неделя, март 29, 2009

Кратери в лабораторията



Как се формират кратерите? Какви процеси стоят зад тези огромни белези по повърностите на планетите с широчина до хиляди километри (на Марс)?

Учените си задават тези въпроси, откакто Галилео за пръв път насочил телескопа си към Луната през 1610г. По негово време е имало само две хипотези - че кратерите се създават от сблъсъци или че са остатъци от вулкани. В XX век геолозите на Земята и астронавтите от мисиите Аполо на Луната доказаха, че кратерите нямат вулканичен произход, следователно хипотезата за метеоритни сблъсъци спечели автоматично и беше официално приета.

Днес обаче има и нова трета възможност, проучвана обстойно от поддръжниците на "електрическата" хипотеза, според която кратерите са резултат от електрически разряди (с други думи - огромни светкавици).

Надупчената от кратери повърхност, която виждате на снимката горе е създадена именно по този начин в лаборатория.

Както виждате сами тези "синтетични" кратери имат всички характеристики на кратерите Земята, Луната, Марс, Меркурии и други тела от Слънчевата система:



● групирани са по размери и на места са подредени в линии и арки;
● повърността около много от тях излежда изгорена или обезцветена, където разрядите са били най-силни;
● много от тях имат малки издатини или хълмчета в средата;
● забележете двата кратера близко до центъра с тъмни ленти от ръбовете си, които забележително много приличат на някои кратери на Марс, които уж са "обдухвани от силни ветрове";

Тази трета хипотеза се появява за пръв път през 60-те години миналия век, но астрономите на бързо я отхвърлят, защото се смята, че силите на електричеството нямат място във вакуума на космическото пространство.

От тогава обаче множество модерни открития са опровергали тази наивна идея. От откритието на коланите на Ван Ален около земното кълбо през 1958г. до последните сведения за магнитните полета на далечни галактики и гама лъчение на галактически купове, ясно е, че заредени частици изпълват това, което преди 100 години е смятано за абсолютно празно пространство.



Още миналата година мисия THEMIS (Time History of Events and Macroscale Interactions during Substorms) на NASA доказа електромагнитното взаимодействие между Земята и Слънцето, макар че астрономите от проекта много удобно нарекоха връзката между двете тела "магнитни въжета", отново избягвайки думата "електричество".

Разбираемо е, че повечето учени предпочитат да избягват тази идея, защото ежедневният опит на човека протича във видимо електронеутралната среда на земната повърхност. Все по често обаче получаваме сведения за ролята на електричеството и плазмата на междупланетни и междугалактически мащаби.


Както показвт лабораторните опити, електрическите разряди (искри, светкавици и тн.) могат не само да "дълбаят" повърността на планетите, образувайки каньони и кратери, но и много други геологически форми.

Според класическата физика от формирането си преди (хипотетично) 4,6 милиарда години, Слънчевата система е в голяма степен стабилна и бавнопроменяща се, а за всички промени са отговорни само механични процеси.

Напълно възможно е обаче, в миналото си тя да е била доста по-електрически активна и главно оформена именно от електричните сили. В такъв случай учебниците по планетарна физика биха се оказали, малко или много, чиста фантастика. Поради тази причина опитите с плазма и електричество трябва да станат приоритет за физиците, за да се разреши спорният въпрос за формирането на кратери и други геологически форми.


Както виждате кратери може всеки да си направи върху екрана на стар CRT монитор или с малко подръчни материали.

Няма коментари: