Плазмени потоци в мъглявината Орион?

Композитна снимка от инфрачервена на телескопа Спицър и рентгенова от XMM-Newton

Поредното астрономическо наблюдение говори срещу утвърдените теории, но физиците отново измислят купчина хипотетични глупости, за да не признаят, че може би нещо не е наред с погледа ни върху Вселената.

Става въпрос за проучване на сателита на Европейската Космическа Организация (ESA) XMM-NEWTON, който на скоро беше публикуван в сп. Science. Въпросният рентгенов сателит е открил случайно плазмен поток или по-точно облак плазма в мъглявината Орион.

Според стандартния астрофизичен модел, всички невероятни структури, които наблюдаваме в небето, се отдават на механични процеси и главно на сгъстяването на студени газове под силата на гравитацията.

Грамадни облаци водород, хиляди пъти по-редки от облаче пушек, постепенно и малко мистически се завъртат и сгъстяват в обща точка на гравитационно привличане, където евентуално след сумати време се ражда самоподдържаща се чрез ядрен синтез на водород, сфера, т.е. звезда.

Излъчването на рентгенови-, гама лъчи и ултра виолетова светлина става по механичен път - на въпросните звездни ядрени реактори им свършва горивото и рухват към ядрото си, изхвърляйки външните слоеве. Ако тогава го направи по-големичка звезда, наричаме случката свръхнова.

Да, всички си знаем урока, но дали наистина нещата се случват така?

С изграждането на нови все по-мощни телескопи и космически обсерватории, като европейския XMM-Newton, нещата почват да изглеждат малко съмнително.

С новото проучване на мъглявината Орион, която е широка 2,5 светл. год., отново астрономите са "изненадани", както често се случва напоследък. Някои звезди наистина излъчват в рентгеновата част на спектъра, но мъглявина, която се очаква да е съставена от студени газови облаци, които постепенно формират звезди, не се очаква да съдържа плазма с температура над 1 милион градуса Келвин.

Естествено обяснение, на неочакваните резултати веднага е съчинено, "слънчевите ветрове" на най-различни звезди се сблъскват и образуват шокови вълни, които загряват околните газове с милиони градуси. Въпреки това, от екипа на XMM-Newton си признават, че този ефект е чисто хипотетичен и се нуждае от още изследвания.

Ако обаче приемем хипотезата, че звездите са електричен феномен, няма нужда от въпросните изследвания. Може би вместо механични процеси, силното рентгеново излъчване на мъглявината Орион се дължи просто на увеличен електричен заряд на централните й звезди. Електрическата обвивка на региона е невидима, но при увеличено напрежение от Биркеландовите течения, които се пресичат там, плазмата спокойно може да премине в режим на светене, точно както флуоресцентната лампа свети. Увеличената маг. индукция там "откъсва" материя от околните звезди и образува плазмени потоци, които наелектризират газовете на мъглявината.

В проучването си астрономите от екипа на XMM-Newton, както много други астрофизици напоследък, наричат плазмата "горещ газ". Фантазират си, че някакви си облаци газ могат да се загреят достатъчно, че да излъчват рентгенови лъчи, без да има никакво участие на електричество. Самата идея, че "слънчевия вятър" от йони не е електричен поток и че единствения начин да ускориш поток йони е чрез механични шокови вълни е абсолютоно смехотворна. За пореден път учени изсмукват от пръстите си някаква теория, за да предпазят остарелия модел на космоса, без да се съобразяват с резултатите от наблюденията на XMM-Newton.