Изненадите на Меркурий продължават

Може би помните как преди един месец, когато Месинджър прелетя покрай Меркурий на 14. Януари, снимката на кратер с много особени следи шашна цялото астрономическо общество.

Явно най-близката планета до Слънцето крие още тайни. Вчера бяха открити снимки на затъмнени кръгли области около 2 кратера в огромната долина Калорис и по-малкият от двата има непознато и особено бляскаво вещество на дъното си. Десният кратер е около 60км. широк.
Произхода на тъмните ореоли са пълна мистерия, но Кларк Чапман, член на екипа на Месинджър има някои идеи:

1. Точно под повърхността на планетата може да има слой тъмен материал, които се показва, когато кратерът е пробил до точно определена дълбочина. Тъмният материал също така едвали е уникален за долината Калорис, защото са откривани и други кратери с подобен белег близо до южния полюс на Меркурий.

2. В следствие на огромни температури при сблъсък с метеорит, стопена скала може да се е разляла по ръба на кратера и после се е втвърдила като тъмно, подобно на стъкло вещество. Подобни стопявания при кратери са откривани на Земята и на Луната.

Вероятно същият ефект на Луната е много по-малък, защото тя има 2 пъти по-слаба гравитация от тази на Меркурий, където при подобен сблъсък, разтопеният материал не би се разпръснал толкова много.

Никоя от тези теории обаче не обяснява бляскащия материал на дъното на левия кратер. "Това е още по-голяма мистерия", възкликва Чапман, "До сега никой от екипа ни не е предложил достатъчно убедителна история за светлото вещество. Прилича на лед, но това е невъзможно, защото по-време на снимката, температурата на повърхността е била над 400 градуса по Целзий. За сега просто нямаме представа какво е и защо се намира имено в този кратер."

За щастие, спектрометъра на Месинджър е събрал достатъчно информация за този регион и когато данните бъдат напълно анализирани, ще знаем какъв е произхода на тези минерали. А дори и да не разберем всичко от начало, остават още 2 облитания: едно през Октомври 2008 и още едно през Септември 2009, преди апарата финално да пресече орбитата на Меркурий през 2011.