.

След като се справиха с това Foreman се отправи към гигантската 3-метрова свръзка, която трябва да завърта десния комплект слънчеви панели към Слънцето, използвайки максимален потенциал за производство на електричество. Тя е повредена от миналата година и не функционира. Foreman я снима и изчисти с парче плат, оглеждайки я за външни щети. Първоначалното заключение е, че не е имало външен удар от какъвто и да било тип, това ограничава възможните повреди и скоро инженерите на НАСА трябва да измислят как да я поправят.

В същото време Behnken, използвайки чук, успя да външния Експеримент с Материали за европейската лаборатория Колумбус. Това трябваше да бъде направено по време на третата извънбордна дейност, но тогава модула беше заял и за това сега се наложи употребата на чук.

Това беше 109-тата EVA по конструкцията на МКС и по трета в кариерата и на двамата астронавти.
Сега екипът на Индевър ще си събира багажа и в Понеделник се разкачат от МКС. В Сряда се очаква да кацнат на Земята.

ATV Жул Верн се подготвя за скачване с МКС

Автоматичният Транспортен Кораб (ATV) - Жул Верн - се подготвя за скачване с Международната Космическа Станция (МКС).
Сега корабът е в орбита за "паркиране" от 2000м. пред МКС. Сега ще последват 2 демонстрации, като Жул Верн ще се доближава все повече и самото скачване е запланувано за 3. Април.

Скачването ще е невъобразимо предизвикателство и успеха му зависи изцяло от добрата координация в наземния екип и отлично познаване на кораба и автоматичните му навигационни системи.

"Корабът функционира перфектно за сега, екипът е добре обучен и с нетърпение чакаме първият опит за скачване на 3. Април. Няма да е лека задача, но след успешното излитане, първа фаза в ниска орбита и заставане в орбита за паркиране, екипът набра увереност в себе си и в Жул Верн също.", казва Alberto Novelli, ръководител на Контролния Център на ATV проекта в Тулуза, Франция.

Автоматичното Маневриране за Избягване на Сблъсъци беше тествано успешно на 14. Марти, след като Жул Верн излетя. Останалите невъобразимо сложни системи за автоматично скачване ще бъдат тествани в 2 Демонстраии, съответно на 29. и 31. Март.

По време на първата Демонстрация ще бъде тествана Системата за Навигация и Насочване. Целта на теста е да се покаже, че ATV успешно може да маневрира използвайки GPS сателити. Корабът, управляван от Контролния Център във Франция, ще застане маневрирайки в орбита на 3500м., зад МКС и на същата надморска височина.

На втората Демонстрация ще се тестват Сензорите с Близък Обхват и отново навигационната система. По време на този тест Жул Верн ще се доближи на 12м. от шлюза за скачване на руския сервизен модул Звезда на МКС и после отново ще се отдалечи.

Самото скачване ще започне на 3. Април в 13:44ч. българско време. Жул Верн ще тръгне от разстояние 250м. от МКС и когато се доближи до руския модул, използвайки изключително сложните си компютри с видеонаблюдение, скоростта му ще е едва 7см/сек.

Преди самото скачване, ATV контролния център ще иска разрешение от Руския Контролен Център в Москва.

Утайки сол на Марс може би крият доказателство за живот

Американски учени откриха солни утайки на повърхността на червената планета, доказващи, че някога там е има много вода и евентуално живот.

Утайките са открити от екип учени от Университета на Хаваите, воден от Mikki Osterloo. Те са използвали термални данни от апарата Mars Odyssey, който обикаля планетата.

Открити са над 200 утайки на сол в южното полу-кълбо на Марс. Теренът там е древен и силно надупчен от кратери.

"Много от басейните с утайки имат канали, водещи до тях.", казва Philip Christensen от Университета Аризона.

Утайките варират по размер между 1 и 25 кв. км. и са разположени в неопределен ред, така че водата в тях едвали е от 1 общ басейн.
Възможен сценарии е, водата да е дошла от под повърхността на планетата, изпарявайки се и оставяйки минерални утайки на повърхността.

Учените предполагат, че утайките са формирани преди 3,5-3,9 милиарда години. Това е едно от многото доказателства, че в своето минало Марс е бил много по-влажно и топло място, за разлика от сегашната суха и студена планета, която ние познаваме.

Титан може би има подземен океан

Според данни събрани от апаратът Касини, който обикаля Сатурн, неговата луна Титан може би има подземен океан от течна вода и амоняк.

"Вярваме, че около 100км. под леда на повърхността и богатите на органични молекули пластове, може да има вътрешен океан от течна вода смесена с амоняк", казва Bryan Stiles от Jet Propulsion Laboratory (JPL), NASA.

Изучаването на Титан е една от главните задачи за мисията Касини-Хюгенс, защото там може да се съдържат някои от химическите съединения, от които е тръгнал животът на Земята.
Титан е единственият спътник в Слънчевата Система с гъста атмосфера (1,5 пъти по-гъста от земната). Той е по-голям от планетата Меркурий.

Съвсем скоро ще имаме още информация за Титан. На 25ти Март преди най-близкото си прелитане, Касини спектрометъра си, за да изследва горните слоеве на атмосферата на Титан и също така ще заснеме изображения с висока резолюция на юго-източния квадрант на спътника.

Нов сателит за наблюдение и изследване на Земята

Сателитът на ESA - GOCE (Gravity field and steady state Ocean Circulation Explorer) ще прави невероятно точни модели на гравитационното поле на Земята.
ESA работи по проекта GOCE, откакто успешно изстреля сателита Envisat - най-големият сателит за наблюдение на планетата някога строен - през 2002г.

На 3ти Април представители на медиите ще имат възможността да посетят детайлна лекция за проекта в Европейския Център за Космическо Изследване и Технологии в Noordwijk, Холандия.

Сателитът GOCE ще излети тази пролет с руска ракета носител - Рокот - от Плесецк, Русия. GOCE ще повиши значително знанията ни за земното гравитационно поле и освен това ще изследва промени на климата, океански течения, промяна на морското равнище и др.

Астронавти тестват техника за поправка на топлинен щит

По време на 4-тата извънбордна дейност (EVA) на мисия STS-123, астронавтите Mike Foreman (ляво на снимката) и Robert Behnken (от дясно) тестваха специалния инструмент T-RAD (Tile Repair Ablator Dispenser) за поправка на керамичното покритие на долната страна на совалките. Той е разработен специално след катастрофата на Колумбия през 2003г. Инструментът използва вещество подобно на паста за зъби, с което се запълват евентуални дупки по топлинния щит на совалката.

Астронавтите го използваха върху тестови плочки и според екипа експеримента е протекъл с голям успех. Все пак общата ефективност на метода ще бъде определена от инженерите на НАСА, след като Индевър се върне на Земята с тестовите плочки.

По време на 6,5 часовата извънбордна дейност астронавтите са сменили и неработеща платка на Международната Космическа Станция, но не са успели да сменят кабелите, които трябва да захранват два от гироскопите на станцията.
Последната пета извънбордна дейност е насрочена за утре (Събота 21. Март).

Най-силното гама-лъчево избухване във Вселената до сега

Избухването GRB 080319B в рентгенови вълни (ляво) и видима/ултравиолетова светлина (дясно).

NewScientistSpace докладва за най-силното гама-лъчево избухване наблюдавано до сега. Засечено е от космическия телескоп на NASA - Swift в Сряда 08:13ч. българско време в северното съзвездие Воловар.
Супер-енергийно гама-лъчвео избухване с номер GRB 080319B е първото наблюдавано с невъоражено око, въпреки относителното разстояние от 7,5 милиарда светлинни години до него (~ 7,1 х 10²¹ км).

Гама лъчевите избухвания представляват кратки, високо енергийни проблясвания. Теоретиците смятат, че те сигнализират смъртта на супер масивна и бързо въртяща се звезда. Гама лъчите не могат да пробият земната атмосфера и за това могат да се наблюдават само от космически телескопи. Много от тях обаче излъчват и по-слабо енергийни рентгенови и радио вълни и дори във видимия спектър и ако сте достатъчно бързи, може да изучавате тези вълни от Земята.
Именно тук идва ролята на Swift. Космическият телескоп "информира" наземни роботизирани телескопи в рамките на секунди, след като засече гама лъчево избухване. В случая това е бил телескопът Raptor. 30-40 секунди след сигнала от Swift, избухването вече е било видимо за невъоражено око!

Едва няколко часа по-късно астрономите осъзнаха колко мощно е било всъщност това изригване. Paul Vreeswijk и екипът му от Центъра по Тъмна Космология в Копенхаген, Дания измери червеното отместване на избухването и определи приблизителна отдалеченост от 7,5 милиарда светлинни години. "Първоначално очаквах да е доста по-близко", разказва Vreeswijk, "Невероятно е да видиш с просто око нещо от разстояние половината Вселена."

Знаейки разстоянието, астрономите са изчислили яркостта на избухването - 2,5 милиона пъти по-ярко от най-ярката свръхнова наблюдавана някога.

Още няма добро обяснение за необичайната мощност на избухването. Някои астрономи спекулират, че може би просто сме имали страшен късмет, гама лъчът да е насочен точно срещу Земята.
Същият ден (Сряда) бяха засечени още 3 гама лъчеви избухвания, което го прави най-натовареният ден до сега в живота на телескопа Swift.

Хъбъл откри органични молекули на екзопланета

Космическият телескоп Хъбъл направи първото до сега откритие на органични молекули в атмосферата на планета, която се върти около друга звезда. Това е важно постижение и стъпка към евентуално откритие на живот на планета извън Слънчевата Система.

HD 189733b и неината звезда

Проучванията на тази планета са започнали Май 2007 от екипа на Марк Суейн от JPL, NASA (Jet Propulsion Laboratory). Откритието на метанови молекули в атмосферата на екзопланета HD 189733b е направено с помощта на полу-инфрачервената камера и спектрометъра (NICMOS) на космическия телескоп Хъбъл.
Giovanna Tinetti от Френския Институт по Астрономия откри миналата година водни молекули на същата тази планета чрез космическия телескоп на NASA Спицър.
Новото откритие е направено, когато планетата HD 189733b за кратко е минала пред звездата си и газовете на атмосферата й са оставили своя отпечатък върху светлината от звездата HD 189733.

HD 189733b е с размер като на Юпитер и е много по-близко до своята звезда отколкото Меркурий (най-вътрешната планета на Слънчевата Система), в следствие на което температурата на повърхността е около 900 градуса по Целзий - приблизително температурата на топене на среброто. Газовият гигант е толкова близко, че времето му за пълна орбита е около 2 дена. Планетата се намира на 63 светлинни години от земята в съзвездието Vulpecula (лат.) или по-познато като "малката лисица".

Регионът, в който се намира HD 189733b. Звездата HD 189733 е на няколко градуса в ляво от планетарната мъглявина М27 в средата на снимката. Заслуги: NASA/ESA/Hubble Space Telescope

При подходящи условия метанът може да играе ключова роля в химическите съединения, които се смята, че формират биологичния живот. Той е една от основите на земния газ и на Земята се намира в естествена среда. На HD 189733b обаче този газ няма как да има биологичен произход, защото повърхността е невероятно гореща. Въпреки че метан е открит на повечето планети от Слънчевата Система, сега за пръв път въглеводородното съединение е открито на екзопланета.

Данните малко шашнаха астрономите, защото според техните модели на горещите планети от тип "Юпитер" се очаква да има много повече въглероден моноксид от колкото метан.
Giovanna Tinetti казва: "Едно възможно обяснение за това е, че наблюденията на Хъбъл са направени върху тъмната страна на планетата, където атмосферата е съвсем малко по-студена и фотомеханичните процеси, които разрушават метана не са толкова силно изявени като от другата страна."

Откритието е много важна стъпка, защото доказва, че Хъбъл и предстоящи мисии като космическия телескоп Джеймс-Уеб могат евентуално да използват инфрачервена спектроскопия за откриването на биологични молекули и на по-студени обекти, като например малки потенциално обитаеми планети от земен тип около по-бледи звезди от тип червено джудже.

Ултимативната цел на подобни изследвания е откриването на пре-биологични съединения на планети със земни размери, които се намират в така наречената екосфера, където водата може да се задържи в течно състояние и живот да се развие.

Изчезващите пръстени на Сатурн

Аматьори астрономи по целия свят забелязват промяната - пръстените на Сатурн бързо се смаляват до тясна черта. Преди 400 години Галилео, наблюдавайки красивата планета през примитивния си телескоп, също се е чудил на този феномен.
Галилео Галилей открил пръстените на Сатурн през 1610г. и около 1 година по-късно, след като пръстените започнали да се смаляват, той нямал никакво обяснение за това.

Какво всъщност става?

С период от 14-15 години пръстените на Сатурн се завъртат почти изцяло към Земята и тъй като са толкова тънки, през малък телескоп могат изцяло да "изчезнат".
През следващите месеци пръстените ще се смаляват все повече и повече, докато на 4. Септември 2009 напълно изчезнат.

Синьото небе на северното полукълбо на Сатурн, снимка: Касини 2005.

Сега е добро време за наблюдаване на северното полукълбо на Сатурн. През 2005 Касини прелетя над северното полукълбо и откри, че то е синьо като земното небе.
До сега само Касини можеше да се наслаждава на тази гледка, защото пръстените напълно блокираха изгледа към северната част на планетата. "Сега след като пръстените на Сатурн са отворени едва с 8 градуса, най-после можем да наблюдаваме лазурените атмосферни образувания на северното полукълбо. Изглеждат сини дори през моя 10-инчов телескоп", казва Dan Petersen, заснел снимката по-горе.

Галилео така и не е разбрал какво точно представляват пръстените. Не е имал ни най-малка представа, че те са съставени от отломки, вариращи в размер от микроскопичен прах до късове колкото цели къщи. Макар че и днес учените не са абсолютно сигурни за произхода им, имаме някои добри теории, като например сблъсъка на 2 спътника. През примитивният му телескоп в VII век. Галилео е решил, че това не са точно елипсовидни пръстени, ами по-скоро нещо като 2 кръгли "уши" от двете страни на планетата. Все пак благодарение на неговата интуиция, той правилно е заключил, че пръстените ще се "върнат", както и станало след няколко години.

За пръв път Кристиян Хюгенс е предложил през 1660г. теорията, че пръстените на Сатурн се състоят от голям брой малки частици, но неговата идея не е получила много внимание в близките 200г.

Тези дни Сатурн ще е лесен за наблюдение, защото планетата и пълната Луна са горе-долу в една зона от небето. Просто тази вечер потърсете Луната на небосвода и най-ярката точка наоколо ще е Сатурн.

Сай-фай легендата Артър Ч. Кларк почина днес на 90г.

(1917-2008)

Сър Артър Ч. Кларк, мечтател и футурист, член на Кралското Астрономическо Общество и пионер на научно-фантастичния жанр почина рано сутринта днес Събота в дома си в Коломбо, Шри Ланка на възраст от 90г. Неговата най-известна книга "2001: Одисея в Космоса" е дала името на този блог.

Артър Кларк е също така признат като "изобретателя" на комуникационните сателити. Като офицер от Британските Въздушни Сили през Втората Световна Война, той е вземал участие в разработката на безжичните телекомуникации. През 1945 Артър Кларк е публикувал за пръв път идеята си за изкуствени сателити над повърхността на Земята, които да предават радио сигнали на огромни разтояния. През 60-те години на миналия век са изстреляни първите сателити, но Артър така и не е патентовал идеята си, а през 1965 пише есето "Как загубих милиарди долари в свободното си време". Геостационарните орбити на спътниците дори днес се наричат и "Кларкови орбити".

Сър Артър Кларк получи рицарското си звание в Шри Ланка през 2000г., защото заради здравословното си състояние не можа да отиде до Лондон лично при Кралицата. Това трябваше да му е връчено още през 1998, но изчакаха първо името му да бъде очистено от обвиненията в педофилия на британския вестник The Sunday Mirror.

Артър Кларк и Стенли Кубрик, който почина през 1999г., делят общ оскар за най-добра филмова адаптация за филма по "2001: Одисея в Космоса".

"Позитивната визия на Сър Артър за бъдещето е предизвикала интерес към космическото изследване у много поколения и е двъхновила милиони хора за кариери в научната сфера.", Бъз Олдрин - астронавт от Аполо мисиите до Луната.

Мир на праха ти, Артър. Ще липсваш на всички ни!

NASA отвъд Марс

Администраторът на NASA Майкъл Грифин съобщи на 39-тата Конференция по Изследване на Луната и Планетите в Хюстън, че годишния т бюджет на организацията за планетарни изследвания е съкратен почти на половина - от 620 милиона долара на $343 мил. За сметка на това НАСА ще се фокусира в бъдеще върху проучване на външните планети на Слънчевата Система.

Грифин заяви, че в момента сериозно се планират бъдещи мисии до Европа, Ганимед (спътници на Юпитер) и Титан (спътник на Сатурн). Съкратеният бюджет ще бъде компенсиран от мисиите свързани с Марс.

EADS Astrium прави цяла флотилия космически кораби

Европейската компания EADS Astrium, клон на European Aeronautic Defence and Space Company (EADS), миналата година обяви, че смята да се занимава и с космически туризъм. Сега компанията твърди, че ще се нуждае от 10 нови космически кораба на година, след като цените на билетите почнат да падат под въздействието на конкуренцията. Корабите ще бъдат проектирани за 10 годишен живот.

Според дизайна на космическия кораб-самолет, на борда ще има място за 5 човека, 1 пилот и 4-ма пътници. Ще използва реактивни двигатели за достигане на височина от 12км. и после ще се включва големия си ракетен двигател, който издига самолета до височина малко над 100км. Там ще бъде няколко минути при нулева гравитация, след което каца отново използвайки реактивните си двигатели.

Относно летището Robert Laine, технически шеф на компанията казва: "В Европа най-вероятното място е около средиземно море, защото там небето винаги е синьо и от височина 100км. се виждат планини, бреговата линия и тн."

Laine отбелязва възможността за над-атмосферен транспорт: "След като можем да се изкачваме ежедневно до височина 100км., това ще ни даде мотивация да разработним самолет, който не просто да отива на горе и на долу, но и от тук до другия край на планетата например."

"15 минути след като Ариана 5 излети е над Европа, след 45 минути вече е над Тихия Океан. Най-бързият транспорт е извън атмосферата и това неминуемо е бъдещето."

EADS Astrium има главно участие в разработката на буустърите на Ариана 5 и на Автоматичния Транспортен Кораб (ATV) - Жул Верн.

Нова информация за формирането на планетарни мъглявини (статия)

Модел на шокови спирални вълни при взаимодействието на масивна планета и умираща звезда

Астрономи от Университета Рочестър, Ню Йорк, където са някои от най-добрите специалисти по планетарните мъглявини, обявиха, малки звезди или огромни планети може да са отговорни за създаването на някои от най-красивите гледки в небето.

Иронията е че терминът "планетарна" мъглявина винаги се е смятал за грешно употребяван. Когато за пръв път са наблюдавани тези обекти преди 300г., астрономите не знаели какво представляват и ги кръстили според приликата им с планетата Уран. Още през XIX век обаче астрономите разбрали, че това са огромни облаци прах, осветяван от умиращи звезди.

Сега учените от Рочестър са открили, че планети или много малки звезди в орбита около старите звезди могат наистина да са отговорни за създаването на невероятния изглед на мъглявините.

Екип астрономи, начело с Ерик Блекман, професор по физика и астрономия в Университета Рочестър, изучава ефекта на малка звезда, орбитираща умираща голяма звезда. Изследванията им бяха публикувани в Astrophysical Journal.

"Малко хора са изследвали как малка звезда, кафяво джудже или дори огромна планета могат да създадат различни типове мъглявини или дори да променят химическия състав на праха около старата звезда.", разказва Блекман. "Такива малки обекти вероятно са често явление и могат да обяснят красивите форми на мъглявината."

Повечето звезди със среден размер, като нашето Слънце, ще завършат живота си като планетарна мъглявина, твърди Блекман. Тази фаза трае само няколко десетки хиляди години - един нищожен миг, като се има предвид, че тези звезди живеят около 10 милиарда години. От 200 милиарда звезди в нашата галактика, едва 1500 са идентифицирани във фаза на планетарна мъглявина.

Когато горивото на звездата почне да привършва към края на живота й, ядрото се свива, а обвивката се разширява и накрая най-външните пластове биват изхвърлени на милиони километри разтояние. Спред Блекман при 1 от 5 случая разширяващият се материал запазва горе-долу сферичната си форма, но по често се разширява в нови фантастични форми.

Екипът от Рочетър изследва ролята на малки обекти във формирането на планетарните мъглявини, когато "спътникът" на умиращата звезда е в широка орбита на ръба на външните пластове прах, както и когато се намира в много близка орбита и е изцяло погълнат от външните слоеве.

Блекман и някои други учени показват, как когато малкият обект е във широка орбита около звездата, гравитационното му привличане почва да "дърпа" материал от облака (смес от гас и прах), извивайки го в спирала, започваща от централната звезда.

Прахът и газа се свиват все повече във спираловидно, образуват се била като на морски вълни. На края около разширяващата се звезда се образува нещо като колан в тороидна форма. Той блокира изхвърляните слоеве прах и с течение на времето този процес може да доведе до наистина невероятни форми, като например мъглявината Гира (M27 или NGC 6853).

"Първоначално искахме просто да направим модел на това разширяване под влиянието на бинарен спътник", казва Блекман, "но Ричард Едгар откри, че спиралните вълни могат да се скъсват, отпускайки компресирана енергия, е толкова голяма, че може да стопи материала в течни капчици."

След това капките бавно се охлаждат до толкова, че молекулите им се подреждат в кристални решетки. Според Блекман техните проучвания отговарят на въпроса, защо някои астрономи откриват следи от кристални образувания около умиращи звезди преди да се образува мъглявина.

В случай, че планетата орбитира толкова близко до главната звезда, че е изцяло обхваната от въшните слоеве, тогава ни трябва нов модел. Блекман и екипът му симулират какво би станало докато външните пластове забавят голямата планета или малката звезда спътник и са стигнали до 3 възможни ситуации.

Първо, докато малкият обект "плува" из материала, може да ускори въртенето му и да го изхвърли, оформяйки голям диск около екватора на звездата.

Втората възможност е пластовете да биват завъртвани по-плавно и така вътрешните пластове да се въртят по-бързо от външните. Това явление може да увеличи магнитното поле на звездата и материал да бъде изхвърлян от двата полюса като от джетове.

Третият възможен изход според Блекман е малкият спътник сам да бъде изхвърлен от джетовете на звездата. Това би станало, ако е прекалено малък и не самият той да размества слоевете.

Гравитацията на главната звезда може да разбие планетата на парчета докато орбитата й се смалява, образувайки диск от останки около звездата. Дискът би бил много турбулентен, въртящ се с различни скорости на различни места, което може да създаде ефект на магнитно динамо и отново материал да бъде изхвърлян с огромна скорост от полюсите на звездата. Разликата с предишния сценарии е, че в този случай джетовете ще изхвърлят и останки от планетата.

Екипът сега изчислява с по-голяма точност динамиката на такова бинарно отношение и характеристиките на едно магнитно динамо. Те се надяват да разберат как тези динамота влияят на транспортирането на различни елементи в мъглявината, за да обяснят сложните химически характеристики, които астрономите наблюдават в планетарните мъглявини.

Оригинална статия: http://www.spacedaily.com/reports/The_Planets_In_Planetary_Nebulae_999.html

Декстър вече има ръце

Приключи втората извънбордна дейност (EVA) за мисия STS-123 на совалката Индевър. На астронавтите Richard Linnehan и Michael Foreman им трябваха малко над 7 часа, за да сглобят двуметровите ръце на канадския робот Декстър.
Поради проблеми с няколко заяли болта, астронавтите нямаха време да махнат защитното платнище от свръзките при отделните части на Декстър и това ще бъде направено по време някоя от оставащите 3 извънбордни дейности на мисия STS-123.

Това беше 106-тата извънбордна дейност свързана с конструкцията на Междунардната Космическа Станция, от както тя започна преди 10г.
54 Американци, 15 Руснаци, 3 Канадци, 2 Германци, Японец, Французин и Швед са посветили общо 667 часа и 52 минути извънбордни дейности (EVA) на конструкцията на МКС.

Касини се провали (частично)

Мозайка от 3 снимки, най-детайлният изглед на северния полюс на Енцелад до сега. Заслуги: NASA/JPL/Space Science Institut

Космическият апарат Касини, който в Сряда (12. Март) облетя спътника на Сатурн - Енцелад, не е успял да анализира химичния състав на гейзерите, изхвърлящи материал на разтояние 3 пъти диаметъра на самия спътник, но все пак оцеля и изпрати най-детайлните снимки на Енцелад до сега.

Касини прелетя на 50км. от повърхността на странния спътник със скорост от около 51 000 км/ч, правейки супер детайлни снимки на повърхността, но ръководителите на проекта се надяваха също така, когато премине над гейзерите на 193км. височина да успее да анализира химическия им състав чрез спектрометъра си и други инструменти.

За съжаление точно в най-лошия момент инструментите Cosmic Dust Analyzer (Анализатор на Космически Прах) и Спектрометъра за частици (Ion and Neutral Mass Spectrometer) са "забили" при смяна на софтуерни версии и не са записали никаква информация при преминаването през гейзерите.

Тази снимка е направена при най-близкото прелитане от 50км. височина. Заслуги: NASA/JPL/Space Science Institut

Въпросните Гейзери предствляват голям интерес за екипа на проекта Касини. Те бяха забелязани за пръв път през 2005 и може да са доказателство за подземен океан.

Екипът на проекта от института по Астрофизика Макс Планк в Хайделберг, Германия е разочарован от резултата, но поне софтуерния проблем е изолиран и ще бъде оправен.
Също така това беше едва първото от 4 предстоящи близки облитания на спътника, така че има време грешката да се поправи. Следващото облитане е насрочено за 9. Октомври (официално изявление на NASA).

Поне снимките, които Касини изпрати са доста добри и ясно показват колко много северния полюс на спътника се различава от южния.

Живот и Вода на 450 светлинни години от Земята

Чрез своя инфрачервен спектрограф космическият телескоп Спицър откри големи количества органичен газ (водороден цианид, ацетилен и въглероден диоксид) както и водна пара около младата звезда от слънчев тип - AA Tauri (450 светлинни години от Земята).

Чрез нови техники и използване на пълния потенциал на Спицър, астрономите дават отговор на един голям въпрос: органичната материя и водата са често срещани в космическото пространство, но още не знаят какво се случва с тях, след като почнат да оформят диск. "Дали тези молекули се унищожават или се запазват или пък даже помагат за оформянето на планетите?", пита се John Carr от Военоморската Изследователска Лаборатория във Вашингтон, САЩ. "Сега след като можем да намираме тези молекули, имаме по-пълна представа за това как се формират основите на живота и как се развиват."

Спектрографът на Спицър и преди е намирал органични газове в протопланетарен диск, но тогава въпросният не е бил под подходящ ъгъл за изследване.
Също така други групи учени са търсели и намирали с успех водни молекули около млади звезди отново чрез космическия телескоп Спицър.



_______________
На първата снимка: Концепция на млада звезда с протопланетарен диск от прах и газ.
Заслуги: NASA/JPL-Caltech
На втората снимка: Спектрални данни от Спицър.
Заслуги: NASA/JPL-Caltech, Naval Research Laboratory

Оригинална статия (на Английски език): http://www.jpl.nasa.gov/news/news.cfm?release=2008-042

Още вода на Марс

Големи количества воден лед бяха открити далеч от полюсите на Марс.
Твърдението е базирано на радарна информация, представена на 39-тата Конференция по Изследване на Луната и Планетите. Данните са от експеримента Sharad (Shallow Radar - плитък радар, англ. ез.) на Марс Риконисънс Орбитър (MRO)

Може би животът на Земята все пак е дошъл от Космоса

Аминокиселините са основата на живота и са открити в огромни количества в 2 древни метеорита, паднали на Земята преди милиони години.

Учени от отделението по Земни Науки и Инженерство на Imperial College London публикуваха в журнала Meteoritics and Planetary Science изследванията си върху потенциалния източник на живота на Земята.

Двата метеорита са открити през 90-те в Антарктика, но тяхните аминокиселини имат значително по-тежки молекули от тези познати на Земята.

Д-р Мартинс и екипът й са открили огромни количества аминокиселини в метеорит

Аминокиселините са основата на протеините и ензимите, които пък са основата на биологичния живот. Учените са открили такива в два богати на въглерод метеорита с възраст почти колкото самата Слънчева Система.
Според екипа това е ясно доказателство, че ранната Слънчева система е била богата на основен биологичен материал и именно той е започнал живота на тази планета.

Главният учен по проекта д-р Зита Мартинс обяснява:
"Знаем, че преди около 3,8-4,5 милиарда години Земята е била подложена на силна бомбардировка от метеорити, които са носели всякакви молекули на планетата, а това е било точно преди да се появи живота. Все пак още не знаем със сигурност как е станало това. Нашата работа сочи, че животът може да се е зародил именно от амино киселини от метеорити и други биологични съединения."