Меркурий се смалява? Още мистерии на малката планета

Според нов анализ на данните от Месинджър, който облетя Меркурий на 14. Януари тази година, малката планета всъщност се смалява или се е смалила в определен период от миналото си. За този феномен е набедено изстиващото ядро на планетата.

Меркурий е доста проблемно тяло и поради екстремните си условия винаги е отказвал да се впише в моделите на стандартните космолози.

Когато Маринър 10 откри преди 35 години, че Меркурий всъщност има магнитно поле, това беше голям шок за астрономите. Поради изключително малките размери на планетата (Ганимед и Титан, съответно луни на Юпитер и Сатурн са по-големи от Меркурий), ядрото й трябва отдавна да е изстинало и втвърдено. Иначе това би бил голям проблем за теорията на "магнитното динамо", според която магнитните полета на планетите, включително на Земята, са образувани от въртенето на течно, стопено метално ядро.

Новите данни от тази година от Месинджър пък показват, че магнитното поле на Меркурий е диполярно, като на Земята, т.е. има Северен и Южен полюс, а не е останало вградено в кората на планетата на места, както редполагаха някои астрономи.

Това не е единствения проблем! Тъй като Меркурий е невероятно плътен за размерите си, се смята, че ядрото му заема над 60% от диаметъра на цялата планета! Това не може да се обясни със стандартния модел за формиране на планети и тук на помощ идва "някогашен сблъсък с друго тяло". Голяма част от астрономите вярват, че някога нещо е ударило Меркурий, отнасяйки със себе си по-неплътната част от планетата и това, което е останало е сегашната плътна малка топка.

Имам чувството, че винаги когато нещо не се вписва в идеите на космолозите, те просто решават, че космически сблъсък е отговорен. Планетата Уран е обърната и се върти на почти хоризонтална ос, значи някога нещо я е ударило непременно. Марс има супер тънка атмосфера, отново нещо го е ударило и е отнесло атмосферата на нашия съсед със себе си.

И какво имаме сега? Огромно за размерите на планетата ядро, което по всички физични закони трябва отдавна да е изстинало и твърдо, но пак магнитно поле се произвежда от някъде!

Не стига това, ами сега НАСА отново набеди ядрото на малката планета. Този път, че е отговорно за смаляването на Меркурий. Сигурно се питате как учените на НАСА са стигнали до това заключение? Ами много просто, на трите снимки от дясно се вижда, че около някои кратери има много високи скални образувания или "извити стръмнини" (lobate scarps), както НАСА ги нарече. Следователно, планетата се е свила чрез някакви незаини мистериозни процеси и стръмнините около кратерите са останали на по-високо ниво от другата част от повърхността.

Сред други от новите открития на Месинджър са, че гладката повърхност на втория по-големина "кратер" на Меркурий - така наречения басейн Калорис, се дължи на вулканична дейност и изстинала лава. Изкуствено оцветената снимка най-горе показва именно къде астрономите смятат, че има следи от вулкани. Тук също има проблеми! За да е отговорна вулканична лава за гладкото дъно, то трябва почти целия басейн Калорис с диаметър 1550км. да е покрито от средно 2,7км. дълбока лава. Кратерът паяк (снимката в ляво) от средата на басейна Калорис също остава необяснен от стандартните астрономи, а факта, че удар произвел кратер с 1/3 диаметъра на самата планета би трябвало буквално да я е сцепил на две изобщо няма да го споменавам!

Другото по-маловажно откритие е наличието на най-различни йони в екзосферата на Меркурий, за които не може да е отговорна плазмата на слънчевия "вятър". Те се отдават на реакции с повърхността на самата планета, например метеоридни сблъсъци и изобщо фотони, бомбардиращи планетата, както можете да видите от графиката по-долу.

Последните две може да са странни теории, но все пак нищо до сега не е толкова абсурдно и нелогично колкото смаляването на планетата заради изстиващо ядро.

Но това е само началото! Тепърва Месинджър (MESSANGER - MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging) ще облети планетата през Октомври 2008, Септември 2009 и накрая ще влезе в перманентна орбита около Меркурий през 2011г. Има време за нови "изненадващи открития" или може би, да се надяваме, по-логично обяснение на вече направените такива.

Източник: New Discoveries on Mercury (Science@NASA)