Масивна черна дупка може би се опитва да напусне галактиката си

Чрез ново проучване е открита супер-масивна черна дупка, която явно се опитва да избяга от галактиката си. Това може да е следствие на бурно сливане на две черни дупки.

Вече се смята, че повечето ако не всички големи галактики като Млечния Път имат огромна черна дупка в ядрото си, с маса милиарди пъти над тази на Слънцето ни. По някога се случва две галактики да се сблъскат, а черните им дупки да тръгнат една към друга и евентуално да се слеят.

Според теория на относителността, двете черни дупки биха разбъркали силно околното пространство при движението си една към друга, а това сътоветно би образувало "вълнение в тъкънта на пространството" или по-просто силни гравитационни вълни.

Компютърни симулации пък показват, че ако такива вълни съществуват, те биха се събирали повече от някоя страна и така биха могли да избутат черната дупка със скорост до 4000 километра в секунда. Нещо като огромна двигателна система...

Сега екип астрономи, воден от Стефани Комоса от Института по Извънземна физика Макс Планк в Гархинг, Германия се прегледал данни за наблюдения на различни галактики от Sloan Digital Sky Survey (SDSS) и те мислят, че са открили първата такава галактика, която се опитва да "напусне" собствената си галактика, в следствие на гравитационни вълни.

Изследвайки спектрограмата на светлината от квазар на име SDSS J0926+2943, те са забелязали, че две линии от спектъра му - едната на газови облаци от галактиката, а другата вероятно принадлежаща на материята, обикаляща близко супермасивната черна дупка - са изместени от доплеров ефект. Според това изместване, Комоса и екипът й даже са изчислили скорост от 2650 км. в секунда, с която черната дупка се опитва да напусне галактиката си.

Това са доста сериозни изказвания, базирани само на спектъра на супер отдалечен квазар и като не-голям поддръжник на теорийте на Айнщайн смятам, че е по-вероятно просто да са се сблъскали 3 галактики и едната от трите черни дупки да е била изхвърлена, както се получава някога при тройни звездни системи. Все пак тези теории звучат доста абсурдно, а и въпросните гравитационни вълни никога не са засичани, но кой ли съм аз, че да споря с професионалните астрономи.

Явно все пак не съм единствения скептично настроен човек към тази теория. Ави Лоеб от Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониан от Кеймбридж, Масачузец, САЩ смята, че изместените от доплеров ефект линии на спектъра на квазара, може да се дължат на смуще ние на движението на газови облаци в галактиката на квазара или кой знае какво още. В една галактика има най-различни протичащи процеси в даден момент, а това са само две спектрални линии и може да се спори на какво точно принадлежат.

Нужни са по-детайлни изследвания на региона от SDSS, а също и Хъбъл ще бъде насрочен да проучи въпроса.

РЕЧНИК:

*квазар - галактика, приютила в центъра си супер масивна черна дупка, която поглъща огромни количества материал и съответно излъчва много силно в целия спектър. Името произлиза от "квази-звезден обект", защото преди се е смятало, че това са обекти подобни на звезди, но много по масивни и за това видими от толкова голямо разстояние.

*доплеров ефект - промяна в честотата и дължината на вълна, в следствие на движение на излъчващия обект или наблюдателя. При астрономията най-често се нарича "червено отместване" и се използва за определяне на скоростта, с която големи обекти се отдалечават или приближават към нас. Най-чест пример за това явление е затихващата сирена на отдалечаваща се линейка.

__________________________________
Използвани материали: New Scientist

Марс е бил доста активен в близкото минало

Според общото мнение на учените, Марс може да е имал активен климат и течаща вода преди около 3,5 милиарда години, но от тогава червената планета е мъртва. Според ново проучване на геолози от Университета Браун, Марс може да е имал доста по-динамичен климат в близкото минало, от колкото хората си мислят. Това може да помогне за разбиране, дали Марс някога е бил подходящо място за живот.

Джей Диксън, геолог от Университета Браун и неговите колеги изследват супер-детайлни снимки на апарата на НАСА Марс Риконисънс Орбитър от миналата година. Учените главно са се фокусирали въху средни географски ширини и по-точно област наречена Protonilus Mensae-Coloe Fossae, която е осеяна със скалисти плата, каньони и дълбоки долини.

От внимателно изследване на супер-детайлните снимки на MRO учените са стигнали до извода, че Марс е преминал през поне няколко ледникови периода, най-скорошният от които може да е бил преди 10 до 100 милиона години. Вероятна причина е промяна в наклона на оста на планетата, съответно промяна на ъгъла, под който падат слънчевите лъчи.

Още по-интересен е факта, че каньона, който основно са изследвали, има морени (скални образувания, бележещи края на ледниково движение) разположени така, че сякаш тамошният глетчер се е движил на горе, което физически не може да стане. Екипът е стигнал до извода, че просто ледът е станал твърде висок и е "прелял" в околността около каньона. Според тях ледникът там е бил около 1км. дебел, а в определени ледникови периоди може да е стигал 2,5км. дебелина.

Това откритие е силен аргумент за теорията за течащата вода на Марс. Ледът може да се топи по два начина: чрез затопляне или от налягане. Вярва се, че ледът на Марс основно сублимира, т.е. превръща се от твърдо директно в газообразно състояние, но в случая е възможно от големия натиск на километри лед в основата да се образува течна вода.

В други долини наоколо също са открити кръгли морени, ясна индикация за ледникова дейност. Макар че планетарните геолози не могат да определят точна възраст само от снимки, ясно твърдят, че това е било много по-скоро от предишното мнение за 3,5 милиарда години.

Източник: Mars Daily

Европейски и Китайски сателити излитат

Космическа Одисея докладва преди 1 месец за подготвянето на втория експериментален сателит от европейската навигационна система GNSS, която трябва да се конкурира с американския GPS.

Вторият сателит от системата Giove-B излетя точно по план днес в 00:16ч. българско време върху ракета Союз от руския космодрум Байконур.

500-килограмовият Giove-B, строен от Astrium и Thales Alenia Space, ще замести първия тестов сателит на ситемата Giove-A, който беше изстрелян в Декември 2005г.

До 2010г. трябва да бъдат изстреляни още 4 сателита, а до 2013 Навигационната Система (GNSS - Global Navigational Satellite System) трябва да е в пълен състав от 30 сателита в геостационарна (постоянна) орбита около Земята и на височина от 20 000км.

Първото изстрелване от страна на Китай тази година

Китай пък изстреля първия си сателит за пренос на данни в Петък 17:35ч. Ракетата Long March 3C излетя от космодрума Ксичанг в югозападен Китай. Сателитът Тианлиан 1 ще седи в геостационарна орбита и е първият, който ще се използва за комуникация между други сателити и китайския пилотиран кораб Шензоу със Земята. Преди това Шензоу можеше да комуникира със Земята, само когато е в обхват на земните им станции.

Весели празници, между другото!

Хъбъл стана пълнолетен

Хъбъл по време на втората обслужваща мисия STS-82.

Можете ли да си спомните какво сте правили на този ден преди 18 години? Аз не мога да отговоря на този въпрос, защото тогава съм бил пеленаче на 20 дена, но мога да ви разкажа за един от най-успешните в глобален аспект научни проекти и неговата годишнина.

Идеята за космически телескоп датира още от 1923 и известния немски ракетен инжинер Херман Оберт, но едва по-късно американеца Лайман Спицър е предложил малко по-реалистичен план за космически телескоп през 1946г.
Така след няколко плахи опита на Англия и Америка, телескопът Хъбъл, с право кръстен на Едуин Хъбъл, човекът променил изцяло представите ни за Вселената и галактиката ни, бил финансиран през 70-те години, макар че явно на правителствата им се е свидело, защото диаметърът на главното огледало е намален от 3 на 2,4м, за да отговаря на бюджета. След множество отлагания и забавяне заради трагедията на Челинджър през 86-та, Хъбъл бил готов за излитане.

Всъщност совалката Дискавъри (мисия STS-31) е изнесла космическия телескоп Хъбъл на 24. Април 1990, но именно днес 26-ти астронавтите са поставили 11-тонния телескоп в правилна орбита на 600км. от повърхността на Земята и са му помогнали с настройването, защото е имал малко проблеми с

M100 с камерата WFPC1 от ляво и с WFPC2 + COSTAR от дясно.

разгъването на слънчевите колектори.

Само 2 месеца по-късно астрономите са получили първите снимки от телескопа и са били отчаяни. Резултатът е бил много по-лош от обикновени наземни телескопи, а това не се очаква от уред за 1,5 милиарда долара (днес само от страна на Щатите са дадени общо над 5 милиарда). В продължение на цели 3 години Хъбъл е бил осмиван и повод за срам на всеки, които има нещо общо с астрономия.

Проблемът е бил, че главното му огледало е било с едва 2,3 микрона по-плоско в крайщата, от колкото е нужно и това разваляло изцяло фокуса му.

Разбира се създателтие му от Америка и Европа не се отказали от проекта и в продължение на следващите 2 години разработили оптическа система COSTAR (Corrective Optics Space Telescope Axial Replacement), чрез която проблема бил отстранен с въвеждане на точно същото отклонение на огледалото от обратната страна. Новата камера Wide Field and Planetary Camera 2 (WFPC2) също била настроена спрямо дефекта, но за да бъдат инсталирани новите инструменти, трябвало да бъде махнат Високо-скоростния Фотометър.

"Стълбовете на Сътворението", част от M16 мъглявината Орел, е една от най-известните снимки на Хъбъл, направена през 95-та.

COSTAR и WFPC2 били инсталирани на първата обслужваща мисия на совалката Индевър през 1993г. Мисия STS-61 пожънала невероятен обществен интерес, била изпълнена перфектно за 10 дена и съвсем скоро, след като пристигнали първите снимки, се видяло, че "очилата" на Хъбъл напълно са оправили взора му.

От тогава до сега за 15 години спокойно може да твърдим, че телескопът не само е имал невиждан до сега обществен интерес за научен проект, но научните познания, които е донесъл са несъизмерими. Научната стойност на проекта е невероятна, защото Хъбъл, избягвайки изкривяващия ефект на земната атмосфера, позволи да видим с очите си процесите, които седят зад развитието на Вселената. Преминавайки най-оптимистичните очаквания, Хъбъл доказа, че астрономията освен научна има и естетическа стойност. Повечето от най-красивите астроснимки са именно на Хъбъл и това от части се дължи на факта, че той има уникалната способност да наблюдава и ултравиолетовата и близко-инфрачервената част от спектъра.

Астронавти сменят жироскопите на Хъбъл по време на 3тата обслужваща мисия, 1999г.

Дизайнът на телескопа позволява той да бъде подобряван и ремонтиран периодично, за да е винаги в крак с новите технологии. До сега е имал няколко обслужващи мисии, а финалната такава е запланувана за Август 2008, но има слухове, че може да бъде изместена за Септември. Това ще бъде 11-дневна мисия на совалката Атлантис. 7 астронавта ще посетят стария Хъбъл за последно, подменяйки всичките му жироскопи и инсталирайки нова камера Wide Field Camera 3 и инструмента Cosmic Origins Spectrograph. Благодарение на тази последна обслужваща мисия, телескопът ще трябва да може да функционира поне до 2013г., когато се очаква да излети наследника му Джеймс-Уеб. Всъщност след последното обновление чувствителността на телескопа ще се подобри значително и вероятно ще може да направи още по-значителни открития, отколкото през последните 15 години.

Ами, Честит Рожден Ден, Хъбъл, да ни радваш още едно десетилетие, ако атмосферата и слънчевата активност са милостиви към теб!

Марсоходът Опортюнити има сериозни проблеми

Марсоходът Опортюнити отново има проблеми, този път с отказващ мотор на раменната става на роботизираната си ръка, на която седят инструментите, с които се определя химическия и минерален състав на марсианските скали. Този проблем може да доведе до прекратяването на епична 4-годишна мисия.

В момента инжинерите на НАСА са спряли всякакво движение и научна дейност, докато търсят причината за новия проблем и неговия ефект върху общата дейност на робота.

Проблемният мотор се грижи за хоризонталното движение на ръката и започна временно да блокира преди 2 години и половина. Екипът на мисията откри, че с по-голямо напрежение до "ръката" проблема се оправя и вечер я оставят разгъната, за да не се окаже за винаги забила в това положение на сутринта.

Сега обаче този проблем отново се появи на 14 Април и положението е доста по-сериозно от преди. От тогава ръката на Опортюнити седи разгъната, което е опасно заради ветровете и трусове от движение през неравен терен. Това е много фина техника и не е предвидена за такива напрежения.

Все пак още има надежда за робота, според мениджъра на мисията на Спирит и Опортюнити, дори в най-лошия вариант марсоходът пак ще е способен да извършва определени научни задачи с инструментите на ръката си.

Когато това е станало, Опортюнити е бил на път около кратера Виктория към възвишението Кейп Верде. Според екипа, това е много труден терен - наклонен на една страна и осеян с камъни и прах. Опортюнити тъкмо е бил стигнал до прекалено труден участък и се е опитвал да се върне и да мине по друг маршрут, когато мотора на роботизираната ръка е отказал.

Учените искаха да ползват много активно инструментите на ръката през следващите месеци за изучаване на скалите около кратера Виктория.

Официална новина от НАСА

Жул Верн издига орбитата на МКС

Европейският Автоматичен Транспортен Кораб (ATV) Жул Верн вече 3 седмици е скачен с Международната Космическа Станция (МКС) и днес за пръв път издигна станцията с 4,5км. до височина от 342км. на повърхността на Земята.

ATV започна маневрата в 06:22ч. тази сутрин и използвайки 2 от 4те си главни двигателя издигна орбитата на МКС в 740-секундно запалване на двигателите.

Тази маневра за подобряване на орбитата ще помогне на совалката Дискавъри мисия STS-124, която трябва да излети на 31 Май 2008 с главния модул на японската лаборатория Кибо. Жул Верн ще повтори същата маневра още три пъти съответно на 12. Юни, 8. Юли и 6. Август.

ATV Жул Верн се закачи на 3. Април с руския модул Звезда на МКС и достави няколко тона над 1 тон храна, дрехи, вода, кислород, гориво и обурудване.

Транспортният кораб ще остане скачен с МКС до началото на Август, когато пълен с 6,5 тона отпадъчен материал ще се разкачи и ще изгори в атмосферата над Тихия Океан.

По-долу може да видите анимация на цялата мисия на ATV, а някъде по средата е показано и издигането на МКС.

Официална новина на ESA

Хъбъл заснема между-галактически сблъсъци

Взаимодействието между отделни галактики може да създаде изключително красиви форми.
Заслуги: NASA, ESA, the Hubble Heritage Team

Екипът на космическия телескоп Хъбъл публикува цяла галерия с нови снимки на сблъскващи се галактики в най-невероятни форми и космически образувания. Те ни дават представа за бъдещето на нашата собствена галактика Млечния Път, която се очаква да се сблъска с близката Андромеда до 5 милиарда години.

Когато две галактики се срещнат, сблъсъкът им е грандиозна гледка. Отделните звезди са на достатъчно голямо разстояние, за да може да няма дори нито 1 сблъсък между слънца, но все пак интензивните гравитационни сили на материала от двете галактики, образува невероятни форми, както и така наречените "приливни опашки" (tidal tails), които се разтеглят, докато ядрата на галактиките се приближават все повече едно към друго.

При това феноменално събитие, смесващите се облаци прах и газ предизвикват звездо-образувателен процес със скорост 100 пъти по-голяма от при нормални обстоятелства. Така след съвсем малко време ново-образуващата се галактика се осейва с планетарни мъглявини от масивни звезди, които хабят горитово си по-бързо и са експлодирали в свръхнови.

Именно чрез смесването на галактики смятат повечето астрономи, че се образуват ултра-масивните черни дупки с маса милиарди пъти нашето Слънце. Чрез сливането на черните дупки на две галактики, например Млечният Път и Андромеда.

Сблъсъци на галактики са наблюдавани и преди с наземни телескопи, но снимките на Хъбъл са много по-детайлни и разкриват отделни звездни купове в галактиките и много фини детайли по "приливните опашки".

Разбира се снимките са на сблъсъци от преди милиарди години и всеки един се наблюдава в различен стадии на развитие. За това учените наблюдават голям брой подобни събития и така могат да изградят адекватен модел за процеса на смесване на галактики и евентуално да разкрият тайната на образуването на ултра-масивни черни дупки.

ТУК можете да видите официалното изявление на екипа на Хъбъл, както и галерия с над 60 детайлни снимки на галактически сблъсъци.

Животът на Земята може да изчезне много преди смъртта на Слънцето

Как ще свърши животът на Земята? Никой не знае отговора на този въпрос още, но според ново изследване има шанс, Меркурий или Марс да се разбият в Земята много преди Слънцето да се уголеми до червен гигант, погълвайки нашата хубава планета след 5 милиарда години.

В обсерватория в Париж астрономи са направили над 1000 компютърни симулации на Слънчевата Система в бъдеще. Това е изключително трудна и деликатна работа, защото дори съвсем малка несигурност за разположението на планетите в даден момент може да доведе до огромни разлики след няколко милиона години. За това учените могат да гарантират, че поне за следващите 40 милиона години Слънчевата Система ще остане горе-долу в този си вид.

След това обаче могат да се случат най-различни неща. Например има шанс между 1 и 2%, орбитата на Меркурий да стане силно ексцентрична по някое време в следващите 5 милиарда години в следствие на гравитационно дърпане от Юпитер. По-точно ексцентричност с показател 0,6 (0 е идеално кръгла орбита, а 1 е максимално ексцентрична). В такъв случай най-близката до Слънцето планета може да породи хаос във вътрешната част на Слънчевата Система. Меркурий може от своя страна да размести орбитата на Марс и една от двете планети евентуално да се разбие в Земята. меркурий и Марс са лесни за изместване от орбита, защото имат съответно 6 и 11% от Земната маса. Венера е по-трудна, защото масата и представлява 82% от тази на нашата планета.

В една от симулациите на учените, Меркурии е бил захвърлен в самото Слънце след 1,3 милиарда години. В друга пък, Марс е бил изхвърлен от Слънчевата Система 820 милиона години от този момент, а след още 40 милиона Меркурий и Венера са се сблъскали.

За щастие подобни катастрофи са се появили в много малък процент от симулациите. Общо взето прогнозите са несигурни и мъгляви, на практика може всичко да се случи, защото 1000 симулации не са изобщо достатъчно. Само за едно са съгласни учените, ако обект с размера на Марс се сблъска със Земята, ефектът ще е катастрофален! Според общата теория, Луната се е родила именно след такъв Сблъсък в ранна възраст на Слънчевата Система.

От направените до момента симулации, може да се направи статистика с 98% шанс Земята да продължи живота си необеспокоявана, разбира се ако не се намесват тела, идващи извън Слънчевата Система - комети и тн.

Ползвани материали: New Scientist

В Ню Мексико се строй космодрум с пари на данъкоплатци

На специално гласуване беше одобрено с 2 към 1 мнозинство малко повишаване на данъците на окръг Сиера в щата Ню Мексико, САЩ. По-голямата част от събраните пари ще се използват за строежа на комерсиален космодрум в Ню Мексико. Той ще се използва от Virgin Galactic и други частни и туристически компании. Съседен окръг на Сиера също одобри подобно повишение миналата година отново за финансиране на бъдещия американски космодрум.

Стивън Хокинг е за пилотираните мисии към Луната, Марс и отвъд

Противно на голяма част от астрономическото общество, проф. Стивън Хокинг, известният теоретичен физик, подкрепя плановете на НАСА за колонизиране на Луната и Марс и насърчи държавите да отпускат повече пари за космически изследвания в речта си по случай 50-тата годишнина на НАСА вчера.

66-годишният физик държа реч в Университета Джордж Вашингтон в столицата на САЩ, на която изрази подкрепата си за програмата на НАСА. Той насърчи агенцията, да прати по-скоро хора на Луната, от където вече ще може още по-лесно да се изстрелват мисии към други части на Слънчевата Система. Според Хокинг ситуацията е подобна на тази в Европа преди 1492г. Някои хора са считали, че пътешествията на Колумб са единствено загуба на пари за нищо. "Но все пак откритието на Новия свят е имало голям ефект върху стария. Например на това дължим Биг Мак и KFC", казва шеговито той.

"Роботизираните мисии са много по-ефтини и може да доставят повече научна информация, но те не могат да прихванат въображението на обществото по същия начин и не разпръскват човешкия вид в космоса, така че аз смятам, че това трябва да е целта ни в далечен план", казва Хокинг относно подкрепата си за пилотираните мисии. "Ако човешкият вид иска да съществува още милион години, трябва да отидем там, където никой не е стъпвал."

Физикът също си представя планове в по-далечно бъдеще. Той е за развиването на нови двигателни системи, с които да може да се колонизрат планети от земен тип от други близки Слънчеви Системи. Разбира се той не очаква това преди 200-500 години.

Също така Хокинг постави акцент върху това, че светът трябва да отделя повече пари за космически изследвания. Според него дори да се увеличи международния бюджет за астрономически проекти 20 пъти, това пак ще е едва четвърт от 1% от брутния продукт на Земята. "Човечеството може да си позволи борбата със сегашните проблеми на Земята като глобално затопляне и пак ще имаме достатъчно ресурси за колонизиране на космоса".

Друг аспект от речта на известния учен беше неговата теория за това, защо проекти за търсене на извънземен живот, като SETI (Search for Extra-Terrestrial Intelligence), още не са намерили нищо.

Една възможност е, просто да няма интелигентен живот никъде другаде. Или пък има, но още не е достатъчно развит, за да изпраща радио-сигнали, но дори, когато достигне това ниво, той ще е и достатъчно развит, за да прави разрушителни ядрени оръжия.

Хокинг предпочита третата възможност:

"Примитивният живот се среща често, а интелигентния е рядкост във Вселената.", веднага добавя отново на шега "Някои хора твърдят, че той тепърва трябва да се появи на Земята"

Най-големият неутрино детектор е полу завършен

Най-големият детектор на неутрино-частици, IceCube се строи в момента на Южния Полюс. Той се състой от 80 на брой въжета с накачени общо 4800 детектора по тях и спуснати на 2,5км. дълбочина в антарктическите ледове.

Репортер на NewScientist посети мястото, където в 2010г. ще бъде завършен най-мащабния проект за засичане на неутрино до сега. Той остана смаян от технологията и невероятните условия, при които работят екипите на проекта.

Работниците първо копаят дупка с диаметър 50см. и невероятната дълбочина от 2500м. Това става, чрез половин тонна сонда с дюза на върха, от която изхвърля гореща вода с налягане 30 атмосфери, 750 литра в минута! Ледът се топи мигновено пред върха на дюзата и така сондата потъва лесно заради огромното си тегло. Малкият тунел е толкова точно прокопан, че най-долу може да има максимум 1м. изместване. За сондажа на 1 дупка са нужни 20 000 литра гориво, всяка капка, от които е докарана от американски военни самолети. Целият този процес протича в рамките на 24 часа. Веднага след това вечерната смяна почва да спуска внимателно кабел със 60 свръх-технологични детектора, всеки с диаметър 30см. Работниците вече са усвоили процеса до съвършенство за 2 години работа и спускането на 1 кабел с "мъниста" им отнема около 9-10 часа. Работата не е толкова деликатна, но условията са жестоки: дори през лятото посред бял ден температурите са около -25°C, а страшният вятър прави да изглеждат по-скоро като -40°C. Също така работниците са затуднени и от невероятно дебелите дрехи и екипировка, които не са никак удобни за такава деликатна работа. За този са спуснали рекордните 18 кабела и с това темпо очакват детектора, който ще обхваща 1 кубичен километър лед, да е готов до 2010г.

Всичко това звучи много грандиозно, но защо изобщо се нуждаем от нещо толкова масивно за засичане на някакви си частици и защо именно на Южния Полюс?

Ами проблемът с неутриното е, че за да се засечат такива частици, трябва да наблюдавате огромно количество прозрачен материал, като например вода или воден лед. Всъщност неутриното е толкова трудно за засичане, че едва скоро учените разбраха, чрез водни детектори в Япония и Канада, че тези частици изобщо имат някаква маса.

До сега е имало всякакви проекти за неутрино-детектори. DUMAND (Deep underwater Muon and Neutrino Detector), който датира от 70-те години, беше потопен в Тихия Океан, но поради нисък бюджет проекта беше прекратен. След него имаше много други - от детектор в ез. Байкал, Сибир, до ANTARES в средиземно море.

Какво по-добро място за такъв проект от Антарктика? Хиляди кубични километри чист лед, няма подводни течения, които да смущават детекторите, няма да се хваща тиня и водорасли по тях.

IceCube на Южния Полюс засича неутрино, чрез реакцийте му с ядрата на атомите на леда. При това взаимодействие се образува нова частица - мюон, който се движи по-бързо от светлината в леда. Това ускорение на мюона над скоростта на светлината в тази среда създава така наречения Ефект на Черенков, който в прозрачен материал се изразява най-често със синя светлина. Детекторите на IceCube следят именно за тази светлина и чрез засичане на мюона, могат с невероятна точност да проследят траекторията на неутрино частицата. Обикновено дори с най-големите детектори учените засичат главно неутрино от Слънцето, но с IceCube се надяват да наблюдават частици от най-силно енергийните събития във Вселената, като активни галактически центрове, микро-квазари и ултра-големи експлозии - все феномени, захранвани от супер масивни черни дупки. Тези обекти излъчват и в други части на спектъра, но само неутриното достига директно до нас, защото практически преминава през всичко. Гама-лъчите биват погълнати от космическата микровълнова фонова радиация, а космическите лъчи се отклоняват много лесно от магнитни полета и когато стигнат до Земята изобщо не сме сигурни за оригиналната посока, от която са дошли.

IceCube всъщност си има предшественик на име AMANDA. Той се намира на същото място в Антарктида, състои се от 19 кабела с общо 680 детектора, но на по-плитка дълбочина и работи в продължение на 6 години до 2006. Детекторът беше засече общо 7500 неутрино за целия си период на работа. Сега AMANDA е вграден в инфраструктурата на IceCube и новият детектор се очаква да засича по 50 000 високо-енергийни неутрино на само за една година.

Според теорийте ледът на Южния Полюс трябваше да не съдържа мехурчета под 400м. дълбочина, но когато екипът спуснал AMANDA на дълбочина 1км. видял, че ледът е пълен с мехури, които пречат на точно проследяване на Ефекта на Черенков. На 2км. вече тежестта на леда бил превърнал мехурчетата в кристали с доста по-близък индекс на пречупване до този не леда, което е добре за детекторите.

Франсис Халзен, един от ръководителите на проекта, е малко обезпокоен, че не знаем почти нищо за движението на леда върху твърдото скално легло отдолу. Детекторите се очаква да работят с десетилетия, но ако ледът се движи прекалено бързо, това може да застраши оперативното време на проекта.

През изминалите 2 сезона на работа, екипите са инсталирали и няколко екстра детектора около дупките за IceCube, които следят за радио и звукови вълни в леда. По този начин трябва да се открият GZK-неутрино. Предполага се, че тези частици са създадени при интеракцията на ултра-мощни космически лъчи с космическия микровълнов фон. Според физиците, когато GZK-неутрино с енергия от 1020 електронволта навлезе в леда, трябва да създаде радио-еквивалента на звуковите експлозии, които се чуват при движение на летателни апарати над скоростта на звука.

IceCube ще бъде завършен 2010г., но учените няма нужда да чакат пълен комплект детектори, за да започнат работа. Вече тече трескава научна дейност в лабораторията на повърхността над детектора. Още по вълнуваща е идеята, че биват засичани неутрино, който идват от долу, т.е. са преминали през цялата планета.

Ползвани материали: New Scientist

Периодът на Слънчевата Система може би изпраща комети към Земята

Нашата Слънчева система преминава периодично през повърхността на Млечния Път, което може да запраща цели групи от опасни комети към Земята.

Слънчевата Система обикаля центъра на нашата галактика - Млечния Път. Това обаче не става в сплескана повърхност, ами на 35-40 милиона години преминаваме през диска на галактиката.

Уилиям Напиер и Янаки Уикрамасинге от Университета Кардиф, Англия, са направили компютърен модел на това движение и са стигнали до извода, че когато се доближаваме до галактическия диск, гравитационното привличане може да измести комети от облака на Оорт, който се намира в радиус почти 1 светлинна година от Слънцето. Също така при този процес може Слънчевата система да се сблъсква с огромните газови мъглявини на Млечния Път и от там също да привлече комети. На кратко, по време на това преминаване рискът от навлизането на нови комети в Слънчевата Система се увеличава многократно.

Според Напиер и Уикрамасинге геологическите доказателства по повърхността на Земята отговарят много точно на периода от 36 милиона години, предсказан от техния модел. ТУК можете да прочетете в PDF формат пълен доклад от изследванията на двамата астрономи.

Ричард Стотърс от Института за космически изследвания Годард на НАСА, смята, че модела им е добър. "Не мисля, че вече може да има съмнение за източника на вариациите в периодите на ударите от комети."
Пол Вайсман от JPL NASA обаче се съмнява, че гравитационното привличане на диска на Млечния Път е достатъчно силно, за да измести достатъчно голям брой комети от орбитите им. "Това не е някаква неравност на пътя, през която като минеш, завалява дъжд от комети."

Източник: Новия брой на New Scientist

Астронавт влиза в болница след тежко кацане

Yi So-yeon, първата корейска астронавтка, беше откарана рано днес в болницата на Космическия Център Гагарин в Москва, след тежко, но безаварийно кацане в казахстанските степи вчера (Събота).

Новата героиня на Южна Корея ще трябва да премине различни медицински тестове, преди да може да се върне в страната си на 28 Април за грандиозно посрещане.

Когато спасителните екипи са я извадили вчера от Союз капсулата, Yi е изглеждала много отпаднала и не е можела да се движи, а американката Пеги Уитсън и космонавта Юрий Маленченко също не са били в по-добро състояние. "Имаше страхотен шок по време на кацането и още имам проблеми с ориентацията", казва корейката, докато чака да я откарат със спасителен хеликоптер.

Няколко часа по-късно на официална прес конференция, Yi е изглеждала доста по-добре, явно възвърнала част от силите си. На въпроса кое е било най-трудното нещо за нея от мисията й, тя е отвърнала, че това е била определено предварителната й тренировка на Земята.

Капсулите Союз са известни със своята висока сигурност още от 60-те години, но това последно кацане очевидно не е минало точно по план, след като е изместено с цели 420км. от предвидената цел. От руската космическа агенция казват, че капсулата е навлязла в земната атмосфера с "балистична траектория", вместо директно вертикално падане.

Нестандартният полет е довел до загуба на комуникацийте с контролния център в последните 20 минути преди кацането. Също така астронавтите вътре са били изложени на повече от 2 пъти по-голямо земно ускорение от обикновено.

На снимки на мястото на кацането се вижда, че капсулата лежи на едната си страна, заровена на половина в земята и силно обгорена от високите температури при навлизането в атмосферата. Тревата също е изпелена на стотици метри зад нея.
Заради голямото отклонение, на хеликоптерите са им трябвали допълнителни 25 минути да открият мястото на кацане.

Източник: TheKoreaTimes

Союз кацна успешно на Земята, но с 470км. отклонение

Союз с членовете на Експедиция 16 и първата корейска астронавтка кацна безаварийно в Казахстан днес в 9:30ч. сутринта българско време, но на цели 470км. от предварително заплануваното място за кацане. Заради това отклонение екипите на Роскосмос пристигнаха с хеликоптерите си 45 минути по-късно при кацналия Союз. Астронавтите са разкачили от Международната Космическа Станция днес в 5:06ч. българско време и са започнали спускане в атмосферата на Земята в 8:40ч.

На борда на руската капсула бяха американката Пеги Уитсън (48г.), която държи новия рекорд за американец прекарал най-дълго време в космоса - общо 377 дни по време на първия й полет с Експедиция 5 през 2002г. Сегашната мисия беше едва втория полет за Пеги, но вече държи рекорда, който преди беше у Майк Фоул (374 дни).

С нея беше й нейният колега от тази експедиция - Юрий Маленченко (46г.). Това беше третия му дълго-срочен полет. Руснакът е прекарал 126 дена на руската станция МИР през 1994г. Той е бил командир на Експедиция 7 през 2006, на мисия STS-106 на совалката Атлантис и сега с Експедиция 16 - общо 515 дена в космоса.

С двамата астронавти на борда на Союз беше й първата Корейка в космоса So-yeon Yi, тя прекара 10 дена на МКС и мисията й е част от договор между Южна Корея и руската космическа агенция РОСКОСМОС, на предполагаема стойност от 20 милиона долара.

Преди разкачването на Союз, Пеги и Маленченко се сбогуваха с новия екипаж на станцията от Експедиция 17: командирът Сергей Волков и инженерите Олег Кононенко и Гарет Райсман. Руснаците излетяха към МКС на 8ми Април с корейката Yi. Райсман пък остана на станцията от мисия STS-123 на совалката Индевър, която излетя на 11. Март.

NASA Press Release

Голямата мистерия на антиматерията (статия)

За наш късмет новородената Вселена се е държала малко по-различно, от колкото могат да предположат най-добрите ни модели. Преди близо 14 милиарда години, Големият Взрив е създал равни количества материя и антиматерия. Би трябвало двата типа да са се унищожили взаимно, оставяйки една Вселена пълна само със светлина. Нашата Вселена обаче, противно на физичните модели, е пълна със звезди, планети и газ.

Звездите и галактиките, които осветяват небесата, нямаше да съществуват, ако материята не беше победила антиматерията в един много ранен период от живота на Вселената. Как и кога е станало това? Защо изобщо съществува нещо вместо нищо? Тези въпроси седят в основата на нашето съществувание, но науката все още няма точен отговор за тях.

Това все пак не значи, че нямаме прогрес. Физиците откриват важни следи от тази загадка, като създават антиматерия в лаборатории и я изследват. Други доказателства идват от неутриното - призрачните частици, създадени от Слънцето. Тези следи са ни довели до две
различни насоки за разследване и с нови експерименти може би сме близо до откриването на отговорите.

За да се развие Вселената, която наблюдваме днес, тя трябва да е развила предпочитание за материята, пред антиматерията в доста ранна възраст. За това е бил нужен съвсем малък дисбаланс, може би една оцеляла частица материя на 30 милиона анти-частици.

Дори това не може да е станало случайно. Дори този малък дисбаланс е твърде голям, за да се е получил в следствие на случайно колебание на горещата млада вселена. Този дисбаланс е твърде точен като сметки. Но пък и не виждаме антиматерия всеки ден около нас, колкото и малко да е. Значи начина, по който материята е взела превес над антиматерията, трябва да е закодиран някъде в основните закони на физиката.

Руският физик Андрей Сакхаров за пръв път повдигна тази тема през 1967г. Той показа, че за да съществува повече материя от антиматерия, трябва да са изпълнени три условия. Първо, Сакхаров изтъква, че никой физичен закон не може да забранява реакции, които ефективно променят баланса между частици на материята и антиматерията. Това е било голо изказване, защото такива реакции никога не са наблюдавани експериментално.

За да е възможно това, Сакхаров твърди, че законите на физиката трябва да имат малки вариации в отношението си към материята и антиматерията, както се е видяло в експерименти с каони (или така наречените К-мезони) три години по-рано. Наблюдавано е, че слабите сили, които играят роля в радиоактивното разграждане, не действат по еднакъв начин на кварки и анти-кварки.

Трето и последно, в живота на ранната Вселена трябва да е имало период, когато различните химични реакции между частици на материя и антиматерия с радиация в ранната плазма трябва да са започнали да се извършват с различни скорости. Това би могло да стане, само ако реакциите не са били в термално равновесие. Без тези три условия,
Вселената не би могла да се развие от балансираната ранна Вселена до сегашната, която съдържа почти само материя. Днес 40 години по-късно, условията на Сакхаров още са в сила както всякога. През годините на открития те са били важни пътеводители за теоретичните физици относно ранната Вселена.

Според стандартните модели на космологията, когато Вселената е била на възраст под 10^-12 секунди частиците и техните взаимодействия са били много по-различни от тези, които наблюдаваме днес. Всички фундаментални частици са били без маса и слабите реакции между тях са били по-активни. След като Вселената е почнала да се разширява и охлажда е добила подходящите условия на доста по-ниска енергия. Частиците са придобили маса и слабите им взаимодействия са станали по-редки.

Това по-хладно състояние е започнало като мехур, който се разширява бързо през ранната Вселена. Тогава повърхността на този мехур е нарушила термалното равновесие на Вселената. Някои от безмасовите частици на материя и антиматерия са попаднали в мехура, а други са били отблъснати.

Взаимодействията на мехура с околната среда, са правели много по-лесно за един кварк да влезне в него, отколкото за един антикварк и така вътре в него имало предимно кварки, докато антикварките отвън били унищожавани от по-активните процеси. Днес този мехур е с размера на самата Вселена и тъй като ние живеем в него, наблюдаваме факта, че материята домира над антиматерията.

Това е хубава и лесна за разбиране картинка. Единственият проблем е, че не отговаря на изчисленията. Когато използваме този стандартен модел, за да изчислим днешното количество материя и антиматерия, получаваме доста по-малък дисбаланс. Това е една от основните причини, физиците да смятат, че стандартния модел е недовършен и непълен. Дали има начин да го поправим?

Може би. Едно от най-популярните разширения на стандартния модел е така наречената "супер симетрия", според която трябва да има много повече още непознати частици, извън обсега на сегашните експерименти. Освен да обясни дисбаланса на антиматерията, супер симетрията може да ни разкаже и за същността на тъмната материя, която заема почти 90% от Вселената днес.

Супер симетрията допада на теоретиците, но до сега не сме открили експериментално никакво доказателство за нея. Все пак на скоро беше обявен процес, който също не се вписва в стандартната теория. Миналия месец екип физици от Италия, Франция и Швейцария, работещи по UTfit проекта, анализираха частици наречени B_s мезони, създадени в два експеримента в ускорителя Tevatron в Илиноис, САЩ. B_s мезоните, които състоят от "дънен" антикварк и "странен" кварк, са нестабилни и се разпадат чрез слаби сили до частици, изградени от по-леки кварки и антикварки. (За наименования на цветовете на кварките виж ТУК)

Според проекта UTfit, когато комбинират всичките си B_s резултати, откриват малко противоречие, което може да е докзателство за взаимодействия, непознати на стандартния модел, които действат по различен начин на кварките и антикварките и може евентуално да обясни дисбаланса в нашата Вселена.

Още е рано да се каже, дали това е първото доказателство за теорията "супер симетрия". Нужни са повече проучвания, за да се потвърди дали екипът на UTfit наистина са се натъкнали на нещо важно и все пак трябва да открием някакви нови супер-симетрични частици за доказателство. Това би могло да стане в LHC Големия Сблъсквател на Адрони - най-мощният ускорител на частици, които ще бъде включен по-късно тази година в комплекса CERN до Женева, Швейцария. Ако супер-симетрични частици бъдат открити там, ще можем да измерим точно масите им и евентуално някои техни взаимодействия, но дори това няма да е достатъчно. Ще трябват още експерименти, за да се каже със сигурност дали супер-симетрията е отговорна за взимането на точен превес на материята над антиматерията, когато Вселената е била на едва 10^-11 секунди.

Други експрименти за изучаване на супер симетрията са насрочени за Международния Линеен Сблъсквател (ILC), където се сблъскват електрони и позитрони, за да се изучават електромагнетичните свойства на неутрона. ILC трябва да бъде постоен късно в 2010-те години.

Неутрино на помощ

Алтернативен начин за обяснение на липсващата антиматерия се появи през 80-те години на 20-ти век. Японските физици Масатака Фукугита и Тсутому Янагида показаха, че дисбаланса материя-антиматерия може да се е случил в при сценарии наречен "лептогенеза". Ако тази идея е вярно, то дължим съществуването си на неутриното.

Неутриното са най-неуловимите от всички частици на стандартния модел и дълго се е смятало, че нямат никаква маса. Експерименти през 40-те години от САЩ, Япония, Канада и др. държави са показали, че стандартния модел греши и неутриното имат маса, макар и много малка.

Това означава, че тези частици може да са изиграли важна роля в неравновесието на антиматерията. Добавянето на масивни неутрино в теоретичната картина налага преправянето на стандартния модел и най-простият начин да се направи това, е да предположим съществуването на нов вид тежко неутрино наречено "долно неутрино" (singlet neutrino). Тези неутрино трябва да реаргират с останалите частици чрез необичайни природни сили и вероятно за това са толквоа трудни за засичане. Както всички останали фундаментални частици "долните неутрино" трябва да са били създадени в значителни количества в ранната Вселена. Все пак техните интеракции с термалното равновесие на първоначалната плазма са били пренебрежими, за да запазим едно от трите условия на Сакхаров.

Според идеята за лептогенеза, долното неутрино се движат свободно из Вселената, докато не се разпаднат на неутрино или анти-неутрино. Също така може при този процес да се създават повече анти-неутрино от неутрино, отново в съгласие с идеите на Сакхаров.

Така Лептогенезата би оставила ранната Вселена с повече анти-неутрино. На този етап стандартният модел предполага, че чрез реакции с огромна температура, антинеутрино може да бъде превърнато в частици на стандартна материя - протони и неутрони. Така Вселената остава опразнена от антиматерия.

Тестването на лептогенезата е сложно, тъй като е слабо вероятно да се създаде долно неутрино в лабораторни условия и да се измерят техните разпадания. Те вероятно са твърде тежки, а реакциите им твърде незабележими за нас. Все пак има начини да бъде тествана тази идея.

Според лептогенезата, долните неутрино могат да взаимодействат с нормални неутрино, разменяйки Хигсове - частиците, които се смята, че дават маса на всичко останало. От това, което знаем за стандартното неутрино и предположенията ни за Хигс, можем да направим заключения за долното неутрино. До сега неговите теоретични характеристики горе-долу съвпадат с това, което ни трябва за лептогенеза и предполага добри доказателства за тази идея.

Друг тест се отнася за свойство на лептогенезата наречено "лептонов номер". Електроните и неутриното принадлежат на семейство частици, наречено лептони и имат лептонов номер 1. Техните анти-съответствия имат стойност на номера -1. Във всички взаимодействия прегледани до сега, лептоновия номер остава един и същ преди и след реакцията.

Според лептогенезата обаче добавянето на долно неутрино в "сместа", позволява на обикновено неутрино да се превръща в анти-неутрино и обратното. Така лептоновия номер не се запазва. Физиците често експериментират с вариации на лептоновия номер, защото това директно би доказало първото условие на Сакхаров, че няма природен закон, забраняващ нарушаването на материя-антиматерия равновесието.

До сега само един екип твърди, че е успял да открие нарушаване на лептоновия номер. Hans Klapdor Kleingrothaus от Института по ядрена физика Макс Планк в Хайделберг, Германия, твърди, че неговата група е открила това нарушение за пръв път през 2001г.

Те твърдят, че са наблюдавали реакция, наречена "довен бета разпад без неутрино". При нормалния бета разпад, неутрон в ядро спонтанно се трансформира в протон, създавайки електрон и антинеутрино в процеса. Лептоновия номер е 0 преди и след това. При някои радиоактивни елементи може да се наблюдава "двоен бета-разпад", при който два неутрона в ядро се превръщат едновременно, създавайки два електрона и две анти-неутрино. При версията "без неутрино" на немския екип няма създадено анти-неутрино, ами само два електрона. Тук лептоновия номер се променя от 0 преди реакцията до 2 след това.

Резултатите на тези учени от Хайделберг е спорен и докато няколко други екипа сега се опитват да повторят експеримента, никой още не е успял. Все пак още много физици са убедени, че именно лептогенезата е най-удачното решение на мистерията на антиматерията и търсенето на нарушение в лептоновия номер продължава.

За сега мистерията има поне два възможни отговора. Само остава чрез експерименти да се отхвърли единия или дори и двата и теоретичните физици да почнат всичко от начало. Ако супер симетрията даде нужния отговор, евентуално ще го потвърдим. Но ако лептогенезата е правилния отговор, може вечно да остане спорен и недоказан аспект на космологията. Независимо дали ни харесва или не, явно може Вселената никога да не разкрие някои свои тайни.

Оригинална статия: The Great Antimatter Mystery

Може би е открита тъмна материя на Земята

Съвместен екип от Италия и Китай твърди, че е засякал частици на тъмна материя дълбоко в италианска планина, но останалата част от научното общество е скептично за момента, защото никой друг експеримент до сега не е успял да засече директно някаква тъмна материя въобще.

В Сряда 16 Април, на конференция във Венеция, Италия, екипът на проекта DAMA (Dark Matter) съобщи резултатите си от втората 4-годишна фаза на техния експеримент. Учените от DAMA твърдяха, че са засякли тъмна материя и през 2003г., но прекалено много хора смятаха, че резултата им се дължи на статистическа грешка. Сега доказателствата са по-силни.

"Вече сме доста сигурни, че сигналът им не е статистическо отклонение, а това какво точно представлява вече е друг въпрос", казва Франсис Халзен, физик по астро-частици от Университета Уисконсин-Мадисън, САЩ.

Според общата теория галактиката ни е пълна с частици на тъмна материя, невидимото и неидентифицирано до сега вещество, което заема почти 90% от Вселената. До сега съществуването на тъмната материя е установявано само чрез гравитационния й ефект върху нормалната материя - галактики, звезди и др.

Експериментът DAMA търси директно частици тъмна материя, който са се сблъскали със Земята. DAMA се намира в подземна лаборатория, под 1,4км. скали, в планината Гран Гасо. Екипът на DAMA търси проблясвания светлина в детектор с натриеви йодиди (йодид - йон на хим. елемент Йод).

Тези проблясвания произлизат основно от фонов шум, като обикновени неутрони от радиацията на околните скали. Някои от тях обаче може да са предизвикани от частици на тъмна материя и ако е наистина така, учените очакват да има сезонни вариации в сигнала, защото скоростта на Земята през галактиката ни зависи от въртенето около Слънцето.

Според теорията, Земята би трябвало да има по-чест контакт с тъмна материя, когато се движим в галактиката в една посока със Слънцето, т.е. през Юни. Съответно през Декември, трябва да има минимум на наличната тъмна материя, защото Земята се движи в обратната посока.

Точно това беше доклада на DAMA екипа през 2003, след 7 години изследвания чрез 100-килограмов детектор, но резултатите им бяха посрещнати с изключително голям скептицизъм, все пак никой до тогава не беше засичал директно частици на тъмната материя.

От DAMA обаче никак не се обезсърчиха, ами подновиха експеримента с нов и по-голям детектор от 250кг. Сега след още 4 години те твърдят, че отново се виждат ясно сезонни вариации на сигнала, които отговарят много точно на максимум през Юни и минимум през Декември.

Екипът вярва, че новите резултатите са силно значими, а шансът за случайно смущение с такава точна повтаряемост е 1 към милиарди според тях.

Ричард Гайтскел от Университета Браун, който е член на два проекта за търсене на тъмна материя: Cryogenic Dark matter Search (CDMS) и експеримента Xenon, продължава да е скептично настроен. Все пак е съгласен, че резултатите са интересни и си струва други екипи да повторят експеримента върху това място.

"Въпросът с тъмната материя е достатъчно важен, за да обърнем внимание на колегите от DAMA, няма просто да пренебрегнем резултатите им.", казва Халзен.

Източник: NewScientist

НАСА удължава мисята Касини с 2 години

НАСА съобщи днес, че мисията на Касини-Хюйгенс до Сатурн, първоначално предвидена да свърши Юли 2008,ще бъде удължена с две години, което ще позволи на сондата да продължи проучването на планетата и екзотичните й луни.

Изстрелян през октомври 1997, атомно-захранваният кораб прекара 7 години в пътуване до Сатурн и е в орбита около планетата от юни 2004.

"Това продължение е вълнуващо не само за научното общество, но и за света да сподели разкриването на тайните на Сатурн" казва Джим Грийн, директор на отдела на НАСА за планетарна наука в Вашингтон.

Оранжево-оцветната луна на Сатурн, Титан, за която се смята, че има подземен океан, ще бъде прегледана още 26 пъти отблизко, докато ледовития Енцелад, за който също се смята, че има вода, 7 пъти.
Учените смятат, че Титан и Енцелад могат да помогнат да се изгради представа за Земята преди да се появи живот на нея, тъй като и двете луни изглежда са подслонявали предшественици на живота.

Освен по едно облитане на луните Диона,Рея и Елена, удължението включва още погледи към Сатурн, мистериозните му пръстени и магнитосферата му.

С изключение на някои малки проблеми, сондата е в добро състояние, казват отговорните за мисията.

"Корабът се представя изключително добре и всички сме много развълнувани от удължението" казва Боб Мичел, ръководителя на програмата Касини в лабораторията на НАСА за реактивно задвижване в Пасадина, Калифорния.

Откакто е пристигнал, корабът Касини е изпратил около 140,000 снимки по време на 62 обиколки около планетата и повече от 50 облитания на луните й.

Това удължение струва на НАСА приблизително 160 милиона долара.

Електрическото слънчево платно се разработва с пълна пара

Електрическото слънчево платно, разработвано във Финландския Метеорологичен Институт бързо се развива и се доближава към осъществяване. Този начин за придвижване може да промени коренно космическите изследвания и пътешествия.

Електрическото слънчево платно, което използва слънчевия вятър, без нужда от каквото и да било гориво, се разработва вече 2 години във Финландия и до сега е предизвикало голям международен и частен интерес. Главния му компонент са дълги метални въжета (или нишки), които непрекъснато биват бомбардирани от електрическа пушка, за да са положително наелектризирани. Така слънчевия вятър от частици оказва малък, но постоянен тласък върху въжетата и космическия кораб, който теглят. Електрическото платно се разработва основно от финалндския институт по метеорология, но по неговите компоненти работят специалисти от Университета Хелзинки, както и Германия, Швеция, Русия и Италия.

За момента работата върви безпроблемно и според ръководителя на проекта Др. Пекка Янхунен, вече могат да планират първата тестова мисия. Най-скорошния напредък в разработката идва от Университета Хелзинки, където са открили метод за лесното създаване на такива въжета (нишки), издръжливи на микро-метеорити. Тази нова техника позволява свързването на метални жички чрез ултра-звуково слепване в почти всякаква форма, така че тя може да има бъдеще и в други сфери освен електрическото платно.

Когато бъде завършено платното, се очаква да позволи по-бързо и същевременно по-ефтино изучаване на Слънчевата Система и придвижване в космическото пространство. Може да има икономическо приложение, като например събиране на ресурси от астероиди, създаване на гориво в орбита или събиране на чиста слънчева електро-енергия.

"Електрическото платно ще направи всякакви космически дейности по-ефтини, например може да помогне за разработката на големи сателити за събиране на слънчева енергия. Когато те орбитират Земята, непрекъснато са облъчени и могат да предават електро енергия до Земята чрез микро вълни. Те биха били значително по-изгодни от земните слънчеви панели, които са зависими от денонощния цикъл и климата.", казва др. Пекка Янхунен.

Електрическото платно е започнало своята разработка като вторичен продукт при едно проучване на Финландския Метеорологичен Институт за взаимодействието между слънчевия вятър и планетите. Разработката на тази иновативна технология се спонсорира главно от Академията на Финландия и други частни компании.

Черната дупка на Млечния Път за последно се е хранила преди 300г.

Черната дупка, която спи в центъра на нашата галактика, явно се е "хранила" активно преди 300 години, казаха от Европейската космическа Организация (ESA) днес.

Чудовищната черна дупка на име Стрелец-А (Sagittarius A) се намира на 26 000 светлинни години от Земята и има маса над 4 милиона пъти тази на нашето Слънце.

Японски астрономи, използващи космическия телескоп XMM-Newton на ESA, както и други американски и японски гама-лъчеви сателити, откриха, че облаци газ просветват и пак се затъмняват в гама лъчи, когато преминат покрай черната дупка.

Този феномен се дължи на гама-лъчеви пулсове, който се смята, че са остатъчни избухвания на гигантско "припламване", станало преди 300 години.

"До сега се чудехме, защо черната дупка на Млечния Път изглежда, като че ли е заспала", казва ръководителя на екипа Татсуя Инуи от Университета Киото. "Но чак сега разбираме, че явно черната ни дупка е била доста по-активна в миналото. Може би просто си почива след последното масивно поглъщане."

Основната теория гласи, че преди няколко века, невероятното гравитационно поле на черната дупка е погълнало облаци газ от свръхнова звезда в близост.

Това поглъщане е предизвикало това "припламване" от устата на гиганта в гама лъчи.

НАСА и ESA подготвят големи мисии до външните планети

НАСА и Европейската Космическа Агенция (ESA) с доста бързи темпове подготвят голями мисии до луната на Юпитер - Европа и Титан на Сатурн на стойност 3 милиарда долара.

Екипи от Щатите и Европа ще се срещнат тази седмица във Виена да обсъждат конпцецията за Титан, а на 21-24 Април ще има още една среща в Рим за обсъждане на плановете за Европа на Юпитер.

Резултатът от срещите ще бъде представен в лабораторията JPL на НАСА на 8-9 Май и в Лос Анджелис на 12-15 същия месец.
На 3-5 Юни започва финалното рефиниране на инструментите на корабите до луните на външните планети и целият план на проекта трябва да е готов до Ноември, за да бъде включен в годишния федерален бюджет на НАСА за 2009г.

Общо взето се очаква и 2те мисии да имат супер-развити технологии и инструменти. Главната задача и на двете ще е да търсят следи за живот извън Земята в подземни топли океани от течаща вода и тн.

Организаторите не искат мисиите да са бавни и застояли като совалките и Международната Космическа Станция. За това се очаква разработка с бързи темпове и изстрелване от Кейп Канаверал през 2016г., а до 7г. след това мисиите вече трябва да са стигнали до Юпитер и Сатурн, съответно на 778 милиона и 1,4 милиарда километра от Земята.

За двата проекта НАСА ще осигури 2 милиарда долара, а сътрудничество вероятно между ЕСА, Япония и Русия трябва да набави останалия 1 милиард финансиране.

Juno, NASA Jupiter orbiter

Europa/Jupiter System Mission (EJSM) ще включва орбитър, който да обикаля луната на Юпитер Европа и да търси за индикации на живот в подземен океан, който се смята, че се намира под замръзналата повърхност на Европа. Този апарат трябва да характеризира всеки един аспект на луната, докато един или два други орбитъра обикалят самия Юпитер и изучават останалите сателити на газовия гигант. Ако тази мисия бъде одобрена, тя ще последва директно апарата Джуно на НАСА, който трябва да изследва атмосферата на Юпитер и ще излети през 2011г.

Titan/Saturn System Mission (TSSM) ще прави снимки с висока резолюция на необикновения терен на Титан - сложна структура планини, възвишения, долини, реки и езера от метан, и ще търси за органични съединения по повърхността на луната. TSSM орбитъра ще пусне и балон с горещ въздух на име "Монтголфър", който трябва да се спуска в продължение на 2 години в метановата атмосфера на Титан.

Балонът ще прави детаилни снимки и също така ще носи 2 или 3 робота за изследване на повърхността, всеки с живот от 2 дена, които могат да бъдат пуснати в интересни зони. Едната ще е нещо като лодка или малка подводница за някое метаново езеро.

Мисия TSSM ще включва още един орбитър, който ще обикаля Сатурн и ще се фокусира върху другата мистериозна луна на газовия гигант - Енцелад.

Апаратът Касини, който облетя Енцелад през Март, показва, че гейзерите на луната съдържат вода и органични условия и ако техният източник наистина е подземен океан, а не проста сублимация на повърхността, както търдят поддръжниците на теорията за електрическата Вселена, то там има голям шанс да съществуват прости микроорганизми.

За съжаление новите амбициозни мисии до външните планети, ще бъдат осъществени за сметка на мисии до Марс с подобен висок бюджет.

На скоро Алан Стърн, който оглавяваше научния отдел на НАСА, подаде оставка, след като марсоходите Спирит и Опортюнити едва не бяха изключени, заради съкращения в бюджета от конгреса на Америка.

Марс експерти от Щатите и Европа се опасяват, че заради съкратяването на бюджети, може планираната мисия на НАСА до Марс за 2020г., която трябва да се върне с проби от почвата, може да бъде направена на бързо и с не достатъчно средства.

Майкъл Грифин, шефът на НАСА, смята да съкрати бюджета като цяло за Марс до 350 милиона долара на година. Това най-вероятно ще има ефект върху планирания за 2009г. марсоход Mars Science Laboratory (MSL), който трябва да се захранва от плутоний от Русия. Сега с орязания бюджет MSL може да излети чак 2011г.

MSL и двете мисии до Европа и Титан са главните задачи на НАСА за това десетилетие.

Феникс вече има място за кацане на Марс

Остават по-малко от 2 месеца до кацането на НАСА апарата Феникс и той вече е насочен към специфично място за кацане, наречено Зелената Долина. Там има малко големи скали, които биха представлявали потенциална опасност, но пък има и много воден лед на повърхността за изучаване.

Феникс беше изстрелян през Август 2007г. към региона около северния полюс на Червената планета. Възможно е там ледът да се е разтопявал някога заради наклона на оста на планетата и живот на микроорганизми да е възникнал. Дори може сега да те още да съществуват там в "заспало" състояние.

След като Кацне, Феникс ще копае на 50см. дълбочина и ще вземе проби от леда и почвата, за да изследва климатичното минало на региона и да търси сложни молекули, които може да имат нещо общо с живота. Очаква се роботът да функционира в продължение на 90 дена.

Северният Полюс винаги е бил цел на Феникс, но учените искаха да изследват по-обстойно региона, преди да изберат специфично място за кацане.

Регион Б, обсипан със скални образувания, категорично не става за кацане. Заслуги: Mars Reconnaissance Orbiter (MRO)

Преди беше предложено място, наречено Регион Б, но на снимки с висока резолюция от Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) се оказа, че то не става за кацане, защото е обсипано със скали.

Сега чрез запалване на двигателите в Четвъртък, Феникс беше насочен към региона "Зелената Долина". Той е наречен, така заради цветните карти, използвани от екипа планирал мисията, на които те изобразяват безопасните места за кацане със зелен цвят.

Сега Феникс се насочва към овално образование на релефа с размери 20 на 100км.

НАСА ще даде окончателно одобрение за тази зона в края на Април. Първо смятат да снимат малка част в периферията на този овал с камерите на MRO.

Ако все пак се появят някакви проблеми с тази зона, още не е късно да се настрои траекторията на Феникс. Според ръководителя на екипа, строил Феникс Питър Смит от Университета на Аризона, траекторията на Феникс до последно ще може да се промени с 1-2км.

Русия ще строи орбитален комплекс за асемблиране

Шефът на Федералната Агенция Роскосмос Анатоли Перминов съобщи в Събота, че Русия планира да построи орбитален комплекс за асемблиране на космически кораби.

"Ще направим този комплекс, за да улесним скачванията в орбита, строежа на кораби и изпращането им към Луната, Марс и другите планети.", цитира новинарската агенция Итар-Тас.

Предложението е било одобрено на среща на Руския Съвет по Сигурността в Петък, но още няма обявени точни дати.

Перминов същю така добави, че Русия смята да използва космодрума Байконур поне до 2050г.

Новият руски космодрум Восточный или "Източния" трябва да бъде завършен до 2018г. Сега предстои да бъде избрано най-добро място за строеж. Първите полети ще започнат 2015г, а 2018 се очакват първите пилотирани мисии от там.

Роскосмос също подготвя и нов пилотиран кораб с тегло между 18 и 22 тона, но не става ясно дали е нещо подобно на Клипер или изцяло обновен дизайн. Знае се само, че няма да може да се издига в орбита от никоя от използваните в момента ракети. За сравнение с всичките си модификации Союз не може да носи повече от 16-17т. (включително собствено тегло).

Най-вероятно за ракета носител ще се използва бъдещата Ангара, но за момента Русия няма двигатели за Анагара ракетите си. Все пак се очаква първата такава да излети през 2011г.

Най-ярката експлозия във Вселената продължава да блести

Най-ярката експлозия, някога наблюдавана, може в крайна сметка да е била още по-мощна, отколкото някой е очаквал. Почти 3 седмици след като светлината от яркото гама-лъчево изригване стигна до Земята, то още блести и изумява астрономите.

Събитието, за което Космическа Одисея докладва, явно е предизвикано от смъртта на изключително масивна звезда, може би колкото 50 Слънца, на разстояние около 7,5 милиарда светлинни години от Земята.

Когато се "случи" на 19. Март, за кратко беше най-далечния обект, наблюдаван с невъоражено около - 1000 пъти по-отдалечен от галактиката Триъгълник или М33, която обикновено държи този рекорд.

Космическият телескоп Хъбъл се опита да заснеме галактиката, от която проилиза гама-лъчевото избухване на 7. Април, но се оказа, че три седмици по-късно светлината от този катаклизъм все още заслепява всичко около себе си и не позволява да се види галактиката му.

Смята се, че гама-лъчевите избухвания се наблюдават, когато при смъртта си необичайно голяма звезда изстрелва материя с близка до светлината скорост, фокусирана горе-долу към Земята. Тя образува гама-лъчи, а видимата светлина се дължи на нагорещения околен газ.

Според някои астрономи, най-ярките гама-лъчеви изригвания дължат яркостта си на това, че техните струи изстрелян материал са фокусирани точно към Земята, но според теорията тези високоенергийни събития пък заглъхват по-бързо. Това даже е наблюдавано до сега, но това специално изригване разбива всякакви граници и не може да бъде класифицирано!

За да е имало фокусирани струи материал и все още да се вижда, значи събитието е имало наистина невероятна енергия, обяснява Nial Tanvir от Университета Лейчестър в Англия, който ръководи наблюденията на Хъбъл.

"Това изглежда като сериозен проблем", казва той.

Може би поради незнайни причини, доста по-голяма част от енергията на експлозията се е трансформирала в радиация, от колкото обикновено се случва при гама-лъчевите избухвания, но все още е рано за такива заключения. Това е теорията на Tanvir.

За момента теориите варират от по-сдържани до крайно странни, като например сблъскването на черни дупки или пък цивилизация, която сигнализира съществуването си на някой, който може да гледа натам...

Хъбъл ще се опита отново да заснеме галактиката, от която е изригването, през Май месец.

Източник: NewScientist

12. Април е паметен ден за космическите полети

Юрий Гагарин(1934 - 1968)

Восток-1 в музея РКК Енергия.

Днес е паметен ден за космическите пилотирани мисии. На 12. Април преди 47 години Юрий Гагарин стана първия човек в космоса. На борда на Восток 1 той е обиколил Земята един път на височина от 315км. Първият космонавт е прекарал 1 час и 48 минути в космоса и коментарът му е бил "Небето е много тъмно, а Земята е синкава. Всичко се вижда много ясно." Първият американски астронавт Алан Шепард е излетял чак месец по-късно. Краткият исторически полет на Гагарин го е превърнал в международен герой и легенда.

Юрий Гагарин е роден на 9. Март 1934 и е бил военен пилот, преди да бъде избран на първата селекция за космонавти през 1960. Животът на Гагарин е прекъснат внезапно на възраст от 34г., когато тестовият му самолет МИГ-15 се е разбил на 27. Март 1968. Умрял е на място с инструктора си. След официалното му погребение, пепелта му е поставена в Кремлинската Стена на Червения Площад.

12. Април е специален ден и защото на тази дата преди 27 години е излетяла първата совалка на НАСА - Колумбия на мисия STS-1.

Дали Вселената преди Големия Взрив е оставила своя отпечатък? (статия)

Какво е имало преди нашата Вселена да започне? Според двама теоретични физици, ако е имало вселена преди нашата, тя вероятно е била невероятно близка по облик с тази. Също има вероятност да можем да открием бледи отпечатъци от предишната Вселена в небето.

Преди въпроси за това, какво е имало преди Големия Взрив, са се считали за безсмислени, защото според теорията на относителността на Айнщайн, Вселената е започнала в сингулярност - точка с безкрайна плътност, където всички математически изчисления спират да работят.

Сега обаче физиците смятат, че теорията на относителността е ограничаваща и че в този първи момент на Вселената плътността й не е била безкрайна. Ако това е така, то вероятно можем да разберем, как се е стигнало до този момент.

Според космологичните модели, базирани на така наречената теория на Затворена Квантова Гравитация (LQG - loop quantum gravity) нашата Вселена има родител. LQG се опитва да обедини теорията на относителността и квантовата механика, описвайки време-пространството като непрекъснато пренареждаща се тъкан от връзки. При най-малките размери около 10-25 метра тази тъкан е заплетена бъркотия, но при много по-големите мащаби на междузвездното пространство тъкънта изглежда гладка.

Според тази теория, когато тъкънта на време-пространството се свива, тя става така да се каже "скоклива". Така че ако Вселената преди нашата се е свила до максимална плътност, може просто после да е "отскочила" в един Голям Взрив.

Как ли е изглеждал родителя на нашата Вселена? За да отговорят на този въпрос, Parampreet Singh от Института по Теоретична Физика в Онтарио, Канада и Алехандро Коричи от Националния Независим Университет на Мексико са приложили уравненията на затворената квантова гравитация за доста упростен модел на Вселената. Те са открили, че характеристиките на пространството, като количеството материя и енергия, които тя съдържа, почти не се променят, когато тя преминава през големия "скок".

Това повдига възможността, да открием отпечатък от предишната Вселена. Singh предполага, че семената на големите структури на вселената ни, като супер галактически купове трябва да са съществували и в предишната Вселена. Мозайката на тези семена би трябвало да е запазена в Космическата Фонова Радиация - радиационния отпечатък от Големия Взрив. "Ако това заключение се окаже вярно, тогава е възможно да открием следи от предишната Вселена", казва Singh.

Повечето астрономи и физици са въодушевени от работата на двамата учени и гледат оптимистично на идеята за предишна Вселена, но не всички са толкова позитивно настроени.

Martin Bojowald, теоретик по затворена квантова гравитация от Университета на Пенсилвания смята, че изчисленията им не са убедителни. Той не е съгласен с тяхната интерпретация на изчисленията и изтъква, че техните модели все още са твърде опростени.

Bojowald смята, че вселената преди Големия Взрив може да е била изключително по-различна от нашата.

Оригинална статия: Did pre-big bang universe leave its mark on the sky?

Експедиция 17 пристигна вчера на МКС

Союз ТМА-12 преди скачването си с МКС на 10. Април. Заслуги: NASA TV

Екипажът на Международната Космическа Станция (МКС) посрещна вчера (Четвъртък) по обяд руския кораб Союз с техните смени и първия корейски астронавт.

Руските космонавти Сергей Волков и Олег Кононенко и 29-годишната So-yeon Yi от Южна Кореа пристигнаха на борда на станцията със Союз ТМА-12, който се скачи с МКС в 14:57ч. българско време над северен Казахстан. В 17:40ч. пък бяха отворени свързващите люкове и щестимата астронавти се събраха за церемония за посрещане и интервю, проведено с контролния център на мисията извън Москва.
И за тримата новодошли това е първи полет в космоса.

Волков е първия космонавт второ поколение - т.е. баща му е известния космонавт Александър Волков.

Членовете на Експедиции 16 и 17 провеждат интервю с международни репортери от Контролния център на мисията. Заслуги: NASA TV

Пеги Уитсън, командира на Експедиция 16 и Юри Маленченко ще бъдат заменени от двамата новодошли руснаци, като Волков ще е командира на Експедиция 17. Третият член на екипажа на МКС - NASA астронавта Гарет Райсман ще остане като главен инжинер и на новата експедиция.
Пеги Уитсън е първата жена командир на мисия до МКС и държи рекорда за най-дълъг престой в космоса от жена и най-много извънбордни дейности за жена.
Корейката Yi ще остане 9 дена на МКС, провеждайки научни експерименти, и ще отпътува на 19. Април с Уитсън и Маленченко към Земята.

Мисията на 29-годишната Yi, която е биоинжинерка по професия, е част от договор между Русия и Южна Кореа на стойност 25 милиона долара.

Експедиция 17 излита на борда на Союз от руския космодрум Байконур в Казахстан към МКС на 8. Април 2008г. Заслуги: NASA TV

Президентът на Южна Кореа Lee Myung-bak гледа излитането на Союз на 8. Април на живо предаване от Сеул и изрази надеждите си това да е само първата стъпка в една амбициозна космическа програма, като се надява до 10 години Южна Кореа да е сред топ-седемте космически сили.

Членовете на експедиция 17 ще са първите обитатели на МКС, в състояние, в което вече има модули от всички участващи държави в проекта. Главната им задача ще е да помагат за монтирането на оставащите модули от японската лаборатория Кибо и да подготвят станцията за по-големи 6-членни екипажи през 2009. Може би най-важната им задача е да проследят разкачането на европейския Автоматичен Транспортен Кораб (ATV) - Жул Верн.

Открита е най-малката екзопланета до момента

Испански астрономи откриха най-малката до сега екзопланета с твърда повърхност. Новата планета се намира на 30 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв, има маса 5 пъти тази на Земята и диаметър с 50% по-голям от нашата планета. На нея пълен ден е около 3 земни седмици.

Тъй като новата екзопланета GJ 436c се върти около оста си за 5,2 земни дни, но орбитира около нейната звезда за едва 4,2 дни, един пълен ден на нея ще изглежда дълъг около 22 дни на Земята.

Игнаси Рибас, ръководител на екипа, коментира: "След потвърждаване, новата екзопланета е най-малката до днес открита. Тя е първата идентифицирана чрез гравитационния й ефект върху друга позната планета от същата система. Това проучване отваря път ползването на този метод за откриването на много други малки планети, все по-подобни на нашата Земя."

Новата екзопланета е горещ близнак на замръзналата OGLE-2005-BLG-390lb, открита преди две години от същия екип. Други две горещи супер-земи от този клас са Gl 581b и Gl 876d, открити чрез метода на доплеровото поклащане (гравитационно влияние на планетата върху звездата й, което се измерва с доплерово червено-изместване на спектъра на светлината от звездата).

Според изчисленията на екипа, температурите на повърхността на GJ 436c са между 400 и 700 Келвина (127-427 градуса по Целзии), но на места могат да достигат 350 Келвина (77 C), например на полюсите. Тези високи температури правят планетата неизгодна за живот и се дължат на близкото разстояние на звездата й.

Повечето от около 280-те открити екзопланети до днес са газови гиганти като Юпитер и има едва 4 идентифицирани супер-земи. За супер-Земя се счита планета с 1 до 10 пъти масата на Земята.