"Вдигни дланите си към слънцето. Какво усещаш? Топлина, разбира се, но има и натиск, въпреки, че никога не си го усещал, защото е много малък. На площта на дланите ти, натискът е едва 30 милионни от 1 грам.
Но в космоса, дори такъв малък натиск е важен, защото е непрекъснат, час след час, ден след ден. За разлика от ракетното гориво е безплатен и неизчерпваем. Ако искаме, можем да го използваме, можем да направим платна, които да улавят радиацията, идваща от слънцето."
Това не са думи на някой учен от НАСА, ами на герой на разказа "Вятърът на Слънцето", написан от патрона на този блог Артър Кларк преди 36 години.
Всъщност идеята за слънчевите платна е предложена още от немския астроном Йохан Кеплер в 17-ти век., но в близките няколко десетилетия интересът за тази технология се възроди и съвсем скоро може да видим първото успешно използване на слънчево платно.
До сега прототипи на слънчеви платна са срещали само неуспехи: проектът Космос 1 се провали през 2005г. заради ракетата Волна, изстреляна от руска подводница. Същият екип претърпя неуспех и по време на тестове на умален вариант на Космос 1 през 2001г.
В 2006г. 15-метрово слънчево платно беше доставено в орбита от M-V ракета, но то пък не можа да се разгъне напълно.
 Слънчевото платно в PPOD контейнера си по време на тестове с вибрации, симулиращи условията при излитане с ракетата. |
Екип от изследователския център на НАСА Ames успешно разработи и тества слънчевото платно NanoSail-D с диаметър 10 кв. м. То трябва да излети между 29. Юли и 6. Август на борда на Falcon 1 ракета от частната компания SpaceX от остров Омелек в Тихия Океан. NanoSail-D ще дели пространство с още 2 малки сателита и след като достигне орбита, ще разгъне платното си, тествайки не само потенциала на тази технология за придвижване, но и като начин за забавяне и спускане към Земята. Това е важно, тъй като орбитата на Земята се пълни все повече с космически боклук - остарели сателити, които стават с години след мисията си в орбита. Общо цялата мисия на апарата ще трае около 2 седмици.
NanoSail-D всъщност представлява супер лека алуминиева и пластмасова конструкция с тежест едва 4,5кг. Когато сателитът е сгънат, той се побира в малък куфар и всъщност от НАСА точно така го транспортират.
Никой не знае със сигурност, каква производителност ще има слънчевото платно, но технологията определено има потенциал. На къси разстояния като пътя до Луната една ракета определено би била много по-бърза, но никоя ракета не може да побере достатъчно гориво за път извън слънчевата система. Тук идва слънчевото платно на помощ, то не се нуждае от гориво и непрекъснато ускорява скоростта си. Освен това може да ви върне у дома, лавирайки настрани, както корабите с платна плуват срещу вятъра.
Стискаме палци, всичко да мине наред, защото винаги е добре да се разработват нови и иновативни системи за транспорт.
Източник: Sailing Ships in Space? Maybe.
Официален сайт на проекта: www.nanosaild.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар