"Мистериите" на Сатурн или просто една масова заблуда

Снимка над северния полюс на Сатурн от инфрачервения спектрометър на Касини показва температурните разлики в атмосферата на планетата. Ясно се вижда горещото петно на северния полюс и хексагониалния пръстен около него. Снимка: NASA/JPL/GSFC/Oxford University

През Март НАСА публикува нови данни от инфрачервения спектрометър на апарата Касини, който орбитира Сатурн. Астрономите за пореден път бяха "силно изненадани" да открият, че на северния полюс на газовия гигант има горещо петно с температура като това на южния полюс, въпреки че северния полюс на Сатурн беше в пълен мрак и "зима" от 1995г. насам.

Миналата година по същия начин астрономите откриха, че южния полюс на Сатурн е необичайно горещ за бледата светлина, която получава и сега за пореден път са сблъскани с "мистериозен и необясним феномен". Поддръжниците на Плазмената Космология обаче, не само не се изненадаха, но и предричаха, че газовите гиганти трябва да имат горещи полюси. Ако светлината от слънцето не може да затопли полюсите, някаква друга енергия трябва да е отговорна за това и тук на помощ идва електричеството! В Плазмената Теория планетите са заредени тела свързани със Слънцето чрез така наречените Течения на Биркеланд. Кръстени на откривателя си Кристиан Биркеланд, те представляват в най-простия смисъл електрически потоци в плазма. В този смисъл ефектът на затоплените полюси трябва да се наблюдава най-силно изразен при планетите газови гиганти (както потвърждават наблюденията), защото те имат най-голяма разлика в зарядите с този на Слънцето.

Тази "аномалия" на горещи петна върху полюсите е открита и на другите газови гиганти - Юпитер и Нептун.

Но мистерийте не свършват тук! Още от камерите на Вояджър, който облетя Сатурн през 1980г. знаем, че облаците точно над северния полюс на планетата са организирани във формата на хексагон! Никой метеорологичен процес от стандартния модел не може да обясни подобни метеорологично явление.

Тук се вижда хексагона на Сатурн в истински цвят.

Отдавна обаче тези, които изучават плазмата и магнетохидродинамиката знаят, че електрически поток, течащ през плазма, образува концентрични цилиндри около централната колона на потока. Тези цилиндрични заредени потоци притежават привличаща сила на далечни разстояния и отблъскваща на близки, в резултат на което се образуват завихряния на равни разстояния по цилиндричните потоци. С въртенето си те образуват форма на хексагон около най-вътрешната колона.

Най-интересното е, че това не се отнася само за полюсите на газовите гиганти! Наблюдавани са кратери с формата на хексагон върху планети и спътници и дори някои урагани на Земята имат око с формана на хексагон.

Ако тази теория описва толкова точно наблюдаваните феномени, защо не е популярна, ще попитате. И с право! Не е популярна, защото астрономите и не само те, защото този набор от науки е свързан от общи физични процеси, са като коне с капаци. Една теория би трябвало да се счита за вярна, докато нещо не я опровергае, но стандартната теория с Големия Взрив до такава степен е пуснала корени, че вече, когато резултатите от наблюдения й противоречат, всички решат, че или наблюденията са грешни или просто измислят нещо ново, като Тъмната материя и Тъмната Енергия, за да обяснят наблюденията чрез теорията за Големия Взрив.

Това не е религия или дори църква с неините догми, а наука и щом единият модел ми дава лесни за разбиране обяснения за явления, които стандартният модел обявява за "необясними аномалии", то аз съм по-склонен да повярвам на първия!

Ползвана информация: Saturn’s Thermogenic Vertex