Дали мястото ни във Вселената е специално с нещо?

Дали нашето място във Вселената е специално по някакъв начин? Този въпрос е вековно стар и скоро може да имаме окончателен отговор.

Според стандартния модел и принципа на Коперник, Вселената е горе-долу еднаква на всякъде и ние не сме изобщо централна точка на нищо. Това твърдение се базира на предположението, че Вселената се разширява на всякъде с еднаква скорост (ускорение) и материята е равно разпределена на всички места.

Никой до сега обаче не е успял да докаже принципа на Коперник и всички космологични модели се базират на него. Сега Жан-Филипе Узан от паришкия Институт по Астрофизика, заедно с няколко колеги предлага експеримент, който ще е способен да провери принципа на Коперник.

Астрономите предлагат да се измери червеното отместване на спектрите на няколко далечни обекта, напримвер квазари, от различни крайща на Вселената. За да е точен, един такъв експеримент трябва да събира данни продължително време, например 10 години. Така ако се окаже, че Вселената се разширява с различно ускорение на различните места, това би променило много неща. Най-хубавото би било, че ще се отървем от Тъмната Енергия, измишльотина за обяснението на ускоряващото се разширяване на време-пространството.

За съжаление може да се наложи, да почакаме, преди да получим някакви резултати. Подобно точно замерване може да се осъществи чрез CODEX спектрографа на Екстремно Големия Европейски Телескоп (E-ELT - European Extremely Large Telescope) с диаметър на огледалото 42м., но той няма да бъде завършен преди 2017г.

Ruth Durrer от Университета Женева, Швейцария харесва идеята, но смята, че ще е доста по-бързо да се провери същото нещо, чрез измерване на "барионните акустични колебания" - звукови вълни, създадени в плазмата на новородената Вселена. Измервайки тези осцилации от различни места на небосвода, би показало, ако разширението на Вселената има различни скорости на различните места. Все пак ще е доста по-точно, да се измерят спектрите на реални обекти, както Узан предлага, но ще трябва да се въоръжим с търпение.

Източник: новия брой на New Scientist