Феникс е почти на края на дългото си пътешествие към Марс през последните почти 10 месеца. Сега апаратът прави последни корекции на траекторията си и маневри, за да забави скоростта си от 21 000 км/ч.
Дългото чакане е в края си, но последните минути преди навлизането в атмосферата на Марс са най-тежки. Остават малко повече от 5 дена до съдбовния момент.
Феникс излетя на 4 Август миналата година на ракета Delta II и ако всичко протече гладко и по план, се очаква около 02:46ч. българско време на 26-ти Май да се получи потвърдителен сигнал за навлизане в рехавата атмосфера на Марс. Едва 7 минути по-късно вече трябва всичко да е приключило и да получим сигнал за успешно кацане, а около 04:30ч. се очакват първите снимки от околността на Феникс. На сайта на проекта има таймер до кацането.
Както може би знаете, Феникс използва модифицираното шаси на Mars Surveyor 2001 Lander, който бе отхвърлен през 2000г. заради скорошния провал на Mars Polar Lander (MPL). На Феникс се намират и някои от инструментите, които са били на MPL.
По време на кацането си новият апарат ще прави някои метеорологични проучвания, но основният акцент на мисията е анализирането на почвата, върху която ще кацне. Общо взето това ще стане, като роботизирана ръка с лопатка загребе малко пръст и я изсипе в нещо като малка фурничка, където почвата буквално ще се изпече. Ще бъде снимана с различни микроскопи и ще бъде анализиран газът, който ще се изпусне от почвата при загряване. Идеята е, че тъй като по време на въртенето си около Слънцето Оста на Марс се клати много - от изправено положение до хоризонтално, при което полюсите гледат почти директно към Слънцето. Земята няма такива проблеми, защото Луната стабилизира оста ни, така че почти да не се клати. На Марс обаче се смята, че това може да води до периодично стопяване на определено количество лед от полюсите, което може евентуално да създаде подходящи условия за живи организми. Така че, общо взето главната задача на Феникс е не да търси живот, ами да провери, до колко почвата близо до северния полюс би била подходяща за живот.
 Мястото на кацане представлява елипса с размери 100 на 20км. Смята се, че там е най-концентрираното наличие на лед извън самите ледени шапки. На картинката се вижда геоморфоложкия състав на околността. |
Всички тези модификации и инструменти правят апарата твърде тежък за технологията с въздушните възглавници, използвана на последните 3 успешни мисии до Марс. Вместо това, Феникс ще трябва да разчита на парашут и добрия стар метод със запалването на двигатели в последния момент за забавяне на скоростта до по-приемливите 8 км/ч. Мениджърът на проекта Бари Голдщайн от Лабораторията за Двигателни Системи (JPL) твърди, че екипът е взел в предвид всеки един проблем, който може да е бил отговорен за загубата на MPL и е доста уверен в успешното кацане на Феникс.
Да се надяваме, че човекът знае какво говори, защото за някои хора от Университета Аризона Феникс е като собствено дете и ако поради някаква причина просто не се получат никакви данни от апарата, това ще е загуба на почти десетилетие работа.
Сега можем само да чакаме със затаен дъх ранните часове на 26-ти и да стискаме палци!
Няма коментари:
Публикуване на коментар